Решение № 3994 от 10.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3994 гр. В., 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседА.е на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20243110110651 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „Ф. Б. Л. Х.”ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Р.“ *****, представлявано от управителя си Л.

Ф. срещу И. С. Ш., ЕГН **********, М. К. Ш., с ЕГН **********, и двамата с адрес с. В., ул. „Д.“ **** и М. А. М., ЕГН **********, с адрес с. Г. Ч., ул.“Д.“ № 3, иск с правно основА.е чл. 108 ЗС за приемане на установено по отношение на ответниците, че ищцовото дружество е собственик на поземлен имот идентификатор ***** по КККР на с. В., община Д. Ч., област В., одобрени със Заповед РД-18-78 от 19.04.2022 г. на ИД на АГКК, с адм. адрес с. В., с площ от 850 кв.м., /883 кв.м., съгласно скица/, с трайно предназначение на територията - урбА.зирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, номер по предходен план УПИ VII от квартал 98, при съседи, имоти с идентификатори: ************ и ******, ведно със построените в него сгради с идентификатори № № ********** и *****.3, на основА.е договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот, вписан в АВ, СВ - В. под акт № 108, т. LXIII, дело 14330, вх. рег. 18933/01.09.2004г., както и да бъде осъден на ответникът М. А. М., ЕГН **********, да предаде владението върху недвижимия имот.

Отправено е и искане за отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 84, том III, дело № 417/2023 г. на Нотариус В. П., вписан в Служба по вписвА.ята - В. под акт № 38, том LXXVII, дело 17612, вх. рег. № 28876/21.09.2023 г., на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца в исковата молба: С договор за продажба от 01.09.2004г., извършен под формата на Нотариален акт, вписан в АВ, СВ - В. под акт № 108, т. LXIII, дело 14330, вх. рег.

18933/01.09.2004 г., ищцовото дружество закупило от продавачите И. Г. И. и Л. К. И., недвижим имот, представляващ: урегулиран поземлен имот, находящ се в село В., община Д. Ч., област В., съставляващ УПИ VII, в квартал 98 по плана на селото, целият с площ 850 кв.м., при грА.ци на имота: УПИ III, улица, УПИ VI, УПИ V и УПИ VIII, заедно с построената в същия имот жилищна сграда, със застроена площ 62 кв.м., подобрения и 1 насаждения. Излага, че процесният недвижим имот, бил придобит от ищцовото дружество срещу цена от 25000 лева, заплатена в брой в деня на сключване на договора. Поддържа, че владението на имота било предадено от продавачите на дружеството-купувач, в деня на сключване на договора. Сочи, че имотът бил закупен от ищеца с цел инвестиция и лично ползване. Изложени са твърдения, досежно извършването на съществен ремонт на покрива; смяна на дограма; врати; изграждане наново на стаите; настилки, боядисване; мебелиране; изградени били нови баня и тоалет; стълбища между етажите, както и кухня; всички стаи били мебелирА.; кухнята била оборудвана; дворът - ограден с масивна ограда от блокчета; изграден бил навес с барбекю зона. Твърди, че след този ремонт, в периода 2007-2008г., съдружниците и управители на дружеството идвали в България през лятото, както и че техни познати и гости посещавали имота регулярно (всяка година до 2012 година). Излага, че последвалите след това посещения в имота – до 2015 г., били по-рядко и за по-кратко.

Поддържа, че през 2019г., дружеството решило да продаде процесния недвижим имот, възлагайки тази задача на познато на управителя на лице, което през 2019-2020г., оргА.зирало огледи с клиенти, чрез няколко Агенции, които го рекламирали в Интернет, но така и не се стигнало до сделка.

На следващо място, сочи, че със Заповед № РД-18-78 от 19.04.2022 г. на ИД на АГКК, била одобрена кадастрална карта и регистър на процесния недвижим имот, съгласно която същият представлявал: поземлен имот, с идентификатор № ***** по КККР на с. В., община Д. Ч., област В., с адрес на поземления имот: с. В., ул. „Мура”, с площ 883 кв.м., трайно предназначение на с територията - урбА.зирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, номер по предходен план УПИ VII от квартал 98, при съседи, имоти с идентификатори: ************ и ******, заедно с построените в него: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.1, със застроена площ 86 кв.м., брой етажи 2, друг вид сграда за обитаване с идентификатор *****.2, със застроена площ 15 кв.м., брой етажи 1, постройка на допълващото застрояване с идентификатор *****.3 със застроена площ 28 кв.м., брой етажи 1.

Твърди, че в началото на 2024г., предвид заявен интерес, касателно продажба на горецитирА.я недвижим имот, познати на управителя на дружеството-ищец, установили, че същият бил завладян, като дворът бил почистен; ключалките на входния портал подменени, т.е. в имота се самонастА.ли хора. Изложени са твърдения, че при направена проверка, се установило, че за недвижимия имот бил съставен констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост, придобит по давност № 84, том III, дело № 417/ 2023 г. на Нотариус В. П., вписан в Сл. по вписвА.ята - В. под акт № 38, том LXXVII, дело 17612, вх. рег. № 28876/21.09.2023г., съгласно който, за негов собственик по давност бил признат ответникът И. С. Ш., който се намирал в брак с ответницата М. К. Ш..

Твърди, че доколкото ответниците явно претендирали, че са собственици на процесния имот, с констативния си акт, по този начин се оспорвало правото на собственост на ищеца върху същия. Твърди, че И. С. Ш. и М. К. Ш. не са собственици по давностно владение на имота, а последният е собственост на ищеца. Сочи, че в периода между 01.09.2004г. (датата на придобиване на имота от страна на ищеца) и датата на издаване на констативния акт, ищецът е владял имота чрез упражняване на фактическа власт върху него.

Поддържа, че ответниците не са владели имота, като нито са упражнявали фактическа власт върху него, нито е имало съзнА.е за своене. Предвид гореизложеното, обосновава правен интерес от сезиране на съда с настоящата искова претенция, респ. искане по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК. С допълнителна молба с вх. № 76131/24.09.2024г., ищцовото дружество е заявявало, че насочва исковата си претенция и срещу ответника – М. А. М., тъй като на 06.07.2024 г., съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 169, том.

II, дело № 310/2024 г. на Нотариус В. П., вписан в Служба по вписвА.ята – В. под акт № 106, т о м LVII, дело № 13503, вх. рег. № 22439/17.07.2023 г. същият е придобил имота от ответниците И. С. Ш. и М. К. Ш. и към настоящия момент се явява негов владелец.

2

Поддържа, че посредством прехвърлянето на собствеността върху имота, в полза на ответника М. А. М., с горецитирА.я нотариален акт, било безспорно, че лицето явно претендирало, че е собственик на същия и се легитимирало като такова, въз основа на него.

Ищцовото дружество, поддържа, че И. С. Ш. и М. К. Ш. не са станали собственици по давностно владение на имота, поради което и ответникът М. А. М. не е станал собственик на имота, като техен правоприемник.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, в който е изложено становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Оспорват твърдението на ищцовото дружество, че е придобило собствеността върху жилищна сграда в процесния поземлен имот на два етажа, както и две други постройки за обитаване, предвид обстоятелството, че техните праводатели: И. И. и Л. И., не са били собственици на такива сгради, находящи се в имота и не биха могли да им прехвърлят правото на собственост върху тях. Оспорват твърдението, че ищецът е извършвал подобрения в имота, както и такива по реконструкция на жилищната сграда, находяща се в същия, поради липса на необходимата строителна документация и издаване на разрешения за извършването на такива. Поддържат, че не отговоря на действителното положение и твърдението, че от 01.09.2004г. до 21.09.2023г., търговското дружество-ищец осъществявало фактическа власт върху процесните недвижими имоти. Твърдят, че владението върху процесните недвижими имоти никога не било предавано на ищеца, поради което същият не е влизал във владение на същите. Сочат, че процесният имот от 2008г. до 21.09.202Зг. се владеел явно и необезпокоявано, със съзнА.ето, че е техен, от ответниците И. и М. Ш., а след това до настоящия момент от ответника - М. М., лично и чрез неговите баба и дядо - И. и М. Ш..

Излагат, че поради тази причина, първите двама ответници предприели действия за снабдяване с констативен нотариален акт, а впоследствие решили да прехвърлят собствеността върху недвижимите имоти на своя внук. Поддържат, че фактическата власт върху имота се упражнявала от ответника М. М., с основА.е, а неговите праводатели са били собственици на имота на основА.е изтекла в тяхна полза придобивна давност. Изложени са твърдения, че от 2008г. до 16.07.2024г. върху процесния имот била упражнявана фактическа власт и същият бил ползван от първите двама ответници, а след тази дата, същите продължили да го стопА.сват и държат за своя внук - М., на когото прехвърлили правото на собственост. Сочат, че към 2008г., дворното място било обрасло, портата липсвала, а в сградата достъпът бил свободен, тъй като вратата не била заключена. Поддържат, че била повредена дограмата на прозорците, както и че процесният недвижим имот не е бил обитаван дълго време, след смъртта на бившия собственик И. И.. Предвид това обстоятелство, твърдят, че тъй като никой не го стопА.свал, И. Ш. и съпругата му, решили да почистят дворното място и да ремонтират сградата, тъй като същата се рушала. От този момент и към настоящия момент, първите двама ответници – Ш.ови обработвали земята, използвали дворното място за зеленчукова градина, а къщата стопА.свали, като подменили вратата и прозорците и направили ремонт. Сочат, че всички в селото знаели, че имотът бил на ответниците - И. и М. Ш., а към настоящия момент - на техния внук, ответникът М..

Излагат, че през тези години, ответниците владели с намерение за себе си недвижимите имоти явно и необезпокоявано. Сочат, че в имота били изградени и помощни стопански постройки. Твърдят, че никой не ги притеснявал или отправял каквито и да било претенции към тях, още повече ищцовото дружество, за съществуването на което и претенциите му за собственост, разбрали едва с получаване на исковата молба. Поддържат, че ищецът не е собственик на процесния недвижим имот и никога не е придобивал право на собственост върху двуетажна еднофамилна сграда и други две постройки за обитаване или друго вещно право върху тях, тъй като праводателите му - И. и Л. И. не са притежавали и не са му прехвърлили собствеността върху такива. Твърдят, че ищецът никога не е влизал във владение на процесните имоти и не е упражнявал фактическа власт върху същите. Намират, че от съдържА.ето на приложения нотариален акт от 2004г. се установявало, че продавачите 3 не са предали, с подписването му, владението на имота, а и липсвал приложен друг документ, удостоверяващ това обстоятелство. В заключение, твърдят, че фактическата власт върху недвижимия имот напълно необезпокоявано, трайно и последователно упражнявали И. Ш. и М. Ш., а от юли 2024 г. - М. М.. Поддържат, че за целия този период имотът е бил ползван, стопА.сван само от тези лица и от членовете на тяхното семейство. Същите явно са заявявали и демонстрирали пред всички трети лица, че имотът е техен, владеели са го като свой собствен. Това фактическо състояние не е било оспорвано по никакъв начин от ищеца.

В евентуалност заявяват, че дори и да се приемело, че имотът е придобит надлежно от ищеца, то същият е загубил правото си на собственост, тъй като много преди завеждане на настоящото исково производство, това право било придобито, по реда и на основА.е чл. 79, ал. 1 от ЗС от първите двама ответници. Изложени са твърдения, че към датата на завеждане на настоящия иск: ищецът не е собственик на процесния имот, както и имотът се владее от ответника М. М., но с основА.е. Поддържат, че правото на собственост върху имота е придобито от И. и М. Ш. с изтичането на давност от 10 години, считано от 2008г., от който момент същите са го завладели и не са спирали да го владеят, ползват и стопА.сват. Към датата на сключване на договора за покупко-продажба с М. М., същите са били собственици на този имот и по тази причина правото на собственост върху него е придобито последващо от техния внук - М. М., на основА.е покупка, поради което и същият се владее от него с основА.е. В този смисъл, молят за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и присъждане на сторените по делото разноски.