Присъда № 92 от 19.09.2024, Районен съд - Русе

МОТИВИ ПО НОХД № 1362/2023 Г. НА РС – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

РП – Русе е внесла обвинителен акт против Б. Г. М., ЕГН: **********, роден на 23.10.1968 г. в гр. Русе, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан с адрес ***, за това, че на 09.10.2021 г. в гр.

Русе, в съучастие като съизвършител с В. Б.ов М. от гр. Русе, по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на И. Х. К. от гр. Русе, изразяваща се в охлузване и кръвонасядане на лицето, кръвонасядане в лява хълбочна област и охлузвания на дясно коляно и ляв лакът – престъпление по чл. 131, ал. 1, т.

12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, както и в това, че на 09.10.2021 г. в гр. Русе, по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на Й. Х. К. от гр. Русе, изразяваща се в кръвонасядане на лицето, оток и охлузване на главата, охлузване на дясна подбедрица, одраскване на ляво коляно, причинявайки му болка и страдание – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 2 НК.

Със същия обвинителен акт е предаден на съд и В. Б.ов М., ЕГН:

**********, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, с адрес ***, за това, че на 09.10.2021 г. в гр. Русе, в съучастие като съизвършител с Б. Г. М. от гр. Русе, по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на И. Х. К. от гр. Русе, изразяваща се в охлузване и кръвонасядане на лицето, кръвонасядане в лява хълбочна област и охлузвания на дясно коляно и ляв лакът, причинявайки му болка и страдание – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

В проведеното съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатите обвинения. Счита, че от събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни, писмени и веществени доказателства по несъмнен и категоричен начин се установила фактическата обстановка така, както била изложена в обвинителния акт. Подс. Б. М. е причинил лека телесна повреда на И. К., в съучастие със сина си подс. В. М., а отделно от това на същата дата първият подсъдим причинил лека телесна повреда и на Й. К.. Тези деяния били осъществени на публично място, станали достояние на неограничен кръг от хора, поради което следвало да бъдат квалифицирани като извършени по хулигански подбуди. Причината за това се установило да е бил предходният разговор между подс. В. М. и пострадалия И. К. в магазина, последван от желание от страна на И. К. да изяснят отношенията си пред въпросния магазин, в който разговор подс. Б. М. безпричинно се намесил, нанасяйки на И. К. телесна повреда. След това се намесил неговият брат – Й.

К., за да го защити и да разбере какво всъщност се случва. Впоследствие се намесили и други лица от компанията, които се опитали да преустановят нанасянето на удари по отношение на двете пострадали лица и да ги разтърват на практика. По отношение на подс. В. М. било повдигнато само едно обвинение за едно деяние – нанасяне на лека телесна повреда на И. К., доколкото този подсъдим не участвал в нанасянето на телесна повреда на Й.

1

К.. Деянията били извършени от подсъдимите при форма на вината пряк умисъл, и двамата били пълнолетни лица и са осъзнавали общественоопасното деяние и произтичащите от него общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване. Чрез това общественоопасно поведение подсъдимите са искали да демонстрират чрез сила неуважение към личността на двамата пострадали, а чрез тях и към обществото, защото на практика била налице една саморазправа на публично място. Подсъдимите са съзнавали, че чрез поведението си демонстрират явно неуважение към личността на двамата пострадал и към установените отношения и норми на поведение в обществото. Те целели тези увреждания, особено и категорично заявено в обясненията на подс. Б. М., че може и да е ударил някого. Станал, излязъл от автомобила и нанесъл удар на И. К., без дори да си изясни причините за напрежението между него и сина му. Съдебномедицинските експертизи касателно механизма на получаване на телесните увреждания посочвали, че телесните повреди били получени по начина, по който били представени в свидетелските показания, т.е. потвърдени били в показанията на свидетелите. Били налице известни разминавания в показанията им, но доколкото се касаело за субективни възприятия, за един емоционален момент и лица, разположени на различно място от центъра на събитието, било нормално да има известни разминавания, но въпреки това се установявало, че точно подсъдимите Б. и В. М.и са нанесли телесните повреди така, както били описани в обвинителния акт. При индивидуализация на наказателната отговорност на подс. Б. М. като отегчаващи обстоятелства следвало да се отчетат високата степен на обществена опасност на личността на обвиняемия и извършеното от него деяние, обосновани от предходните му осъждания, като изтърпявал многократно ефективно наказание лишаване от свобода, но очевидно това не му били повлияло по никакъв начин, проявената агресия при извършване на деянията и липса на критично отношение. Нямало смекчаващи обстоятелства. По отношение на подс. В. М. следвало да се отчетат проявената агресия при извършване на деянието и липса на критично отношение. Смекчаващи обстоятелства били единствено младата възраст – той бил сравнително млад и имал желание да подражава по един или друг начин на своя родител. За извършеното престъпление на подс. Б. М. следвало да се определи наказание „лишаване от свобода“ от 8 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На подс. В. М. следвало да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Защитникът на подс. Б. М. – адв. С. С., счита, че от събраните по делото доказателства се установявало, че подс. Б. М. не станал повод по абсолютно никакъв начин за възникване на конфликта. Последният бил предизвикан умишлено от И. К., като той се опитал да конфронтира другия подсъдим – В.

М., още в магазина, след което агресията била от страна на И. К. по отношение на В. М., който се опитал да напусне мястото за конфликта, и му били нанесени удари впоследствие, без по някакъв начин да е провокирал лицето И.

2

К.. Впоследствие подс. Б. М. предприел действия, с които да прекрати това неправомерно поведение от страна на И. К., поради което действията на този подсъдим не били съставомерни от субективна страна, поради липса на хулиганските подбуди. Счита, че подс. Б. М. е действал при условията на неизбежна отбрана, поради което следвало да бъде оправдан, като това се подкрепяло и от противоречивите свидетелски показания.

Защитникът на подс. В. М. – адв. Р. Б., счита, че нейният подзащитен следва да бъде признат за невинен и оправдан. Обясненията, които подсъдимият е дал, били последователни и логични, като опровергавали противоречивите показания на разпитаните свидетели. Намира, че този подсъдим няма как да бъде подведен под отговорност за деяние, извършено по хулигански подбуди. От разпита на свидетелите, които се познавали помежду си, по никакъв начин не било установено подс. В. М. да е участвал в непристойни действия, които грубо да са нарушавали обществения ред.

Напротив, той бил обект на една провокация и в случая се касаело не за действия от една страна, извършени умишлено, а умисълът се явявал недоказан. Това били индивидуални междуличностни отношения, които според практиката на ВКС не можело да се третират като хулигански подбуди.

Упражнявайки правото си на лична защита подс. Б. М. заявява, че делото срещу него било поредното репресивно изпълнение на престъпността в България, която била облечена във власт с цел да прикрият деянията на т.н.

„потърпевши“ в това производство. Цялата случка била предизвикана от И. К..

Впоследствие се намесил брат му, ударили сина му, вследствие на което той слязъл от автомобила и се нахвърлили срещу него шест човека, лица, които не били установени по делото, и ако е ударил някого, то е било, за да се предпази.

След това бил съборен на земята, ритан, душен, ухапан, влачен и т.н. Никого не бил удрял безпричинно. Ако бил ударил някого със своите „боксьорски умения“, е нямало да има драскотини, а щяло да има травми, най-малкото средни телесни повреди. Свидетелите през цялото време давали неистински показания, автомобилът бил спрян и бил ритан и го удряли с бухалки по него, което давало достатъчно основание, че подсъдимият е могъл да излезе от автомобила и да им „потърси отговорност“, не само защото са нападнали сина му безпричинно. Прокуратурата прикрила престъплението, извършено от т.н.

„потърпевши“, извършила едно необективно разследване – върнала предметите, които били средството на извършване на престъплението – бухалка, приобщила доказателства по настоящото дело, които били удобни, не разгледала представените медицински документи, от които било видно, че била налице реторсия. Не се счита за виновен и смята, че не следва да допуска някой да закача детето му и той да стои и да гледа. И втори случай да станел, вторият път щял „да им начупи ченетата“, нямало да стои и да гледа. Счита, че не е извършил деянията, за които е обвинен, а е защитавал сина си по някакъв начин, доколкото имал възможност. Не искал да извършва престъпления, всичко станало абсолютно случайно, спонтанно заради т.н. „потърпевши“ и тяхното състояние след употребата на алкохол. В последната си дума иска да 3 бъде признат за невинен.

Упражнявайки правото си на лична защита подс. В. М., счита, че посочените от прокуратурата като свидетели на извършените деяния имали някаква връзка, били приятели, прекарвали доста време заедно и имали интерес да защитят реалните извършители на престъплението, като казвали неща, за които се били „договорили впоследствие“. Въпреки това, „поради липсата на опит“ на същите, те допуснали изключително много грешки и казали част от истината, която от своя страна оправдавала по всякакъв начин обвинението на прокуратурата и доказвало, че целият конфликт започнал именно от тяхна страна, което било несъвместимо с повдигнатите срещу двамата подсъдими обвинения, а именно хулигански действия и хулигански подбуди, защото за такъв вид деяния следвало да липсва мотив за тяхното извършване. Самите показания, че св. И. К. е чакал подс. В. М. и препречил пътя му пред колата, то нанесената телесна повреда не била по хулигански подбуди, а следвало да се преследва по частен съдебен път. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, 18 и 19 НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Свидетелите И. Х. К. и Й. Х. К. били братя. На 09.10.2021 г., около 21,00 ч те се намирали със свои приятели – свидетелите М. Н. Н., С. С. П., Б. Д. Д. и Г. Й.ова Н.а пред магазин за хранителни стоки, собственост на фирма *** ЕООД, находящ се на адрес гр. Русе, ул. **. През това време в магазина работел като касиер и продавач свидетелят Х. Р. П., като неговата приятелка – св. М. В. Н., също се намирала в магазина. По едно време св. И. К. решил да си купи кутия цигари и се запътил към магазина. В същия момент пред магазина спрял лек автомобил „Фолксваген Голф“, управляван от подс. Б. Г.

М., като на предна дясна пасажерска седалка се намирал подс. В. Б.ов М. – син на подс. Б. М.. Подс. В. М. излязъл от автомобила и също тръгнал към магазина, за да си купи нещо. Св. П. тъкмо приключвал работа и отчитал касата, когато пръв в магазина влязъл св. И. К., а веднага след него влязъл подс. В. М., който се придвижил до другия край на тясното помещение, каквото представлявал магазинът, и започнал да си поръчва, като поискал да вземе една бутилка „Кока-кола“. Това подразнило св. И. К., който бил влязъл пръв в магазина, и той казал на подс. В. М. на по-груб тон, че е преди него и няма да му даде да го пререди. Подс. В. М. му се извинил и му казал да мине пред него. Св. И. К. платил за кутия цигари, взел я и излязъл, но останал до входната врата на магазина, за да изчака и потърси обяснение за поведението му от подс. В. М.. Последният си купил една бутилка „Кока-кола“ и две кутии цигари, взел ги и тръгнал да излиза, като се насочил към автомобила, в който в него момент се намирал баща му – подс. Б. М.. Св. И. К. го последвал, като започнал да го пита защо така е постъпил в магазина. В това време подс. Б. М.