Определение № 10967 от 20.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10967 гр. София, 20.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно частно гражданско дело № 20261100504271 по описа за 2026 година

Производството по делото е по чл. 274, ал.2, вр. чл.407 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№25002129/02.03.2026г. на СРС, подадена от Л. К. Н., с ЕГН:**********, срещу Разпореждане №20147784/04.12.2025г. по гр.д. №12410/2020г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист за присъдените разноски, въз основа на което е издаден изпълнителен лист от 23.12.2025г. на СРС.

В частната жалба се излагат съображения за нищожност, неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди се, че обжалваното разпореждане не му е връчено по надлежния ред, поради което и жалбоподателят е направил разноски по изпълнителните дела. Предвид изложените съображения се иска отмяна на обжалваното разпореждане, както и обезсилване на издадения изпълнителен лист.

В законоустановения срок насрещната страна „Топлофикация- София“ЕАД е подала отговор, с който е изразила становище, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д.№43651/2019г. на СРС е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от „ТоплофикацияСофия“ЕАД срещу длъжника Л. К. Н..

Със заповед от 11.09.2019г. на СРС е разпоредено на длъжника Л. К. Н. да заплати на заявителя „Топлофикация- София“ЕАД процесните суми.

Въз основа на възражение срещу горепосочената заповед е образувано производство по чл.415 ГПК за установяване на вземанията по процесната заповед, за което е образувано гр.д.№12410/2020г. на СРС, 175 състав. С решение по същото дело е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение.

1

По повод жалба на ответника Л. Н. е образувано в.гр.д.№12004/2021г. на СГС, като с решение по същото дело е потвърдено обжалваното решение.

Решението по исковото производство е влязло в сила на 26.03.2025г.

С разпореждане №20141711/26.06.2025г. по ч.гр.д.№43651/2019г. на СРС е издаден изпълнителен лист за сумите по влязлото в сила решение по исковото производство.

С Разпореждане №20147784/04.12.2025г. по гр.д. №12410/2020г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав, е разпоредено издаването на изпълнителен лист за присъдените разноски, въз основа на което е издаден изпълнителен лист от 23.12.2025г. на СРС.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 406, ал. 1 от ГПК изпълнителен лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Изпълнителното основание очертава предмета и страните на принудителното изпълнение, поради което издаваният въз основа на него изпълнителен лист трябва да възпроизвежда точно съдържанието на изпълнителното основание. В производството по издаване на изпълнителен лист проверката относно наличието на ликвидно и изискуемо притезание е ограничена, предвид формалната доказателствена сила на подлежащите на принудително изпълнение съдебни или арбитражни актове, с която последните удостоверяват изпълняемото право. Принципно се приема, че само осъдителните съдебни решения имат изпълнителна сила, като представляват годно изпълнително основание.

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в процесния случай съдебното решение по гр.д. №12410/2020г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав, е влязло в сила на 26.03.2025г., когато е постановено въззивното решение.

С молба от 28.11.2025г. ищецът е поискал издаването на изпълнителен лист за присъдените съдебни разноски.

С Разпореждане №20147784/04.12.2025г. по гр.д. №12410/2020г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав, е разпоредено издаването на изпълнителен лист за присъдените разноски, въз основа на което е издаден изпълнителен лист от 23.12.2025г. на СРС.

Съобразно разпоредбата на чл. 406, ал. 1 от ГПК изпълнителен лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Изпълнителното основание очертава предмета и страните на принудителното изпълнение, поради което издаваният въз основа на него изпълнителен лист трябва да възпроизвежда точно съдържанието на изпълнителното основание. В процесния случай първоинстанционният съд е извършил правилна и законосъобразна преценка на предпоставките по чл.406, ал.1 ГПК, като е издал изпълнителен лист.

Възраженията на жалбоподателя, че не е бил уведомен за издаването на изпълнителен лист, като така е лишен от възможност за доброволно изпълнение е неоснователно.

Принципно наличието на доброволно изпълнение от страна на длъжника не може да се проверява в това производство. Наличието на доброволно плащане следва да бъде съобразено в изпълнителното производство въз основа на издадения изпълнителен лист по 2 реда на чл.433, ал.1, т.1 ГПК. Производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно както от исковото, така и от изпълнителното производство. При произнасяне по молба по чл. 405, ал. 1 ГПК, съответно при реализиране на предвидената в чл. 407, ал. 1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лис.

В ТР № 5/12.07.2018 година, постановено по тълк. д. № 5/2015 година на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК въззивното определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 407, ал. 1 от ГПК, без да се прави разграничение дали се касае до уважаване на молбата или до отказ това да бъде направено. Предвид на това производството по издаване на изпълнителен лист е двуинстанционно такова и постановеното по реда на чл. 407, ал. 1 от ГПК въззивно определение влиза в сила от момента на постановяването си и правилността му не може да бъде проверявана в касационното производство.

Предвид изложеното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№25002129/02.03.2026г. на СРС, подадена от Л. К. Н., с ЕГН:**********, срещу Разпореждане №20147784/04.12.2025г. по гр.д.

№12410/2020г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист за присъдените разноски, въз основа на което е издаден изпълнителен лист от 23.12.2025г. на СРС

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3