Решение № 758 от 25.05.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. Плевен, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Н.а при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Н.а Гражданско дело № 20224430106419 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Х. И.

И., ЕГН **********, живущ в ***, чрез адв. В. Н. - САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Иван Денкоглу” № 7, ет. 5, ап. 9, против „Профи Кредит България” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч., с предявена искова претенция , по която е налице произнасяне на ПлРС с решение, постановено по гр.д. № 4554/2021год. – обезсилено с решение на въззивния съд, постановено по гр.д.

№ 508/2022год. Следва да се изготви проект за доклад по делото и същото да се насрочи за първо о.с.з.

Твърди се следното от страна на ищеца : през месец май 2019 г. Х. И.

И. сключил договор за кредит №30036887549 с „Профи Кредит България” ЕООД. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 3700.00 лева, срокът на договора е тридесет и шест месеца, размерът на вноската по кредита е 172.76 лева, уговореният годишен лихвен процент /ГЛП/ е в размер на 39.10 %, годишният процент разходи /ГПР/ е в размер на 1

46.34 %, а дължимата сума по кредита е в размер на 6217.76 лева. В договора е уговорено, че Х. И. И. дължи възнаграждение за закупена допълнителна услуга Програма „Клуб на добрия клиент“ в общ размер на 3419.28 лева.

Уговорено е, че размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 94.98 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.

Общото задължение на Х. И. И. по кредита и по закупените допълнителни услуги е 9637.04 лева, а общият размер на вноската е 267.74 лева.

Допълнителна услуга Програма „Клуб на добрия клиент“ представлява рефинансиране на непогасени задължения на Х. И. по сключени от него други договори за потребителски кредит със същото и друго дружество.

Респективно „Профи Кредит България” ЕООД се задължава вместо да предостави на Х. И. цялата сума по кредита в размер на 3700.00 лева, да прихване част от нея и да погаси изцяло следните задължения: към кредитор „Профи Кредит България” ЕООД - сума за рефинансиране 740.95 лева; към кредитор „Изи Финанс” ЕООД - сума за рефинансиране 418.50 лева; към кредитор „Вип Кредит” ЕООД - сума за рефинансиране 1300.00 лева; към кредитор „Изи Асет Мениджмънт” АД - сума за рефинансиране 900 лева.

Въпросното възнаграждение в размер на 3419.28 лева се дължи единствено за предоставяне на процесната услуга на ответното дружество, Заявява се, че Х.

И. е получил реално единствено сумата в размер на 340.55 лева, вместо посочената в договора и отпусната сума от 3700.00 лева.

Твърди се, че ищецът е погасил изцяло и предсрочно сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 7455.01 лева /видно от приложените към исковата молба платежни нареждания/. Последната е изплатена на „Профи Кредит България” ЕООД, както следва: 267.74 лева-на дата 02.06.2019 г.; 269.01 лева-на дата02.07.2019 г.; 279.22 лева-на дата 18.09.2019 г.; 279.04 лева-на дата 17.12.2019 г.; 1100.00 лева - на дата 24.06.2020 г.; 5260.00 лева - на дата 20.04.2021 г.

Ищецът счита, че процесният договор е нищожен /недействителен/ на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила; на основание чл.11 ал.1 т.7 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита.

2

За действителността на договора е необходимо в общия размер на кредита да е правилно посочена сумата, която реално подлежи на получаване от кредитополучателя, как се изплаща същата /в брой или по банкова сметка/ и кога следва да бъде изплатена. В случая е налице единствено формално посочване на размера на отпуснатия заем. Също така липсва посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв срок.

Позовава се на нищожност на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Счита, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 46.340 %, е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен годишен лихвен процент /ГЛП/ от 39.100 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Освен посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на договора не са включени всички останали такси и разходи, индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен размер на ГПР /в това число начислената такса за допълнителна услуга/.

Посочва се, че съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му“.

3

На следващо място излага, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 160.46 % за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в тази връзка не е посочена и общата сума, дължима от ищеца.

В процесния договор е посочено, че Х. И. И. дължи възнаграждение за закупени допълнителни услуги, в общ размер на 3419.28 лева /по 94.98 лева на месец/, която сума впоследствие е изплатена заедно с останалите месечни вноски по кредита на „Профи Кредит България” ЕООД. Считам, че подобно възнаграждение не се дължи на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и правото на промяна на погасителния план на потребителския кредит, е част от усвояването на кредита, поради което смятам, че възнаграждение за такъв вид услуги не се дължи. В тази връзка считам, че тази такса по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР, като в случая това законово изискване не е спазено.

Също така счита, че начисленото възнаграждение за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и за правото на промяна на погасителния план на потребителския кредит, е заплатено при начална липса на основание. Това възнаграждение, в общ размер на 3419.28 лева, представлява заплащане на такса за услуга, която реално не е предоставена на Х. И. И..

Също така посочва, че клаузите, уреждащи заплащането на цена за допълнителни услуги, са изцяло неравноправни и нищожни. Същите са във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ - не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие в правата на страните, тъй като за да се възползва длъжникът от всички допълнителни услуги по сключеното споразумение се изисква одобрение от кредитора. От горното следва, че потребителят следва да плати предварително за възможност, която изцяло зависи от волята на кредитора. С тези клаузи се въвежда задължение на едната страна по договора да заплати за услуга, която има по силата на самия закон - правото на 4 страните да променят срока на падежа на договора, както и свободата им да отложат една или повече погасителни вноски, което води до значителна неравноправност на същите.

Счита, че тези клаузи не са индивидуално уговорени, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Заявява се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „Профи Кредит България” ЕООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер на по 94.98 лева месечно за срока на договора /или в общ размер на 3419.28 лева/, които по своята същност представляват печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР. При условие, че ГПР беше законосъобразно описан, действителният такъв следва да възлиза на 160.46% /а не както е посочен в договора - 46.340 %/. Ето защо счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена е постановление на Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Ето защо счита, че на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни.

Счита, че е тези действия „Профи Кредит България” ЕООД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл.21 ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.

Всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и развалянето на потребителски договори национални нормативни актове /ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са приети в Република България, въз основа на присъединяването ни към Европейския съюз и произтичащите от това задължения за синхронизиране на българското законодателство с 5 европейското. Ето защо счита, че приложимото национално законодателство следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити.

Във връзка е горното смята, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя.

Обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се установява на база изискванията на единната формула, залегнала в самата Директива 2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и нормативно значение. Гореописаните такси /в това число и възнаграждение за допълнителни услуги/ безспорно попадат в изискванията на Директивата - те са предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при тези условия и са предварително заложени. По тези съображения тези клаузи изискват размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР. Ето защо считам, че неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно основание за недействителност на договора. В подкрепа на това е и обстоятелството, че посочването на ГПР е изведено като съществено условие на договора. Това следва и от сравнителноправния прочит на уредбите на държавите от ЕС, имплементираща Директива 2008/48/ЕО/, както и практиката на СЕС, където това изискване последователно и ясно е формулирано и затвърждавано.