Определение № 374 от 07.07.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 374 гр. Варна, 07.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500262 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба вх.№ 12070/ 14.04.2026 от Т.

И. П., чрез адв. А. П. от АК–Варна, против Определението на ОС-Варна № 1426/23.03.2026г по гр.д.№ 2389/2025, с което е спряно производството по делото до приключването на гр.д.№ 3006/2025г на ВРС с влязъл в сила съдебен акт, на осн.чл.229 ал.1 т.4 ГПК.

Счита определението за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

С Определение № 54085/10.11.2025 ВОС е оставил без движение искането на ищеца за спиране, като е дал указания в седмичен срок от уведомяването му с молба с препис за ответниците да представи удостоверение, от което е видно кои са страните и какъв е предметът на гр.д.№ 3006/2025г на ВРС с оглед преценка за неговата преюдициалност; с предупреждение, че при неизпълнение ще се приеме, че действие не е било извършено.

Макар ищецът да не изпълнил указанията, сам ВОС предприел тези действия, изисквайки сочената справка. Според ВОС било достатъчно изричното искане на ищеца за спирането на делото.

Същевременно не била предоставена възможност на ответника да изрази становище по искането за спиране.

Действайки по този начин ВОС е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи и до основателни съмнения за безпристрастността на съда и нарушение на принципа за равнопоставеност на страните.

1

От оскъдните мотиви на определението за спиране не ставало ясно как ВОС е достигнал до извода за наличието на преюдициална връзка с решението по гр.д.№ 3006/2025 на ВРС и какво значение би имало за разрешаването на настоящия спор по гр.д.№ 2389/2025г на ВОС. Затова счита, че липсва пряка връзка на преюдициалност между двете дела.

Твърди, че към датата на започване на твърдяната работа – 2.11.2020г, както и към датата на нейното приключване – 24.02.2023г Т. И. П. не е бил собственик на процесните имоти – Ап.№ 10, ПМ № 5 и ПМ № 6, както и на ид. части от ПИ. Към настоящия момент Т. П. не е собственик на ид. части от ПИ и на паркомясто № 5 и тези факти били изрично посочени в писмения му отговор.

От приложения още с ИМ НА № 47/28.10.2020г било видно, че през процесния период 2.11.2020г - 24.02.2023г само ищецът „Даунтаун пропъртис“ ЕООД се е легитимирал като собственик на процесните имоти: ап.10, ПМ № 5 и ПМ № 6, както и на 95кв.м.ид.ч. от ПИ.

През този период ищецът е сключил предварителен договор с „Експонентик“ ООД за същите имоти и поетото задължение да въведе сградата в експлоатация. Това се установява от влязлото в сила решение по гр.д № 873/2023г на ВОС, приложено към ПО.

По делото е представено и влязло в сила Решение № 1268/ 28.11.2025г по гр.д № 1851/2024г на ВОС, с което е уважен иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, като е обявен за окончателен предварителният договор за строителство и продажба на недв. имот от 7.08.2019г на Ап.10 и ПМ № 6 , сключен между „Видери“ ЕООД като продавач и Т. И. П. като купувач. Решението е влязло в сила на 28.11.2025г и от тази дата Т. П. е придобил собствеността на Ап.10 и ПМ № 6.

Цитираните писмени доказателства, представени по настоящото дело сочат, че ищецът не е активно легитимиран да предяви исковете по чл.61 ал.2 или ал.3 и по чл.59 ЗЗД, както и че ответникът не е процесуално легитимен да отговаря и затова производството следва да бъде прекратено, каквото искане е било заявено още с ПО на отв. Т. П., като се позовава се и на практиката на ВКС, от която извежда доводи по съществото на спора - за неоснователността на предявените искове.

Поради изложеното счита, че разрешаването на спора по гр.д № 3006/2025г на ВРС е без всякакво правно значение и няма връзка с предмета на настоящото гр.д.№ 2389/2025 на ВОС. С решението по гр.д.№ 3006/2025г евентуално ще бъде обявен за окончателен предварителния договор за 9,2168%ид.ч. от общата площ на ПИ с ид.№ ***, върху който е разпределено ползването на ПМ № 5 с площ от 12.50кв.м. От датата на влизането му в сила Т. П. ще придобие собствеността върху тези имоти, което, обаче, е без връзка и значение за решаване на спора по настоящото дело. Това е така, тъй като е необходимо ответникът да е бил собственик на процесните имоти, в които са били извършени СМР, към датата на извършването им, а не в последващ момент, а също и ищецът да не е бил собственик на тези обекти 2 към момента на извършването на претендираните СМР-та.

Моли за отмяната на постановеното спиране на поризводството по делото и за връщането му на друг състав на ВОС с даване на задължителни указания за извършване на преценка относно допустимостта на предявените искове и ако съдът констатира, че същите са недопустими, да върне исковата молба и да прекрати производството по делото, а ако приеме че са допустими – да бъдат продължени съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от „ДАУНТАУН ПРОПЪРТИС“ЕООД, представлявано от управителя Мартин Божидаров Сребров, чрез адв. Димитър Ст. Караиванов от АК–София, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Позовавайки се на практиката на ВКС, извежда доводи, че съдът не е обвързан от правната квалификация на исковете, посочена от ищеца, като при изготвянето на доклад по делото по реда на чл.146 ГПК е длъжен да даде такава.

Поддържа, че в ИМ са изложени твърдения, че с НА за продажба на недв.имот № 47/28.10.2020г на н-с П. Симеонова, вписан в СлВп дружествотоищец е придобило правото на собственост върху следните имоти в процесната сграда:

1/ Апартамент № 10 , представляващ СОС с ид. ***, с площ от 70кв. м.;

2/ 9,2168%ид.ч. от общата площ на гореописания ПИ с ид.№ *** по КККР, съответстващи на:

2.1/ открито ПМ № 5 за две коли с площ 12,50 кв.м.;

2.2/ открито ПМ № 6 за две коли с площ 12,50 кв.м.

С Решение № 140/23.03.2023г по търг.д.№ 163/2022 на ВОС, потвърдено с Решение № 185/24.06.2024 по търг.д.№ 430/2023г на АпС– Варна, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 1854/11.06.2025г по търг.д.№ 11/2025г на ВКС, сделката, обективирана в гореописания НА е била обявена за относително недействителна спрямо Т. П. по предявен от него Павлов иск по чл. 135 ЗЗД, легитимирайки се като кредитор по предварителен договор за гореописаните имоти.

Отв. Т. П. е предявил срещу продавача по предварителния договор „Видери“ ЕООД искове по чл.19 ал.3 ГПК, за което са били образувани две отделни дела.

С ИМ вх.№ 22160/11.03.2025г, вписана в СлВП-Варна на 09.04.2025г, на осн.чл.19 ал.3 ЗЗД Т. П. претендира предварителният договор за строителство и продажба на недв.имот от 14.05.2019г да бъде обявен за окончателен по отношение на процесното ПМ № 5.

С Решение № 1268/28.11.2025г по гр.д.№ 1851/2024г на ВОС е уважен 3 искът по чл.19 ал.3 ЗЗД на Т. П. и Предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот от 7.08.2019г е обявен за окончателен по отношение на процесните Ап.№ 10 и ПМ № 6.

Тези обстоятелства не са оспорвани от ответника, т.е. са безспорни между страните.

Твърдението по ИМ е, че процесните подобрения са били извършени от дружеството-ищец „Даунтаун пропъртис“ ЕООД в качеството му на добросъвестен владелец по см.чл.70 ЗС, което качество е имал след като е бил отменен горепосоченият НА по реда на чл.135 ЗЗД, с което е изгубило качеството си на собственик. Затова има право да претендира от собственика на имота направените в същия подобрения за сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на подобренията.

Затова предявените осъдителни искове следва да се квалифицират като искове за подобрения по чл.72 ЗС, като ищецът има право и да иска изменение по реда на чл.214 ал.1 от ГПК.

В тази връзка се твърди, че, след подаването на ИМ, Т. П. изпратил до ищцовото дружество Телепоща изх.№ 21/ 12.02.2026г, с която го кани да му предаде владението на процесните имоти. В отговор на това ищецът упражнило възражението си за задържане по реда на чл.72 ал.3 ЗС, видно от придружително писмо с изх. № 6395/11.03.2026 г.

Поради изложеното счита, че решенията по предявените от Т. П. срещу „Видери“ ЕООД искове по чл.19 ал.3 ГПК са от значение за правилното решаване на настоящия спор и затова определението за спиране следва да бъде потвърдено като правилно, а частната жалба като неоснователна – да бъде оставена без уважение.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД намира частната жалба за подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт и затова е допустима. Разгледана по същество е основателна по сл. съображения:

Настоящото производство по гр.д.№ 2389/2025г на ВОС е образувано п о исковата молба на „ДАУНТАУН ПРОПЪРТИС“ ЕООД против Т. И.

П.. В същата се твърди, че разрешение за строеж от 20.08.2018г на многофамилна жилищна сграда в ПИ с ид.№ *** е било издадено в полза на „Видери“ ЕООД, което с Договор за строителство от 18.03.2019 е възложило на „Проект 65“ЕООД строителството на сградата до степен „груб строеж“.

С НА за учредяване право на строеж между съсобственици на ПИ № 62/26.03.2019г на н-с рег.№ 237, „Видери“ ЕООД е придобило правото на строеж за изграждането на отделни самостоятелни обекти в жил. сграда, подробно описани в т.1 от НА. В хода на строителство „Видери“ ЕООД извършило разпоредителни сделка с правото си на строеж за притежаваните СОС и така с НА № 96/ 12.07.2019г на н-с рег.№ 213 ищцовото дружество 4

„Даунтаун пропъртис“ ЕООД закупило от „Видери“ ЕООД правото на строеж за сл. СОС : Апартамент № 2, Апартамент № 3, Апартамент № 4, гаражоткрито паркомясто № 2 и гараж-открито паркомясто № 3.

След като „Видери“ ЕООД се разпоредило с правото си на строеж върху притежаваните от него СОС, преустановило комуникация както с обезщетените собственици, така и с лицата, закупили правата на строеж върху отделни СОС, и строителството било преустановено в началото на 2020г, към който момент жил. сграда била само с изградени плочи и колони, като станало ясно, че нямало да бъде завършена. Тъй като „Даунтаун пропъртис“ ЕООД имало интерес да довърши сградата, в която притежавало права на строеж за СОС, взело решение за довършване на строителството и въвеждане на сградата в експлоатация със свои средства. В изпълнение на горното възложило довършителните работи на три различни дружества, като стойността на СМР, необходими за довършването на сградата и отделните самостоятелни обекти в нея, възлизала общо приблизително на 1 354 800лв. с включен ДДС. Сградата е била въведена в експлоатация.

Последващото изложение в ИМ съдържа подробна разбивка в табличен вид на всички извършени от ищцовото дружество СМР.

По-нататък е изложено, че с НА № 47/28.10.2020 на н-с П. Симеонова „Агро Шипинг“ ЕООД, представлявано от Иво Станкеев Иванов, продава на ищцовото дружество правото на собственост върху сл. имоти в процесната сграда:

1 / АПАРТАМЕНТ № 10, представляващ СОС с ид.№ *** на 3-ти етаж, с площ от 70кв.м., както и общо 95кв.м. ид.ч. от ПИ с ид.№ ***, които са обособени и ще бъдат ползвани като открити паркоместа под №№ 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, /от които ид. ч. от ПИ за ПМ № 5 и ПМ № 6, всяко с площ от по 12,5кв.м., се падат 9,2168%ид.ч. от общата площ на ПИ с ид.№…..1963/.

В обстоятелствената част на настоящата ИМ се признава от ищеца фактът, че с Решение № 140/23.03.2023г по търг д.№ 163/2022 на ВОС, потвърдено от АпС-Варна с Решение № 185/24.06.2024г по търг.д.№ 430/2023, недопуснато до касационно обжалване от ВКС с Определение № 1854/11.06.2025г по търг.д.№ 110/2025г сделката, обективирана в горепосочения НА № 47/28.10.2020 е била обявена за относително недействителна спрямо Т. П. по предявения от него Павлов иск по чл.135 ЗЗД, легитимирайки се като кредитор по Предварителен договор за същите имоти.

Изложено е още, че с ИМ вх.№ 22160/11.03.2025г, вписана в СлВп на 9.04.2025г /също приложена като доказателство/ Т. П. е предявил срещу „ВИДЕРИ“ ЕООД иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяването на сключения между тях Предварителен договор за строителство и продажба на недв. имот от 14.05.2019г, уважаването на който би имал за последица придобиването на собствеността на гореописаните имоти от Т. П.. За това е било образувано гр.д.№ 3006/2025г на ВРС.