Определение № 698 от 27.08.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 698 гр. гр. Добрич, 27.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деница Кр. Петрова

Членове:

Анна Великова

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно частно гражданско дело № 20253200500585 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба с вх. № 1412/13.06.2025г., подадена от „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752, гр. София, район Средец, ж. к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7, срещу определение № 114/03.06.2025г. по гр.д.№ 136/2024г. по описа на Районен съд – Тервел, с което е оставена без уважение без уважение, като неоснователна молба с вх. №756/28.03.2025г. от ищеца по делото „Профи кредит България” ЕООД за изменение на решение № 24 от 12.03.2025г. в частта за разноските.

В жалбата си „Профи кредит България“ ЕООД е изложил доводи за неправилно приложение на процесуалния и материалния закон.

В писмен отговор насрещната страна оспорва частната жалба като неоснователна и иска определението на районния съд да бъде потвърдено.

Като постави на разглеждане частните жалби, Окръжен съд - Добрич намира следното:

При данни, че обжалваното определение е съобщено на ищеца по делото на 11.06.2025г., частната жалба е депозирана в двуседмичния срок по чл. 248, ал. 3 вр. чл. 259, ал. 1 от ГПК. Жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Жалбата е неоснователна.

С постановеното по делото решение № 24 от 12.03.2025г. съдът е отхвърлил като неоснователни, поради погасяване по давност, предявените от „Профи кредит България“ ЕООД установителни искове след проведено заповедно производство срещу Р. Е. Р. за суми в общ размер на 1864,61 лева, представляващи неизпълнено в качеството му на съдлъжник задължение по Договор за потребителски кредит-№ 5009784294, сключен на 18.11.2014г., от 1 които: главница в размер на 635,65 лева; договорно възнаграждение в размер на 141,98 лева, дължимо за периода 20.12.2015г. - 20.11.2016г.; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 375,00 лева, дължимо до 20.11.2016г.; 711,98 лева законна лихва от 20.11.2016г.датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до съда до окончателното изплащане на сумата, като е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 700 лева заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен процесуален представител – на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението не е обжалвано от страните по делото и е влязло в сила.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК ищецът е подал молба за изменение на решението в частта за разноските относно размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника, която, след дължимото връчване на препис и постъпване на отговор, е оставена без уважение със сега обжалваното определение.

Ответникът е бил представляван по делото от адвокат и му е заплатил, според изричното отразяване в приложения договор, възнаграждение в размер на 700 лева. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК при отхвърляне на исковете ответникът има право на направените от него разноски, в т.ч. и платеното адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Със становище по хода на делото в откритото заседание (своевременно) ищецът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника.

Предмет на разглеждане по делото са искове с цени 635,65 лева, 141,98 лева, 375 лева и 711,98 лева. Те са за вземания, произтичащи от едно правоотношение – сключен договор за паричен заем. По правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, с оглед тези цени на четирите иска, възнаграждението по всеки от тях е в размер на 400 лева (общо 1 200 лева). Тези размери не са задължителни за съда и могат да служат само като ориентир за обичайния размер на възнаграждението за положения от адвоката труд (в този смисъл тълкуването в решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело C-438/22 и националната съдебна практика). При предявено възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, дори съдът да използва посочените в Наредба № 1/2004г. размери за ориентир при определяне на възнагражденията, той е длъжен да съобрази вида на спора, защитавания интерес, вида и действително извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото и тяхното конкретно изражение в процесния случай. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. Фактическата сложност се обуславя от широкия кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство 2 като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите при точното спазване и правилното прилагане на материалния и процесуалния закон.

Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, предвид формираната вече устойчива съдебна практика, което го определя като такова с ниска правна сложност; производството не е протекло с усложнения – по отношение на страните или предмета; множество заседания с оспорване на доказателства не са провеждани; проведено е само едно открито съдебно заседание. При това развитие на процеса количеството и сложността на извършената работа по делото не е голяма, респ. и времето, отделено за извършването й, не е много. Безспорно, дейността на адвоката, и когато делото не е с висока правна сложност, изисква времеви и организационен ресурс, който в конкретния случай е бил уместно вложен, предвид положителния за ответника резултат. Защитата на ответника е проведена чрез изготвяне и подаване на отговор на исковата молба, явяване на адвоката в откритото заседание и представяне на писмени бележки.

Към датата на приключване на устните състезания (месец януари 2025г.), минималната работна заплата за страната е била в размер на 1077 лв., а средната работна заплата е била в размер на 2443 лв., т.е. присъденото на адвоката възнаграждение от 700 лв. съставлява над една трета от втората.

Средната работна часова заплата към месец януари 2025г. е била 13,88 лв./час, при нормална продължителност на работното време от 8 часа и при петдневна работна седмица. Присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение е за 50 часа, т.е. за 6 работни дни при пълна заетост от 8 часа, което не е необосновано, предвид явяването на адвоката в откритото заседание.

При съвместното отчитане на обсъдените по-горе обстоятелства касателно конкретния правен спор и съответно на изложените съображения, платеното от ответника възнаграждение е значително по-ниско от това по Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, и като се отчете, че то е уговорено за защита по четири иска, не е несправедливо и необосновано (по 200 лева за три от исковете и 100 лева по иска с цена 141,98 лева).

Жалбата е неоснователна и определението следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 114/03.06.2025г. по гр.д.№ 136/2024г. по описа на Районен съд – Тервел.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 698 гр. гр. Добрич, 27.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деница Кр. Петрова

Членове:

Анна Великова

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно частно гражданско дело № 20253200500585 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба с вх. № 1412/13.06.2025г., подадена от „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752, гр. София, район Средец, ж. к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7, срещу определение № 114/03.06.2025г. по гр.д.№ 136/2024г. по описа на Районен съд – Тервел, с което е оставена без уважение без уважение, като неоснователна молба с вх. №756/28.03.2025г. от ищеца по делото „Профи кредит България” ЕООД за изменение на решение № 24 от 12.03.2025г. в частта за разноските.

В жалбата си „Профи кредит България“ ЕООД е изложил доводи за неправилно приложение на процесуалния и материалния закон.

В писмен отговор насрещната страна оспорва частната жалба като неоснователна и иска определението на районния съд да бъде потвърдено.

Като постави на разглеждане частните жалби, Окръжен съд - Добрич намира следното:

При данни, че обжалваното определение е съобщено на ищеца по делото на 11.06.2025г., частната жалба е депозирана в двуседмичния срок по чл. 248, ал. 3 вр. чл. 259, ал. 1 от ГПК. Жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Жалбата е неоснователна.

С постановеното по делото решение № 24 от 12.03.2025г. съдът е отхвърлил като неоснователни, поради погасяване по давност, предявените от „Профи кредит България“ ЕООД установителни искове след проведено заповедно производство срещу Р. Е. Р. за суми в общ размер на 1864,61 лева, представляващи неизпълнено в качеството му на съдлъжник задължение по Договор за потребителски кредит-№ 5009784294, сключен на 18.11.2014г., от 1 които: главница в размер на 635,65 лева; договорно възнаграждение в размер на 141,98 лева, дължимо за периода 20.12.2015г. - 20.11.2016г.; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 375,00 лева, дължимо до 20.11.2016г.; 711,98 лева законна лихва от 20.11.2016г.датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до съда до окончателното изплащане на сумата, като е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 700 лева заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен процесуален представител – на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението не е обжалвано от страните по делото и е влязло в сила.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК ищецът е подал молба за изменение на решението в частта за разноските относно размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника, която, след дължимото връчване на препис и постъпване на отговор, е оставена без уважение със сега обжалваното определение.

Ответникът е бил представляван по делото от адвокат и му е заплатил, според изричното отразяване в приложения договор, възнаграждение в размер на 700 лева. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК при отхвърляне на исковете ответникът има право на направените от него разноски, в т.ч. и платеното адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Със становище по хода на делото в откритото заседание (своевременно) ищецът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника.

Предмет на разглеждане по делото са искове с цени 635,65 лева, 141,98 лева, 375 лева и 711,98 лева. Те са за вземания, произтичащи от едно правоотношение – сключен договор за паричен заем. По правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, с оглед тези цени на четирите иска, възнаграждението по всеки от тях е в размер на 400 лева (общо 1 200 лева). Тези размери не са задължителни за съда и могат да служат само като ориентир за обичайния размер на възнаграждението за положения от адвоката труд (в този смисъл тълкуването в решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело C-438/22 и националната съдебна практика). При предявено възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, дори съдът да използва посочените в Наредба № 1/2004г. размери за ориентир при определяне на възнагражденията, той е длъжен да съобрази вида на спора, защитавания интерес, вида и действително извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото и тяхното конкретно изражение в процесния случай. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. Фактическата сложност се обуславя от широкия кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство 2 като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите при точното спазване и правилното прилагане на материалния и процесуалния закон.