Определение № 42 от 18.02.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42 гр. *, 18.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Олег Софрониев

Димитрина Н. като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20251600600478 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

С Определение № 266 от 10.10.2025 г., постановено по ЧНД № 901/2025 г. по описа на Районен съд * е потвърдено Постановление на Районна прокуратура - * от 05.08.2025 г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 594/2023 г. по описа на РУ- *, пр. преписка № 2802/2023 г. на РП - *, водено за престъпление по чл. 127, ал. 1 от НК.

Срещу определението на РС – * в законоустановения седемдневен срок е постъпила жалба от Ц. Й. от гр. *, с която се обжалва определението като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за неправилно кредитиране с доверие от първоинстанционния съд на определени свидетелски показания. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 243, ал. 6 НПК законосъобразността на обжалваното определение на съда, намери следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право на жалба, което налага и същата да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, обаче, същата е неоснователна по следните съображения:

1

Досъдебното производство е образувано на 13.06.2023 г. на основание чл. 212, ал. 2 от НПК със съставяне на протокола за първото действие по разследване – оглед на местопроизшествие за престъпление по чл. 127, ал. 1 от НК.

При провеждане на разследването по досъдебното производство са събрани и приобщени по предвидения в НПК ред, писмени и гласни доказателства, от значение за разкриване на обективната истина. Извършени са множество процесуално-следствени действия: оглед на местопроизшествие, разпити на свидетели /много, от които повторни/, приобщени писмени доказателства, в това число и удостоверение за наследници, възложени и изготвени са експертизи – СМЕ, СХЕ, СТЕ на мобилен телефон, съдебна послесмъртна психолого-психиатрична и съдебно-почеркова.

С обжалваното постановление наблюдаващият прокурор е приел, че не са събрани доказателства за извършено престъпление, като не е налице нито една от формите на изпълнителното деяние по чл. 127, ал. 1 от НК, поради което е прекратил производството и впоследствие РС * го потвърдил в цялост.

ОС приема за установена следната фактическа обстановка:

Д.Д. живеел заедно с родителите си – Е. и С.Д., в къща в гр. *. В село *, обл. *семейството притежавало наследствен имот – къща с двор. Бил трудово ангажиран. Имал около тригодишна връзка със свидетелката В.И. от гр. *, която била прекъсната по нейно желание през месец май 2023 г. Тъй като живеели в различни градове, през почивните дни Д. ходел до гр. *или гр. *, където приятелката му била студентка. Придвижвал се с лекия си автомобил – „*“, с рег. № *. След раздялата им в поведението на Д. настъпила промяна – станал неспокоен, често сменял настроенията си, започнал всяка вечер след работа да пътува до гр. *, за да следи приятелката си, тъй като смятал, че тя е започнала нови отношения с друг. Оставал и в с. *, обл. *. Бил подкрепян от приятелите си в преживяването на раздялата, казвал им „*“, че не обича промените и не иска да сменя приятелката си. Спрял да се храни.

Непосредствено преди да заяви пред бившата си приятелка суицидните си намерения, пред приятелите си изглеждал ведър и усмихнат, което ги накарало да мислят, че е преодолял раздялата си с В. и внесло спокойствие у тях.

2

На 11.06.2023 г. Д.Д. се прибрал от с. *в гр. *в дома си, като бил „изнервен, неспокоен“ /лист 26 гръб от ДП, том 1./ Не пожелал да седне да вечеря. Казал на своята майка, че за него всичко е приключило. Отишъл в стаята си, а по-късно излязъл от дома си и повече не се прибрал. На 12.06.2023 г. около 08:40 часа св. Е. Д., като видяла, че синът не се е прибрал цяла нощ, му позвънила, като казал, че днес няма да ходи на работа, тъй като бил претоварен и не се чувствал добре, не искал да вижда хора. След този разговор спрял да отговаря на обажданията .

Около 10:40 часа на 12.06.2023 г., Д.Д. позвънил на св. В.И. и казал, че ще сложи край на живота си. От своя страна, тя му казала да не прави глупости, като се разбрали да се видят вечерта, но той не дошъл и спрял да вдига телефона. Веднага след разговора им, В. се обадила на И.Й. – съпруг на сестрата на Д. - Ц., за да го уведоми какво е споделил и го помолила да поговори с него. Й. провел разговор по телефона с Д., като той отказал да съобщи къде е, не му станало приятно от позвъняването и затворил телефона.

Същият ден, около обяд, В.позвънила и на приятел на Д.– Н.Н. и му разказала за намеренията му и че не успява да се свърже с него. Н. от своя страна му писал, видял, че съобщенията му са прочетени, но не получил отговор.

Позвънил му, но без успех, тъй като Д. не отговарял на обажданията.

На 13.06.2023 г. мобилният телефон на Д. бил вече изключен. Близките му започнали да го търсят – търсели го по локации, показвани от приложение, което св. В.И. инсталирала за целта, но не бил установен на нито едно от местата.

Около 17:50 часа И.Й. и сестрата на Д. – Ц. Й., тръгнали към с. *, обл. *, за да търсят Д.. Около 22:30 часа в гаража на имота, св. Й. открил трупа на Д.Д. с примка на врата и с вързани пред тялото ръце с тиксо. В джоба на панталона на Д.Д. била намерена ръкописно написана бележка, както и снимка на св. В.И.. В същата била изразена благодарност към всички, които били до него през изминалата седмица, както и че по друг начин нямало как да намери мир за душата си.

Същевременно били сигнализирани органите на МВР, като били предприети неотложни процесуално-следствени действия. Трупът на Д. бил транспортиран до МБАЛ „Д-р С.И.“ АД, гр. * за извършването на аутопсия и впоследствие изготвяне на съдебно-медицинска и химична експертизи.

3

Вещото лице в заключението на изготвената СМЕ посочва, че непосредствената причина за смъртта на лицето е задушаване вследствие на обесване. Разположението и начинът на усукване на въжето и тиксото в областта на китките са такива, че Д. е могъл сам да извърши такива действия.

В изготвените СМЕ и СХЕ е отбелязано, че преди настъпването на смъртта починалият не е бил употребил алкохол или други упойващи вещества.

По ДП е назначена и изготвена съдебно-почеркова експертиза, която установява, че именно Д. е автор на ръкописния текст, изписан върху намерената бележка в джоба на панталона му.

Вещите лица в изготвената послесмъртна психолого-психиатрична експертиза сочат, че към датата на деянието, психичното състояние на Д. било депресивно, като са се наблюдавали симптоми на депресия, които биха могли да бъдат предпоставка за суицидни действия.

Гореизложената фактическа обстановка, приета за установена от прокурора и първоинстанционния съд, се споделя и от настоящата съдебна инстанция.

Районният съд е обсъдил подробно възраженията в жалбите, като ОС * се солидализира изцяло с изводите му.

Оплакването, наведено в настоящата жалба, че семейството му са го търсили от 12.06.2023 г., а не от 13.06.2023 г. не е спорно по конкретния казус.

Видно от описаната фактическа обстановка, на 12.06.2023 г. близките на Д. са правили опити да установят местоположението му и да се свържат с него чрез мобилни телефони и проверяване на локации, отново чрез телефонно позвъняване до съответното място, дали Д. е там. Предприетото търсене от страна на пострадалите към физическото посещение на евентуални места, на които би могъл да бъде Д., е предприето на 13.06.2023 г., след като Й.и се отправят към наследствената къща в с. *. Тези факти обаче са напълно неотносими относно преценка за наличие на осъществено деяние по смисъла на чл. 127, ал. 1 от НК или не.

На следващо място, поддържано и пред настоящата инстанция възражение за „заучени“ свидетелски показания и неправилното кредитиране на свидетелските показания на В.И., Н.Н., А.И., А.В., Б.И., С.И., С.К., Д.П., Е.Ф., С. С., П. Г., Б.Ц., се явява напълно неоснователно. Изнесените доводи от жалбоподателката, че Д. и В. никога не са се разделяли, е неотносимо.

4

Незнанието за раздялата от страна на майка му и сестра му, е напълно ирелевантно и не води до извод, че този факт е неистински. От свидетелските показания на В. и тези на общите им приятели, безпротиворечиво е установено, че между В. и Д. е била настъпила раздяла.

Необосновани се явяват изнесените възражения в жалбата, че приятелското обкръжение на Д. има съпричастност към предприетите суицидни действия, тъй като били безучастни и не уведомили своевременно семейството му. Правилно РС * анализирал множеството свидетелските показания, като достигнал до правилния извод, че Д. преживявал тежко раздялата с приятелката си В. следял я, спрял да се храни, като накрая споделил суицидните си намерения пред част от приятелите си, както и на приятелката си В.. Установява се, че никой от приятелското му обкръжение не е подпомогнал или улеснил Д. при осъществяване на суицидния акт, а точно обратното – приятелите му са му оказвали подкрепа след раздялата с В.; не е установена съпричастност на лице към създаването на подходящи условия, снабдяването с нужните средства или пък затвърдяване на намерението у починалия за извършването на акта. След като Д. съобщава на бившата си приятелка за намеренията си за самоубийство, същата се опитва да го успокои, като дори си уговарят среща вечерта, за да се видят. Веднага след това В. уведомява съпруга на жалбоподателката – И.Й.. Абсолютно несъстоятелни са твърденията, че приятелският кръг на Д., включително и В., е бил безучастен.

От заключението на приобщената СТЕ на мобилен телефон изцяло се потвърждава заявеното в свидетелските показания на приятелите на Д., а именно: правени са многократни опити за осъществяване на комуникация чрез телефонен разговор или съобщения в различните приложения – Вайбър, месинджър.

Не се споделят и релевираните възражения относно изготвената СМЕ.

По категоричен начин в заключението е посочено, че непосредствена причина за смъртта на Д. според вещото лице е „задушаване вследствие обесване“. Не са били налице никакви съмнения относно евентуално упражненено насилие спрямо Д., които да налагат назначаването и изготвянето на повторни, допълнителни или нови експертни изследвания.

На следващо място, контролиращият съд изцяло се солидализира с доводите на районния относно несъставомерността на деянието и по чл. 127, 5 ал. 3 от НК. Напълно законосъобразно е достигнал до извода за липса на каквито и да е индиции за жестоко отнасяне или за системно унижаване на Д. непосредствено преди деянието, както и за материална или друг вид зависимост.

ОС * след внимателен анализ на материалите, събрани в хода на досъдебното производство, намира, че контролираният съд е извършил задълбочен и прецизен анализ на установената по досъдебното производство доказателствена съвкупност, изследвайки наличните материали, обсъждайки ги поотделно и в цялост. В мотивите на обжалваното определение, първоинстанционният съд се е позовал на доказателствените източници и относима съдебна практика, като установил, че в разглеждания казус не е осъществен състава на престъплението по чл. 127, ал. 1 от НК, като Д. в сравнително спокойно състояние самоволно е взел решение за извършване на суицидни действия. Споделя се изцяло приетото от контролираната инстанция, че прокурорът е провел разследването в унисон с константната съдебна практика на ЕСПЧ, според която произтичащото задължение от чл. 2 на КЗПЧОС, гарантиращо най-ценното човешко благо – правото на живот.

При разследването са предприети разумни и достъпни стъпки за събирането на всички относими и необходими фактически данни по случая /свидетелски показания, писмени материали, съдебни експертизи за психическото и физическото състояние на жертвата и т.н./, с последващ обективен доказателствен анализ. Не се установяват недостатъци, които да опорочават годността на установената причина за смъртта на Д.. /в този смисъл Решение № 438 от 24.10.2011 г. на ВКС, трето н.о., Решение от 13.06.2002 г. на ЕСПЧ по делото Ангелова срещу Р. България и др./