Решение № 95 от 22.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. П., 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

ИВАНИНА ИГН. И. при участието на секретаря Петя Кр. Б. като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500059 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд № 1023 от 26.09.2023г. постановено по гр.д.№20235220100203 по описа на същия съд за 2023г. , е ОБЯВEНА за недействителна клаузата по т. 3 от Допълнително споразумение от 30.11.2022 г. към трудов договор № 884/29.06.2018 г., сключен между „Г.

Г.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Л., общ. Л., обл. В. Т., ул. „В. Л." №***, представлявано от М. В. Р., и И. А. Е., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „А. П. Д." №**, ет.*, ап.*, с която е уговорен срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя.

ПРИЗНАТО Е ЗА НЕЗАКОННО И Е ОТМЕНЕНО на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на И. А. Е., с ЕГН **********, извършено със Заповед №1151 от 10.01.2023 год. на работодателя „Г. Г.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Л., общ. Л., обл. В. Т., ул.

„В. Л." №***, представлявано от М. В. Р., на основание чл. 71, ал. 1 КТ.

ВЪЗСТАНОВЕНА Е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ И. А. Е., с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър екип” в 1 отдел Мениджмънт.

ОСЪДЕН Е „Г. Г.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Л., общ. Л., обл. В. Т., ул. „В. Л." №***, представлявано от М.

В. Р., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. Ц. С. от АК П., със съдебен адрес гр. П., ул.

„Й. Г." №**, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2, във вр. с чл.36, ал.2 Закон за адвокатурата, сумата в размер на 1780 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна.

ОСЪДЕН Е „Г. Г.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Л., общ. Л., обл. В. Т., ул. „В. Л." №***, представлявано от М.

В. Р., на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на РС П. сумата в размер на 240 лева, представляваща дължимата държавна такса за уважените искове.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба с вх.№26203 от 08.11.2023г. подадена от работодателя „Г. Г.“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Л., обл.В. Т. чрез процесуалния си представител адв.С. Д.-А. от Адв.Д-во „М.&партньори“ с доводи за порочност на съдебният акт поради допуснати процесуални нарушения-допуснал до разпит свидетели на всяка от страните, посочвайки, че кредитира изцяло показанията на св.Д.И., подхождайки формално към тях и без да е извършил задълбочен анализ, потвърждаваща становището на работодателя. Подробно в жалбата се описват установените от този свидетел факти и обстоятелства относими към предмета на спора досежно различията в двете длъжности заемани от ищцата, съществено различаващи се като обем работа, контролните функции изпълнявани от регионалния мениджър по отношение контролиране резултатите на останалите служители и работещи пряко с управителите на обектите и обгрижващи самите обекти за разлика от отговорностите на служителите на длъжност “мениджър екип“ , имащи пряка работа със служителите в обекта/екипа и работещи пряко с тях, наблюдаващи и коригиращи грешките на служителите в обекта, които допускат в работния процес, както и че „мениджър екип отговаря за екипа, а „Регионалния мениджър“ отговаря за целия регион, които обуславя йерархична подчиненост между двете длъжности и структурата на дружеството работодател. В табличен вид са поднесени и сравнени длъжностните 2 характеристики за двете длъжности като задължения и като изисквания за заемането им. Акцентира се на извода, че работата на служителя на длъжност “Регионален мениджър“ и на този на длъжност “Мениджър екип“ не е една и съща. Съдът използвал неправилен подход при анализ на показанията на св.

Я.М., представяща сведения единствено за въпросните два обекта на дружеството в с.Г., в които е работила последната и че същата не разполага със знание и не представя показания за факти, за които да е била пряк свидетел за работата на ищцата в региона, като е обяснила какво в същност й е разказала вероятна от ищцата. Акцентира се, че тази свидетелка не разполага с със сведения и опит, свързан с длъжността “Регионален мениджър, като показанията й били доказателства, за тезата на дружеството, че задълженията на ищцата в периода, изпълняваща длъжност „Мениджър екип“, са били свързани със служителите в двата обекта в с.Г. и които се различат по същество от задълженията на регионалния мениджър. Съдът нарушил принципа за равенство на страните в процеса-чл.9 от ГПК, като е извършен разпит без участието на ответната страна в рамките на проведеното на 20.07.2023г. открито съдебно заседание, въпреки постъпило искане за отлагане на делото и да не се пристъпва към разпит на свидетеля преди произнасяне по доказателственото искане за разпит на свидетеля на ответната страна по делегация, като съдът нарушил процесуалните права на ответника оставил без уважение молбата и пристъпил към разпит ищцовия свидетел без участието на ответника. Съдът нарушил и състезателното начало в процеса.

Съдът подходил формално и незадълбочено при изготвянето на мотивите си, довело до постановяване на неправилно решение. Оспорват се изводите на съда за недоказаност на твърдението на работодателя за несправяне на ищцата и неизпълнение качествено на задълженията й като „регионален мениджър“, като се поддържа, че съдът е подходил повърхностно при постановяване на решението си. Акцентира се, че длъжността „Регионален мениджър“ йерархически е над длъжността „мениджър екип“, като в случая ищцата е била понижена от длъжност „регионален мениджър на длъжност “мениджър екип“ и е налице преназначение като понижение за служителя.

Съдът се занимавал и обсъждал единствено какво е правила ищцата на длъжността „регионален мениджър, а след като е била понижена на длъжност “мениджър екип“ е изпълнява различни задължения защото не се справяла с длъжността “Регионален мениджър“ и поради тази причина е била понижена 3 на йерархично по-нисша и функционално различна длъжност-Мениджър екип; че като „мениджър екип“ ищцата не е отговаряла за два обекта, а за екипа от служителите, назначени в тези павилиони, разделен от една мантинела, с работещ в тях един екип служители и резултатите от двата обекта били отчитани общо. Като допуснати от съда нарушения на материалния закон, жалбоподателят посочва, неправилно уважаване на претенцията на недействителност на клаузата за изпитване по т.3 от Допълнителното споразумение от 30.11.2022г. към трудов договор №884 от 29.06.2018г., сключен между страните, с уговорен 6 месечен срок за изпитване в полза на работодателя, като се поддържа, че процесната клауза е законосъобразна и действителна и работодателят е действал напълно добросъвестно и при спазване на законовите права и задължения. Акцентира, че забраната по КТ касае една и съща работа, като в случая се касае за две съществено различаващи се в основните им задължения и функции длъжности. Неправилно съдът разсъждавал относно това дали двете длъжности са сходни, а не дали са едни и същи. Предвид установените съществени различия за двете длъжности като вид, обхват и тежест, жалбоподателят счита ,че същите не могат да бъдат определени дори като сходни. Неправилно бил приложен от съда материалния закон като уважил иска на ищцата по чл.344 ал.1т.1 от КТ, доколкото жалбоподателят продължава да поддържа законосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото основание. В тази връзка не се споделят мотивите на исковия съд в обратния смисъл. Съдът неправилно уважил иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ и възстановил ищцата на заеманата преди уволнението длъжност “мениджър екип“ в отдел „Мениджмънт“ на „Г. Г.“ ООД. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и се отхвърлят като неоснователни предявените от ищцата искове срещу дружеството. Направено е доказателствено искане за повторен разпит на свидетеля на ищеца който да се извърши от съда с участието на страните по делото. В жалбата няма посочени въпросите, които жалбоподателят е пропуснал да зададе на този свидетел в производството пред първата инстанция, като искането е оставено от въззивната инстанция без уважение като преклудирано, както и поради липса на допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд по реда на чл.266 ал.3 от ГПК.

Няма постъпил отговор от насрещната по спора страна.

4

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на „Г.

Г.“ ООД с вх.№26203 от 08.11.2023г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл.74 ал.1 във връзка с чл.70 ал.5 от Кодекса на труда /КТ/ и по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ във връзка с чл.71 ал.1 и ал.2 от КТ.

В исковата си молба, с вх.№1416 от 19.01.2023г. подадена против ответника „Г. Г.“ ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление област В. Т., община Л., гр.Л., улица “В. Л." №***, чрез управителите си представляващи дружеството заедно и поотделно-М. В. Р. и С. В. В., ищецът И. А. Е., ЕГН-**********, от с.Г. обл.П. ул.“**-та" №*, чрез адв. В. С. от

АК-П., се твърди, че ищцата е сключила с ответното дружество трудов договор №884 от 29.06.2018г. на основание чл.70 ал.1 от КТ във връзка с чл.67 ал.1 от КТ и е била назначена на длъжността „продавач“ с месторабота в Павилион за бързо хранене „Г.-069“ -с.Г., Автомагистрала Тракия-Север.

Твърди се, че трудовият договор бил сключен с 6-шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя, след което договорът се трансформирал в безсрочен такъв. Твърди се, че с допълнително споразумение от 29.05.2019г. ищцата била преназначена на „специалист с контролни функции“ в Павилион за бързо хранене „Г.-070“ -с.Г., Автомагистрала Тракия-ЮГ. С допълнително споразумение от 29.11.2021г. ищцата била преназначена на длъжност “регионален мениджър“ в отдел „Мениджмънт“ на ответното дружество, а с допълнително споразумение от 30.11.2022г. била преназначена на длъжност “Мениджър екип“ в отдел „Мениджмънт“ на „Г. Г.“ ООД, като със заповед №1151 от 10.01.2023г., считано от 11.01.2023г. трудовото й правоотношение /ТПО/ било прекратено без предизвестие от работодателя на основание чл.71 ал.1 от КТ. Ищцата счита, че в случая чрез привидно позволени действия работодателят е целял и постигнал забранен от закона резултат, поради което прекратяването на ТПО следвало да се отмени като незаконно поради заобикаляне на закона. Този извод ищцата аргументира с тезата, че работодателят е знаел, че ищцата е годна да изпълнява „новата“ длъжност, поради факта, че регионалният мениджър отговоря за целия регион, тоест, 5 за неколкократно повече обекти, докато мениджър екип отговаря само за два обекта-една малка част от обектите, за които отговаря регионалния мениджър. Счита, че това практически е и разликата в длъжностните характеристики на „регионалния мениджър“ и „мениджър екип“-че мениджърът екип отговаря за определени обекти, доколкото регионалният мениджър отговаря за всички обекти в региона. Твърди се, че работодателят в нарушение на чл.8 ал.1 от КТ е действал недобросъвестно при сключване на допълнителното споразумение от 30.11.2022г., в което е включил клауза за срок за изпитване с цел да прекрати ТПО на ищцата. Поддържа, че клаузата от трудовия договор за определяне на „срок за изпитване“ е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея не се цели проверка на годността на работника или служителя за изпълняваната работа и че в този случай прекратяването на трудовия договор на основание чл.71 от КТ е незаконно поради злоупотреба с право в нарушение на чл.8 ал.1 от КТ.

Твърди се още, че заобикалянето на закона е налице когато с правомерни действия се постига забранен резултат, а злоупотребата с право представлява упражняване на субективно право с цел да увреди друго лице.