Решение № 707 от 20.12.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 707 гр. Казанлък, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20235510102611 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени установителени искове за вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит, с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК., във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът К.К.М.“ ЕАД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Илинден, жк. „Света Троица“, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано заедно от изпълнителните директори А.В.И. и В.В.Т., чрез пълномощник адв. П. С. П.- САК, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника П. Б. П. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: о***, че дължи на „К.К.М.“ ЕАД сумата от 5582.49 лв., от която 4439.35 лв. — главница и 617.50 лв. - законна лихва за периода от 03.02.2022 до 03.07.2023г„ ведно със законна лихва върху главницата от 15.08.2023 до окончателното й заплащане.

Моли да бъдат присъдени и разноските в хода на заповедното производство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и разноските в хода на исковото производство, ведно с адвокатско възнаграждение.

Твърди, че на 03.07.2021г. между П. Б. П. с ЕГН: ********** и „К.К.М.“ ЕАД с ЕИК: ***** бил сключен договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия- Кешио“ №100329571/ 03.07.2021г. На същата дата г-н П. бил усвоил главница в размер на 5 000 лв. С Решение № 167 от 29.03.2023г„ постановено по ГД № 673 от 2022г. по описа на Районен съд - Казанлък, клаузата, с която била уговорена еднократна такса за оценка на риска в размер на 600лв. била прогласена за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.

10а, ал. 2 ЗПК. С решението съдът бил осъдил г-н П. да заплати на „К.К.М.“ 1

ЕАД сумата от 50 лв. като частичен иск от 5564.64 лв. Така постановеното съдебно решение било създало и стабилитет между страните по отношение на действителността на договора за потребителски кредит, по който въпрос съдебният състав изрично се бил произнесъл в мотивите си.

Ищецът моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото производство, както и в образуваното заповедно производство.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Същият е отказал да получи съдебните книжа, като същите се смятат за връчени на основание разпоредбата на чл. 44, ал. 1, изречение последно.

В първото по делото съдебно заседание ищецът с молба с вх. № 18205/17.12.2024 г. е поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.

С протоколно определение от 19.12.2024 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.

Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.

От Определение №2820/22.11.2024 г., постановено по настоящото гражданско дело /лист 27 и 28 от делото/ и приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че не дължи претендираните суми на ищцовото дружество, като такива доказателства по делото не са събрани.

Предявените искове се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.

По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното:

2

В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства, включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.

Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Предвид изложеното и изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от иска както следва: в заповедното производство - в размер на 700,87 лева, включващи 122,64 лв. за държавна такса и 578,23 лв. за адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 14.08.2023г., както и в настоящото производство - в размер на 1158,48 лева, включващи 245,28 лв. за държавна такса и 913,20 лв. за адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2023 г.

Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най–късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.

Воден от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на П. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ***, съществуването на вземането на „К.К.М.“ ЕАД, ЕИК ***** , със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от изпълнителните директори А.В.И. и В.В.Т., чрез пълномощник адв. П. С. П., на основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК. , във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, за сумите: 4439,35 лв. – главница, 617,50 лв. – законна лихва върху главницата за периода 11.05.2022г. – 15.08.2023г., 1075,18 лв. – договорна лихва за периода от 03.02.2022 г. до 03.07.2023 г., законната лихва върху главницата от 15.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „К.К.М.“ ЕАД Заповед № 1165/05.09.2023г. за изпълнение на парично задължение по 3 чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1886/2023 г. по описа на Районен съд - Казанлък.

ОСЪЖДА П. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „К.К.М.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от изпълнителните директори А.В.И. и В.В.Т., чрез пълномощник адв. П. С. П., сумата от 700,87 лева, представляващи разноски по ч.гр. дело № 1886/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

ОСЪЖДА П. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „К.К.М.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от изпълнителните директори А.В.И. и В.В.Т., чрез пълномощник адв. П. С. П., сумата от 1158,48 лева, представляващи направени разноски по гр.д № 2611/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № 1886/2023 г. по описа на Районен съд - Казанлък.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4