Решение № 171 от 18.05.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Петрич, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Банчева при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно дело № 20221230200131 по описа за 2022 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от "Н.Т." ЕООД, със седалище и адрес на управление /населено място/, представлявано от управителя С.Е.С. срещу Наказателно постановление № 01 – 2100067 от 26.01.2022 г., издадено от Директор на Дирекция "И.т." /населено място/ /населено място/, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството жалбоподател, в качеството му на „работодател“, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Релевира се, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, не отговаря на действителната такава, като се твърди, че в деня на проверката дружеството е осъществявало подбор на кадри с цел назначаване на квалифицирани служители за вакантните работни места, като лицето С. Г. не е престирало труд по смисъла на КТ, а е изпълнявало предварително зададена задача, за да покаже трудовите си възможности в съответната област. Излага се, че е налице маловажен случай, тъй като нарушението е отстранено в деня на установяването му, като е сключен трудов договор с Г. и за работника не са произтекли вредни последици. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

1

В съдебно заседание, за дружеството жалбоподател се явява редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания и навежда допълнителни доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт в депозирана писмена защита. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си представител, оспорва подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

ТО-П. към РП-Б. редовно уведомени, не изпращат представител за участие по делото.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, подробно описани в протоколите от проведените съдебни заседания.

ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна :

Срещу дружеството жалбоподател е съставен АУАН № 01 – 2100067 от 07.12.2021 г. затова, че при извършена на 29.11.2021 г. около 11:15 часа от инспектори при Дирекция "И.Т."-Б. проверка по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект - Шивашки цех, находящ се в /населено място/, стопанисван от "Н.Т." ЕООД, със седалище и адрес на управление /населено място/, БУЛСТАТ***, управлявано и представлявано от С.Е.С. и извършена на 07.12.2021 г. проверка по документи на дружеството, е констатирано, че "Н.Т." ЕООД, с. К., в качеството му на „работодател“ по смисъла на & I, т.1 от ДР на Кодекса на труда, е допуснал на 29.11.2021 г. лицето С. С. Г., с ЕГН ********** да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „шивач“, без да й е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП.

Описаното нарушение се потвърждава от попълнената в хода на проверката по работни места писмена декларация от С. С. Г., в която същата удостоверява извършване на трудова дейност от нея към този момент при определено работно място, длъжност, работно време, почивки в работния ден и трудово възнаграждение, като е отразила началната дата, от която е започнала да предоставя работната си сила на дружеството „29.11.2021 г.“. След приключване на проверката по работни места дружеството е призовано по реда на чл. 45 от АПК за извършване на проверка по документи в Д „ИТ“ - гр. Б. с Призовка от 29.11.2021 г.

Част от изисканата с горепосочената Призовка вътрешно-фирмена документация на дружеството е представена в Д „ИТ“ - гр. Б. на 07.12.2021 г. от управителя Славка Симонска. Представен е Трудов договор № 21-15 от 29.11.2021 г. сключен със С. С. Г., който видно от приложената към него Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.З от Кодекса на труда от ТД на НАП, е регистриран на 29.11.2021 г., 12:37 часа, т.е. след 2 проверката по работни места.

От извършените при проверките констатации проверяващите приели, че "Н.Т." ЕООД, с. К., в качеството му на „работодател“ по смисъла на & I, т.1 от ДР на Кодекса на труда, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като е допуснал на 29.11.2021 г. лицето С. С. Г., с ЕГН ********** да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „шивач“, без да й е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП. За описаното нарушение на 07.12.2021 г. е съставен АУАН № 01 – 2100067, в Д “ИТ“ - гр. Б. в присъствие на управителя на "Н.Т." ЕООД, с. К. – С.Е.С..

На 26.01.2022 г. въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 01 – 2100067 на Директор на Дирекция "И.Т." /населено място/, с което за описаното в акта нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ и във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева.

Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ

Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на страните и приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата

Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е депозирана от лице, което има интерес от провеждането на настоящото производство, срещу акт, подлежащ на оспорване пред РС – Петрич. Спазен е и законоустановеният 7 - дневен срок, считано от датата на връчване на препис от НП.

Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:

Съгласно чл. 63, ал. 2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, а съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя, преди постъпването му на работа, екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП. Съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. Следва да се посочи, че тридневният срок за изпращане на уведомлението за сключен трудов договор не противоречи на задължението на работодателя по чл. 63, ал. 2 от КТ да допусне работника или служителя до работа едва, когато вече му е връчил такова уведомление. В разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, законодателят изрично е посочил, че работодателят е 3 длъжен да сключи с работника или служителя преди постъпването му на работа писмен трудов договор.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, категорично се установи, че дружеството жалбоподател е работодател по смисъла на КТ и е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 29.11.2021 г. е допуснал лицето С. С. Г., да извършва трудова дейност, в експлоатирания от търговеца обект - Шивашки цех, находящ се в /населено място/, на длъжност „Шивач“, без да й е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.

62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Показанията на инспекторите, извършили проверката на обекта на 29.11.2021 г. безспорно установяват, че лицето С. С. Г. е извършвала трудова дейност за дружеството. От показанията се установява, че при проверка на работни места в обекта, лицето С. Г. е заварена да полага труд. Попълнените от Г. данни в декларацията, потвърждават факта, че е извършвала дейност, която по характера си е трудова и следва да бъде предмет на трудов договор, сключен преди започване на работа.

Преди допускането й до работа, работодателят е следвало да изпълни задължението си по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Трудов договор със С. Г. е регистриран след приключването на проверката.

Съдът не приема защитната позиция на дружеството жалбоподател, че в деня на проверката е извършвало подбор на кадри и лицето С. Г. е осъществявало дейност свързана с доказване на трудовите й способности по предварително зададена задача, а не е престирало труд по смисъла на КТ. От една страна, твърдяните обстоятелства се опровергават от показанията на свид. С. Г., която установява, че е „от най-първите работнички“ и „имам 17 години трудов стаж при нея /Славка Симонска, като управител на "Н.Т." ЕООД/“, т.е. не е ясно кое обстоятелство е наложило евентуалният работодател да се увери в трудовите качества на работника, който е престирал труда си към него 17 години. От друга страна, трудовото законодателство предвижда различни по вид и естество договори, които да отговорят в найголяма степен на нуждата от уреждане на съответните трудови правоотношения. С оглед изнесеното от свид. Г., че „тя /Славка Симонска/ ме извика за 2 часа, тъй като имаше експедиция да помогна“, за работодателя е съществувала възможността да сключи срочен трудов договор с работника за определено време или до завършване на определена работа.

При така установеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна административното нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, като на посочената в акта за нарушение и НП дата, място и време, в качеството на работодател по смисъла на §.1, т.1 от ДР към Кодекса на труда, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 29.11.2021 г. е допуснал лицето С. С. Г. да извършва трудова дейност в обекта на проверка – Шивашки цех, находящ се в /населено място/, на длъжност „Шивач“, без да й е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор подписан и от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Ето защо, отговорността на "Н.Т." ЕООД, с. К. е законосъобразно ангажирана на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.

4

Настоящият съдебен състав не намира приложимост за маловажност на нарушението.

Специалният състав на маловажно административно нарушение по чл. 415в, ал. 1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да е налице маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: 1. Нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили вредни последици за работника или служителя. Освен това за разлика от маловажните нарушения по чл. 28 от ЗАНН, чл. 415в, ал. 1 от КТ не допуска освобождаване от административно-наказателна отговорност, а предвижда налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в многократно по-нисък размер. Същевременно в нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ, т.е. за тези нарушения привилегированият състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т.е. същите не могат да се квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на цитираната разпоредба. С оглед приложимостта на специалната норма по КТ, то е неприложима общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.