Решение № 1003 от 09.07.2019, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ ,гр.Пазарджик, 09.07.2019 год.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА при секретаря Стоянка Миладинова, като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №4941 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.71 ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация, във връзка с чл.4 от Закона за защита от дискриминация.

Подадена е искова молба от Н.Н.А., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора-гр.Пазарджик против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София.

Ищецът твърди, че от

14.04.2014г. е в Затвор - гр.Пазарджик и че е настанен в килия 111, първо отделение. Твърди, че на прозореца има монтирана мрежа, която пречи за въздухообмен, прави сянка и редица други. Разбира се, нормално е да има решетка, за да попречи някои лишени от свобода да не скрият. Това е нормално да я има.

Сочи, че в Затвора - гр.Стара

Загора килиите, в които са настанени нямат мрежа в прозорците, а има само решетка. Уточнява, че става въпрос за осъдените на доживотен затвор и лишените от свобода.

Сочи, че на 17.07.2018г. е депозирал молба с вх.№1074/17.07.2018г. до Началника на Затвора - гр.Пазарджик с искане да се демонтира мрежата на прозореца му, но молбата му била оставена без уважение.

Позовава се на разпоредбата на чл.6 ал.2 от Конституцията на Република България, според която всички граждани са равни пред закона, в това число и лишените от свобода и не се допускат никакви ограничения на правата или привилегиите.

Сочи, че разпоредбата на чл.14 на

ЕКЗП е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на дискриминационно отношение.

Моли съда на основание чл.71 ал.1, т.1 от ЗЗДискр. да приеме за установено по отношение на него, че в периода от 14.04.2014г. до 04.07.2018г. ответникът е извършил нарушение на чл.2 ал.3, във връзка с чл.37 ал.1 от ЗЗДискр., изразяващо се в пряка и непряка дискриминация по лично положение, както и да осъди ответника по силата на чл.71 ал.1, т.2 от ЗЗДискр.

С исковата молба са направени доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника му. Взето е становище, че ищецът не установява по безспорен начин дисциплинарния признак, който твърди, а именно поставяне в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лишени от свобода, както и че не доказва действие или бездействие на длъжностно лице, представляващо неравностойно третиране на ищеца спрямо другите.

Към писмения отговор са приложени писмени доказателства.

В проведените по делото съдебни заседания ищецът лично поддържа предявения иск и моли да бъде уважен като доказан и основателен. Излага подробни съображения по същество.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, моли съда да приеме, че ищецът не е бил поставен в условия на неравно третиране спрямо останалите лишени от свобода в Зоната с повишена сигурност и да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

На основание чл.146 ал.2 от ГПК, съдът е указал на страните, че съгласно специалната разпоредба на чл.9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.

Съдът като се запозна с твърденията, изложени от ищеца в исковата молба и с възраженията на ответника в писмения отговор и като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Не се спори между страните по делото, че ищецът Н.Н.А. изтърпява наложено наказание „доживотен затвор“ в Затвора-гр.Пазарджик от 14.04.2014г.

От представеното от ответника и прието по делото Писмо на Началника на Затвора-Пазарджик рег.№92/14 от 15.01.2019г. се установява, че ищецът е осъден на доживотен затвор и е настанен в Зоната за повишена сигурност и охрана.

Прозорците във всички спални помещения в този коридор, с оглед на режимни съображения за сигурност и спецификата на изолираните лица, пребиваващи на територията му, са с монтирана мрежа. Същата по никакъв начин не възпрепятства влизането на въздух и светлина в помещението. Размерите на прозореца са съответно – дължина 133 см и ширина - 68 см. Посочено е, че във връзка с молбата на ищеца с вх.№1074/17.07.2018г., касаеща проблема, осъденият е изслушан от Началника на затвора на 18.07.2018г.

Към писмения отговор на ответника е приложена и молбата на ищеца до Началника на затвора с вх. №1074/17.07.2018 г. в заверено копие. Със същата, ищецът Н.А. *** за това, че в килията, в която е настанен - №111 в прозореца има мрежа и тя спира въздухообмена, прави сянка и че това е излишно, тъй като в прозореца има решетка за сигурност, евентуално, за да може да попречи за бягство и т.н. Счита, че следва да се махне с негово разпореждане Сочи, че в Затвора-Стара Загора в прозорците на осъдените на „доживотен затвор“ и лишените от свобода няма мрежа, а само има решетка за сигурност. Моли да разпореди да се демонтира мрежата от прозореца в килията му.

По искане на ищеца, по делото са събрани данни относно това има ли поставени мрежи на прозорците в килиите на доживотно осъдените в Затвора-Стара Загора. Видно от Писмо изх.№93 от 11.01.2019г. на Началника на Затвора - Стара Загора е, че в същия затвор доживотно осъденият Н.А. е изтърпявал наложеното му наказание в съответната зона с повишена сигурност. Прозорците на спалните помещения в тази зона /за разлика с всички останали в корпуса на затвора/ са със стандартни размери – приблизително 1 на 1.5 метра. Оборудвани са с решетки, пред които /от външна страна/ са разположени два вида мрежи – едната с размер на оплетката 5 на 5 сантиметра, а другата – 1.5 на 1.5 сантиметра. Втората мрежа е изработена от тънък стоманизиран материал. Наличието и на двете по никакъв начин не затруднява осветеността и проветряемостта на помещението.

От Писмо изх.№1180/31.05.2019г. на Началника на Затвора-Стара Загора е видно, че за периода 14.04.2014г. до юни 2015г. в Зоната за повишена сигурност ІБ коридор, на прозорците в спалните помещения не е поставяна метална мрежа. Прозорците са били оборудвани със стандартна метална решетка /както всички други прозорци в затвора/, пред която е разположена метална мрежа. Същата по никакъв начин не е затруднявала осветеността и проветряемостта на помещението. Решетката е била поставена при изграждането, а мрежата приблизително десет години преди този период. Поради проведения в периода юни 2015г. - март 2016г. основен ремонт на корпуса на Затвора - Стара Загора, както и на зоната за повишена сигурност, която била обособена в първи Б коридор на първия етаж, всички лишени от свобода, постъпващи по делегация и етапно конвоирани се настанявали в първи А коридор, който е ремонтиран първи. В ремонтираните спални помещения има изградени санитарни помещения и мивки с постоянно водоснабдяване, които се използват от лишените от свобода. Мрежи на прозорците в този коридор няма. Към настоящия момент, след извършения основен ремонт в Зоната за повишена сигурност ІБ коридор мрежи няма.

С Писмо изх.№92/14 от

18.04.2019г., Началникът на Затвора-Пазарджик е уведомил съда и страните, че към настоящия момент в Зоната с повишена сигурност няма монтирани допълнителни мрежи на прозорците освен решетките. Същите са били демонтирани през месец януари 2019г.

В съдебно заседание, ищецът заявява, че отначало молбата му не е уважена, но впоследствие е уважена и са премахнати всички мрежи в Зоната за повишена сигурност.

От показанията на разпитания по делото свидетел на ответната страна В. К. К. – служител на Затвора-Пазарджик, на длъжност „Инспектор социални дейности и възпитателна работа“ се установява, че в Затвора - Пазарджик е започнал капитален ремонт на сградния фонд, който наложил преместване на затворници от едно отделение в друго. Това се случило с първо отделение, в което била обособена т. нар. „Зона за повишена сигурност и охрана“, в която са настанени осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна и тази зона била преместена през месец януари тази година в друго отделение, в други спални помещения, където преди това бил извършен ремонт и където условията към настоящия момент са много добри, с максимални удобства, отговарящи на изискванията за квадратура, със санитарен възел, с баня, с тоалетна, с топла вода. В настоящия момент има решетки на прозорците, мрежа - няма. В първо отделение, преди месец януари имало мрежа, която била поставена от режимни съображения. Преди януари в килията на ищеца имало мрежа на прозореца, зад решетките. Имало и на други килии. Това било направено от режимни съображения в Зоната с повишена сигурност, където са най-високо рисково осъдените. Мрежата била от метал, с отвори, може би 2 см. Направена била с цел да се възпрепятстват т. нар. „асансьори“ отгоре-надолу и отдолу-нагоре за спускане на разни непозволени вещи. Във връзка със сигурността била поставена тази мрежа. През мрежата можели да минат насекоми. Мрежата, според свидетеля, не затруднявала достъпа на светлина и въздух, предвид и размера на квадратчето на решетката.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.71 ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация, във връзка с чл.4 от Закона за защита от дискриминация - за установяване на нарушение в третирането на ищеца, представляващо дискриминация, основана на признака „лично положение“ и за осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. В този смисъл са и указанията на съда, дадени на страните с Определение №475/11.02.2019г., постановено в производството по делото, както и в съдебното заседание на 09.04.2019г.

Следователно ищецът, който твърди, че е бил жертва на дискриминация следва да докаже факти, въз основа на които може да се направи извод, че е налице дискриминация, изразяваща се в различно, неравно третиране на лица на основата на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Нормите на ал.2 и ал.3 на чл.4 от ЗЗДискр. съдържат определения на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация". Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл.4 ал.1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. И в двата случая, за да се обоснове извод за наличие на дискриминация по някой от горепосочените признаци, трябва да се направи сравнение между начина, по който лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация е третирано и начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, т.е. по отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства. Санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обусловен/обвързан именно от защитен признак. В този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл.4 ал.1 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. Заключението за наличие на дискриминационно отношение може да се направи тогава, когато са налице доказателства да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна страна, така и по отношение на субектите. Това означава, че предмет на доказване са следните обстоятелства: налице ли е разлика в третирането и то неблагоприятна; случай за сравнение; кой е признака, предмет на защита; причинна връзка между неблагоприятното третиране и защитения признак. /В този смисъл Решение №383 от 26.02.2018г. на АдмС - Варна по адм. д. №400/2017г./.