Решение № 8298 от 09.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 74878/2024
- Вид
- Решение № 8298
- Подписан
- 09.05.2025
- Състав
- Антоанета Георгиева Ивчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 8298 гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110174878 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от з срещу а, с която е предявен иск с правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата в размер на 450 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 09.02.2022 г. на републикански път III, км. 592, при км. 20+290, поради попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 210300/604/5000526, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Поддържа, че щетите са на стойност 450 лева, като в този размер е изплатил застрахователно обезщетение, след което в негова полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното обезщетение. Твърди, че причина за ПТП е попадането на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, поради което виновен за настъпването на щетите бил ответникът, чието задължение било да управлява и стопанисва републиканските пътища. По така изложените съображения предявява разглеждания иск и моли да бъде уважен.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът а заявява, че е заплатил претендираната по исковата претенция сума.
Представя платежен документ за извършеното плащане.
С молба от 29.01.2025 г. ищецът е потвърдил извършеното от страна на ответника на 20.01.2025 г. плащане в размер на сумата от 450 лева. При доводи, че ответникът е 1 станал причина за образуване на настоящото производство, поддържа претенциите си за законна лихва и разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, т. 2, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника се обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и пострадалото лице досежно увреденото имущество; 2. плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата, като в приложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите; 5. размера на вредите.
С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на регресното му право. В случай на установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да обори презумпцията за вина, установена в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД и действаща по отношение на него, или, че е погасил задължението си за заплащане на обезщетение за причинените от него вреди.
С определение от 17.02.2025 г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за беспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обявени всички обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право, както и факта на плащане на сумата в общ размер на 450 лева в погашение на претендираното в настоящото производство вземане.
С оглед горното, настоящият съдебен състав намира искът за доказан по основание и размер, но поради извършеното плащане и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК същият следва да бъде отхвърлен. В полза на ищесът следва да бъде присъдена сумата в размер на 5,48 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 450 лева за периода от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2024 г. до окончателното плащане – 17.01.2025 г.
По отговорността за разноски:
Въпреки отхвърлянето на предявения иск, доколкото се касае за погасяването му в хода на процеса, ответникът дължи направените и претендирани от ищеца разноски, тъй като по общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. В случая ищецът претендира присъждането на разноски за държавна такса в размер на 50 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, като реално е доказал, че е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдена сумата в общ размер на 530 лева, представляващи деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
2
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от з, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **, срещу а, БУЛСТАТ ,, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „м“ № 3, иск с правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 450 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 09.02.2022 г. на републикански път III, км. 592, при км. 20+290, поради попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, поради погасяване на вземането чрез плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА а, БУЛСТАТ ,, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „м“ № 3, да заплати на з, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **, сумата от 5,48 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 450 лева за периода от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2024 г. до окончателното плащане – 17.01.2025 г.
ОСЪЖДА а, БУЛСТАТ ,, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „м“ № 3, да заплати на з, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **, сумата от 530 лева, представляващи деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3