Решение № 12166 от 20.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12166 гр. С. 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20221110152935 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ЮЛ срещу И. Н. Н. и Б. П. Н., с която са предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от ответника топлинна енергия.

В исковата молба се твърди, че ответниците били потребител на топлинна енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ЮЛ на потребители в гр.

С. одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия били определени редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след изтичане на периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество. Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, находящ се в гр. С. /адрес/, абонатен № *******, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не заплатили цената на същата.

Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която 1 бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ЮЛ През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 на 23.03.2022 г. по ч. гр. д. № 1905 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав. Заповедта за изпълнение била връчена на ответниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца.

Ето защо последният моли съдът да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на същите е назначен особен представител. С подадения от него в срока по чл. 131 ГПК отговор предявените искове се оспорват в цялост като неоснователни. Оспорват се твърденията на ищеца за наличие на облигационно правоотношение между страните, както и за реално потребление на топлинна енергия през исковия период в процесния имот. Ответната страна поддържа, че размерът на претендираните суми бил неправилно определен, като оспорва количеството на отчетената топлинна енергия. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност. Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове в цялост като неоснователни и за присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по кумулативно субективно и обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответниците И. Н. Н. и Б. П. Н., в качеството им на потребители на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр. С. /адрес/, абонатен № *******, дължат на ЮЛ в условията на разделна отговорност при равни квоти следните парични суми: 1/ сумата от 3602,04 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване 2 на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; 2/ сумата от 649,21 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.01.2022 г.; 3/ сумата от 37,54 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. декември 2018 г. до м. април 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; 4/ сумата от 8,48 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2019 г. до 06.01.2022 г., начислена върху претендираната такса за дялово разпределение, за които на 23.03.2022 г. по ч. гр. д. № 1905/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

За уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта на претендираното вземане.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този 3 смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От представените по делото писмени доказателства - Договор за покупкопродажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост от 06.10.1997 г. (л. 109), Акт за граждански брак № 850/21.10.1991 г. (л. 119), Постановление за налагане на възбрана по изпълнително дело № 20188630400284 от 20.12.2019 г. (л. 106), списък на етажните собственици от общо събрание, проведено на 31.09.2002 г. (л. 23) и молба-декларация за откриване на партида от 17.10.1995 г. се установява, че ответниците И. Н. Н. и Б. П. Н. са собственици на процесния недвижим имот, находящ се в гр. С. /адрес/, абонатен № *******. Видно от посочените документи, те са придобили процесния имот чрез продажба и са се легитимирали като собственици на апартамента пред общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата, както и пред ищцовото дружество. Доказателства, че ответниците са отчуждили придобитите от тях права върху имота не са ангажирани по делото. Напротив - именно адресът на процесния имот е регистрираният в НБДН адрес и на двамата, видно от изготвените в хода на производството справки (л. 45 и л. 47).

Предвид изложеното и като съобрази относимата правна уредба, съдът намира за доказано, че ответниците, в качеството си на потребители на топлинна енергия, дължат заплащането на задълженията за топлинна енергия, потребена в находящия се в гр. С.

/адрес/, абонатен № *******, в периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г.

Обстоятелствата, че през процесния период до жилището на ответниците е доставяна топлинна енергия, нейният обем и стойност, както и размерът на претендираните задължения, се установяват от представените от третото лице-помагач документи за извършеното дялово разпределение на потребената енергия (л. 100 и сл.) и от изслушаните по делото съдебно-техническа (л. 121) и съдебно-счетоводна (л. 134) експертизи, които съдът кредитира в цялост като пълни, обосновани и компетентно изготвени, съобразно правилото на чл. 202 ГПК. Видно от заключенията на вещите лица, претендираните от ищеца вземания са съответни на стойността на реално потребените от ответника услуги по доставка и дялово разпределение на топлинна енергия в процесния имот.

В срока за отговор е релевирано възражение за изтекла погасителна давност спрямо процесните вземания, което съдът намира за частично основателно.

4

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са процесните за главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – според Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на ЮЛ месечните суми за топлинна енергия и изравнителните вноски са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на 14.01.2022 г., то следва да се приеме, че погасени по давност са вземания на ищеца с падеж най-късно 30.11.2018 г. Следователно погасени по давност са процесните задължения, начислени за периода от м. май 2018 г. до м. ноември 2018 г. включително, като такива ищецът претендира само за главница за потребена топлинна енергия. Размерът на погасената част от погасените по давност вземания съдът определи по реда на чл. 162 ГПК и въз основа на приетата съдебно-счетоводна експертиза, като същият възлиза на сумата от 561,65 лева, за която исковата претенция следва да бъде отхвърлена.