Определение № 1151 от 11.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1151 гр. Благоевград, 11.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20261200500996 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на 274 от ГПК и е образувано по жалба от С.

И. И., ЕГН **********, чрез адвокат Х. Р., против определение № 410/ 21.05.2026 г., пост. по гр. д. № 137/ 2026 г. по описана РС – Петрич, с което е прекратено производството по гр. д. № 137/ 2026 г. по описана РС – Петрич , поради недопустимост на предявения иск.

Подържа се в частната жалба, че определението е незаконосъобразно, поради което моли съдът да го отмени изцяло. Посочва, че то е неправилно и следва да бъде отменено, а подадената искова молба е допустима и редовна.

Същата е проявление на надлежно упражнено право на иск, с което ищцата разполага, тъй като оспорва неравноправността на клауза от потребителски кредит, по който тя е страна в качеството си на потребител.

Поддържа се, че съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 17.05.2022 г. по дело С-600/19, разпоредбите на чл. 6, пар. 1 и чл. 7, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която поради действието на силата на пресъдено нещо и на преклузивния срок не позволява на потребителя — след изтичането на срока за подаване на възражение — да се позове на неравноправността на тези клаузи в това производство или в последващо 1 производство по установителен иск. Нещо повече – с подадената искова молба – дори и съдът да беше сезиран с искане за прогласяване нищожността на Договора единствено на основание чл. 26 от ЗЗД, то той е длъжен СЛУЖЕБНО да извърши проверка за неравноправни клаузи – арг. от чл. 7, ал.

3 от ГПК, а не да връща исковата молба с мотив, че има влязло в сила съдебно решение, с което вече е бил отхвърлен иск на Ищцата срещу сегашния ответник за недействителност на целия процесен договор. С постановеното определение, съдът ограничава възможността на Доверителя ни до ефективна проверка за евентуално неравноправен характер на договора за кредит.

Навежда се, че поради това и с оглед отговора на релевантния процесуалноправен въпрос следва да се приеме, че формираната с влязлата в сила заповед за изпълнение/с влязлото в сила съдебно решение сила на пресъдено нещо препятства правото на страната потребител да поиска в следващо производство съдът да се произнесе по действителността на сключените договори за кредит с оглед евентуална неравноправност на съдържащи се в тях клаузи и обуславя недопустимост на предявените в настоящото производство установителни искове само ако се установи, че заповедният съд/първоинстанционният съд е преценил действителността на клаузите от сключения договор с оглед на посочената Директива 93/13 и е изложил мотиви, които позволяват на съда да установи клаузите или частите от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на това производство.

С оглед на изложеното неправилно РС – Петрич е приел, че са недопустими предявените искове за нищожност на сключения договор за кредит, евентуално на отделни негови клаузи, поради наличието на формирана сила на пресъдено по действителността на този договор в предходното производство, в което е отхвърлен иск за прогласяването нищожността на кредитната сделка, без да е извършена преценка дали Ищцата има качеството потребител и първият съд е осъществил контрол в рамките на развилото се пред него производство за наличие на неравноправни клаузи в сключения договор.

Поради гореизложеното моли да се отмени изцяло определение № 410/ 21.05.2026 г., пост. по гр. д. № 137/ 2026 г. по описана РС – Петрич, с което е прекратено производството по гр. д. № 137/ 2026 г. по описана РС – Петрич , поради недопустимост на предявения иск.

Окръжен съд – Благоевград, като взе предвид постъпилата частна жалба, 2 данните по делото и съобразявайки ги в съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, предявена от лице имащо право и интерес от настоящето обжалване. Разгледана по същество е неоснователна поради следното:

За да постанови атакуваното определение, съставът на РС – Петрич е приел, че с определение от 13.02.2026 г., постановено по делото и влязло в сила, съдебното производство е било частично прекратено – относно главните искове, с които се претендира недействителност по чл. 22 ЗПК на процесния кредитен договор.

Приел е съда, че така като предмет на разглеждане са останали само евентуалните искови претенции, касаещи обявяване на нищожност на неустоечна клауза от същия договор за кредит.

Тъй като в частта, отнасяща се до тези претенции, исковата молба е била нередовна, на ищцата С. И. И. двукратно са били давани съответни указания (с разпореждания от 09.03.2026 г. и от 17.04.2026 г.). Предоставен е бил законовият срок за тяхното изпълнение. Отправено е било предупреждение за процесуалноправните последици, които ще настъпят при неизпълнение на указанията.

Крайният срок за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията за редовност е бил до 07.05.2026 г. и в неговите рамки е постъпила уточнителна молба с вх. № 4207/08.05.2026 г. (подадена на 07.05.2026 г., в 16:58 ч.). С тази уточнителна молба не са изпълнени указанията за ясно и точно изложение на фактическите основания за нищожност на оспорваната неустоечна клауза. Вместо това се изтъкват доводи за несъотвествието на договора с правилата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, уреждащи годишния процент на разходите по кредита, което водило и до нищожност на неустойката. Сочи се от първата инстанция, че по повод на последното обаче не се държи сметка, че въпросът за отклонения на договора от чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да се поставя, на основание чл. 299, ал. 1 ГПК, доколкото съгласно приложеното копие на влязло в сила съдебно решение, издадено по гр. д. № 1071/25 г. на Районен съд – гр. Петрич, вече е бил отхвърлен иск на настоящата ищца срещу сегашния ответник за недействителност на целия процесен договор по чл. 22 във вр. с чл. 19, ал. 4 3

ЗПК.

Настоящият съдебен състав намира, че изводите на първостепенният съд са правилни.

На първо място, предмет на делото по гр. д. № 137/ 2026 г. по описа на РС – Петрич е нищожността на договор за потребителски кредит № 536854/ 16.06.2021 г., на основание наличие на неравнопрани клаузи, в частта на неустоечните клаузи за предоставяне на обезпечение.

На второ място, предмет на делото по гр. д. № 1071/ 2025 г. по описа на РС – Петрич е нищожността на договор за потребителски кредит № 536854/ 16.06.2021 г., на основание наличие на неравнопрани клаузи, по което е постановено решение № 451/ 19.12.2025 г., с което е отхвърлен иска поради недоказаност.

В случая се касае за идентични предмети – в двете дела са въведени като предмет на делата въпроса за неравнопрания характер на клаузи от договора за кредит, което обуславя идентитет в предмета на делата.

Целта на исковия процес е да постанови решение по правния спор.

Постановеното решение се ползва с правни последици, а присъщата на всички решения правна последица е силата на пресъдено нещо.

С влизането на решението в сила, възниква силата на пресъдено нещо като ново и трайно процесуално отношение на правна защита между държавата и страните по делото, временното процесуално правоотношение на дирене на правна защита се прекратява. В името на обществения интерес от правен мир, разрешеният спор не трябва да бъде подновяван – чл. 299 ГПК. Забраната за втори процес осуетява опасността да се постановят по последователни водени дела по същия спор противоречиви решения. По този начин правото, което всяка страна има право да се позове на силата на пресъдено нещо пред съдилищата и пред другите държавни органи, за да иска да бъде зачетено нейното правоустановяващо действие или пък да се прекрати повторно заведеното дело по същия спор, се явява важна гаранция, за да се приложат на дело правните последици, в които силата на пресъдено нещо се състои. В практиката това правило е придобило значение на отвод за пресъдено нещо.

След като съдът се е произнесъл по спорното материално право, предмет на делото, друго дело със същия предмет между същите страни е недопустимо.

Поради което, когато между същите страни е висящо дело, с идентичен 4 предмет – спорно материално право, като фактите обуславят идентични фактически състави, обуславящи еднакви субективни права, втория иск е недопустим.

Силата на пресъдено нещо има за предмет правото, което е предмет на решението, а чрез него правото, което е предмет на делото. В чл. 298, ал. 1 ГПК, законът очертава обективните предели на СПН със същите белези, с които си служи когато трябва да индивидуализира спорното право, предмет на делото. В чл. 298, ал. 1 ГПК изрично се постановява, че „решението влиза в сила….само за същото искане и на същото основание“, които – това е волята на законодателя – са били заявени с исковата молба и са индивидуализирали предмета на делото. А правният спор е спор относно определено гражданско право. Изводът е, че със СПН се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право – в случая, с иска по гр. д. № 1071/ 2025 г. по описа на РС – Петрич, спорното материално право за нищожността на договор за кредит поради неравноправна клауза, което е предмет на делото и на съдебното решение. То се установява с всички конкретни белези, които го индивидуализират, с тази правна квалификация.

Тук е налице право на установяване недействителност на сделка, поради неравноправни клаузи.

При отрицателния установителен иск за нищожност на договор за кредит поради неравноправност на клаузите, е обхванат от този фактически състав на клаузи които се идентифицират като неравноправни, същият обуславя същото субективно право, което е предмет на второто дело, въпреки че първото дело е приключило отрицателно – отхвърлен е иска поради липса на доказване – налице е произнасяне на съда по предмета, свързан с неравноправния характер на клаузите, чрез извода за недоказаност на иска. Съвпадението на отделни факти от два идентични фактически състави, обуславя обективен идентитет в случая, тъй като чрез иск е въведен предмета – касаещ неравноправния характер на клаузи в договор за кредит, обуславящ евентуалност неговата нищожност. Тези факти са обхванати от СПН, тъй като обективните предели на решението по този иск са идентични на обстоятелствата, индивидуализиращи предмета на делото по втория отрицателен установителен иск за нищожност поради неравноправни клаузи.

Силата на пресъдено нещо има за предмет спорното право с всички 5 конкретни негови белези, които го отграничават от други субективни права, не значи, че тя има за предмет поотделно и самите тези белези, откъснати от субективното право, до което те се отнасят. Следователно, юридическият факт, от който се извежда спорното право и правните изводи на съда относно неговото правно естество не са самостоятелен предмет на СПН. Силата на пресъдено нещо обхваща само тази съставка на правоотношението, която е съдебно предявена и то в тази нейна част, която е съдебно предявена.

Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК изрично ограничава СПН до пределите на предмета на делото, като постановява, че тя важи само в рамките на същото искане и същото основание, които са били заявени с иска. Следователно предмет на СПН са не фактите – освен при установителните искове за факти, а субективните права. Законът ограничава предмета на СПН до спорното право и с чл. 298, ал. 1 ГПК, според която решението влиза в сила само „…на същото искане и за същото основание“. С това законът изключва от обсега на СПН съдържащите се в мотивите на решението констатации на факти и правоотношения, релевантни за спорното право. Разпоредбата на ал. 4 на чл.

298 потвърждава ограничението на СПН до пределите на спорното право, предмет на делото, защото предвижда изключение от него само що се касае до разрешените с решението „искания и възражения за подобрения и прихващане“. Само относно тях се разширява предметът на СПН. Това са единствените възражения, които се обхващат по изключение от СПН.