Решение № 647 от 03.12.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. Велико Т., 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Явор Данаилов при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20244100500112 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, по въззивна жалба подадена от Е. Г. Е., ЕГН: **********, от гр. В., ***, ет.1, ап.54 и И. Г. М., ЕГН: **********, от гр. В. Т., *** срещу Решение № 1392/13.11.2023г. постановено по гр.д. № 20234110101842 по описа за 2023г. на Великотърновския районен съд, с което се отхвърля предявения от Е. Г. Е., ЕГН: **********, от гр. В. и И. Г. М., ЕГН:

**********, от гр. В. Т. отрицателен установителен иск с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК против К. Д. Х., ЕГН: ********** от гр. П., ***, Т. М. Б., ЕГН: **********, Д. Г. Б., ЕГН: ********** и М. Г. Б., ЕГН:

**********, тримата с адрес гр. П., ***. ет.5, ап.15 за признаване на установено в отношенията на страните, че ответниците не са собственици на маза /стая/ с площ от 15, 71кв.м. и на проход /входно антре/ с площ от 12,80кв.м., разположени в западната част на жилищна сграда, 1 построена в УПИ VIII – 1433, 1434 кв.291 от регулационния план на гр. В. Т., а съгласно КККР на града в ПИ с идентификатор с ***, с административен адрес гр. В. Т., ***а, при граници на маза /стая/: на север – коридор под стълбището на жилището на И. Г. М., представляващо самостоятелен обект с идентификатор ***, на юг – процесния проход/входно антре/, на запад – Самоводски площад, представляващ ПИ с идентификатор *** и на изток – жилищни помещения на наследниците на Д. Б. от самостоятелен обект с идентификатор *** и граници на проход /входно антре/: на север – процесната маза /стая/, на юг – имот на наследниците на Величко Г., представляващ ПИ с идентификатор ***, на запад - Самоводски площад, представляващ ПИ с идентификатор *** и на изток – покрита площ от собствен двор, представляващ ПИ с идентификатор с ***, като неоснователен и недоказан, както и са осъдени Е. Г. Е. и И. Г. М. да заплатят на К. Д. Х. сумата от 1 900,00лв. /хиляда и деветстотин лева/ - представляваща направените по настоящото дело разноски от този ответник, както и сумата 800,00лв. /осемстотин лева/, представляваща направени в производството пред ВТОС разноски за адвокатско възнаграждение, а на Т. М. Б., Д. Г. Б. и М. Г. Б. сумата от 950,00лв. /деветстотин и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски, както и сумата 475,00лв./четиристотин седемдесет и пет лева/, представляваща направени в производството пред ВТОС разноски за адвокатско възнаграждение.

Е. Г. Е. и И. Г. М. считат решението за неправилно. Искат отмяна на решението и уважаването на предявения отрицателен установителен иск, с присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна К. Д. Х., която иска потвърждаване на решението. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наличните твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства.

Претендира се присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна Т. М. Б., Д. Г. Б. и М. Г. Б., които искат 2 потвърждаване на решението. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наличните твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства.

Претендира се присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.

По повод жалбата Великотърновският окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях, и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно, допустимо и правилно.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание

Относно допустимостта.

Съгласно т.1 от ТР N 8/12г. на ОСГТК на ВКС „правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличието на притежавано от ищеца, различно от спорното право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респ. упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора.“ С оглед дадените разрешения в ТР N 8/12г. на ОСГТК на ВКС следва да се посочи, че наличието на правен интерес следва да се преценява конкретно въз основа на твърденията, изложени в исковата молба.

В случая, ищецът е обосновал правния си интерес от търсената съдебна защита чрез предявяване на отрицателен установителен иск за собственост.

Освен това решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Съдът намира, че решението се явява допустимо.

3

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението в обжалваните части за правилно по същество.

От фактическа страна:

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, на основание чл.272 от ГПК, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство са събрани доказателства, които не променят достигнатите крайни изводи.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:

Безспорно изложените обосноваващи обстоятелства и формулираното искане дават основание за квалифициране на претенцията на ищеца като такава по чл.124, ал.1 от ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, по така предявения отрицателен установителен иск за собственост в тежест на ответника е да докаже фактите, от които произтича правото му.

При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, то ответникът следва да изчерпи в процеса всички основания, на които то би могло да се породи.

В случая спорните помещения се намират в западната част на жилищната сграда и имат следните площ и граници: маза - 15, 71 кв.м., на север - коридор под стълбището на жилището на втората ищца, юг - 4 процесния проход, запад - Самоводския площад, на изток - жилищни помещения на ответниците; проход - 12, 80 кв.м. - на север - процесната маза /стая/, юг - съседен имот на наследниците на В. Г., запад - Самоводски площад, изток - покрита площ от двора. Наследодателят на ответниците е придобил по давност спорните помещения и те имат характеристиката на принадлежност към самостоятелния му обект на собственост.

Функционалната връзка между тях и жилищните помещения в новоизградената източна част на процесната сграда е установена. Видно от архитектурното заснемане на НИПК от 1985г., така и от това извършено от вещото лице по повторната експертиза, спорните обекти разположени в неотчуждената западна част и помещенията на втория жилищен етаж в новопостроената източна част съставляват едно самостоятелно жилище. С удостоверение № 94- Д-178/09.06.1992г. кметът на Община В. Т. и гл. архитект са удостоверили, че притежавания от наследодателя на ответниците жилищен етаж, на адрес гр. В.Тьрново, ул/П.Типографов“ № 4А, по плана на града се състои от две входни антрета за достъп от ***А и от ул.“Поп Матей Преображенски“ № 1, стая, кух. бокс, дневна, тоалетна, две спални, маза, баня с тоалетна и представлява едно самостоятелно жилище. На основание горепосочените документи и по реда на обстоятелствената проверка по чл. 483 ал. 1 ГПК /отм./ наследодателят на ответниците се е снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 185, том 2, дело 1638/1992г. на нотариус при ВТРС, с който е признат за собственик на апартамент и гараж, дадени му като обезщетение за отчужден недвижим имот, който апартамент се намира на втория етаж от жилищна сграда в гр.В.Тьрново, ул.“П.Типографов“ №4А и се състои от: стая, кухненски бокс, дневна, две спални, коридор, тоалетна, баня с тоалетна и две входни антрета с обща застроена площ към 1990 г. - 87, 68 кв.м., при граници: изток - държавно място, запад - къща на Анка Г., север - къща на Борислав Великов, юг - външно стълбище и площадка, горе - покривна плоча, долу - жилище на Капитанов, както и прилежаща маза на нивото на етажа със светла площ от 8,12 кв.м.

През същата 1992г. по възлагане от наследодателя на ответниците е изготвен и одобрен проект за преустройство на гореописаното жилище и обособяването две самостоятелни жилища, като в обема на едното попадат спорните обекти. Правилно е прието от ВТРС, че е налице 5 фактическия състав на придобивната давност по чл. 79 ал. 1 ЗС чрез непрекъснато владеене за периода от 1992г. до 2013г. в полза на наследодателя на ответниците. Процесиите помещения фактически са присъединени и са функционална част от самостоятелния му жилищен имот и са ползвани от него и членовете на семейството му. От събраните по делото доказателства се установява, че така упражняваната фактическа власт върху спорните помещение е продължила над изискуемото по закон непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Ответниците изрично са се позовали на придобиването на спорните имоти по давност и предвид на това, че срока за това е изтекъл приживе на наследодателя им и тези обекти са станали част от наследството на починалия, като след смъртта му са преминали към наследниците му по закон - ответниците, които като наследници на Д. Б. се легитимират като носители на правото на собственост върху процесните обекти.

С оглед гореизложеното съдът приема, че предявеният иск е неоснователен. Не се утановяват необходимите предпоставки за уважаване на исковите претенции. Предвид направените изводи за неоснователност на предявения иск следва да се потвърди решението на първостепенния съд.

Относно отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и искането за произнасяне по направените по делото разноски, на ответник жалба следва да се присъдят сторените по делото разноски.

Така мотивиран, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1392/13.11.2023г. постановено по гр.д. № 20234110101842 по описа за 2023г. на Великотърновския районен съд.

ОСЪЖДА Е. Г. Е., ЕГН: **********, от гр. В., ***, ет.1, ап.54 и И. Г. М., ЕГН: **********, от гр. В. Т., *** да заплатят н а Т. М. Б., ЕГН: **********, Д. Г. Б., ЕГН: ********** и М. Г. Б., ЕГН:

**********, тримата с адрес гр. П., ***. ет.5, ап.15 съдебно деловодни разноски за въззивната инстанция, в размер на сумата от 400,00 6 лева - разходи за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване на основание чл.280 от ГПК пред Върховния касационен съд на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните.