Определение № 48 от 23.01.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48 гр. гр. Добрич, 23.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Анна Великова като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно частно гражданско дело № 20243200500752 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл.274 и сл. от ГПК и е образувано по частна жалба с вх.№20380/24.10.2024г., подадена от С. А. Д. от гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат, срещу определение №2759/16.10.2024г. по гр.д.№1239/2024г. на Добричкия районен съд, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените искове и частният жалбоподател е осъден да заплати на „Енерго Про Продажби“АД – гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

В частната жалба се възразява срещу приетото в обжалваното определение, че предявените искове са недопустими. Не било съобразено, че частният жалбоподател – ищец се позовавал на погасяване с тригодишен давностен срок, изтекъл в началото на 2016г., на главното парично задължение в общ размер на 2 943.21 лева, предмет на спора. За това задължение частният жалбоподател не си спомнял срещу него да е издадена заповед за изпълнение, както и по делото нямало доказателства да е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително производство за събирането му.

Второто задължение, предмет на спора, в размер на 3 460 лева било за законна лихва.

Неговият акцесорен характер спрямо главното задължение предполагал спорът за дължимостта и на двете да бъде разгледан в едно производство. Но задължението за законна лихва само по себе си съставлявало ново обстоятелство и въпросът за неговата дължимост можело да бъде поставен и самостоятелно, отделно и независимо от въпроса за дължимостта на главното задължение, в спор по чл.424 ал.1 от ГПК или по чл.439 от ГПК. Настоява се обжалваното прекратително определение да бъде отменено 1 и делото върнато на първоинстанционния съдопроизводствените действия. съд за продължаване на

Подадена е и частна жалба с вх.№22619/26.11.2024г. от С. А. Д., чрез упълномощения адвокат, срещу определение №3035/20.11.2024г. по гр.д.№1239/2024г. на Добричкия районен съд, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател съдът да измени определение №2759/16.10.2024г. в частта за разноските.

Посочено е, че на ответника по делото не се следва юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, защото не било осъществено процесуално представителство на ответната страна, по делото не били проведени открити съдебни заседания, както и не бил представен списък на разноските от ответника. Настоява се определение №2759/16.10.2024г. по гр.д.№1239/2024г. на ДРС да бъде изменено в частта на присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение, след като бъде отменен неправилният отказ за изменението му, постановен с определение №3035/201102024г. по същото дело.

В писмени отговори насрещната страна „Енерго Про Продажби“АД – гр.Варна оспорва двете частни жалби като неоснователни и моли същите да бъдат оставени без уважение.

Частните жалби са редовни, подадени са в законоустановения срок и са допустими. Разгледани по същество, те са неоснователни.

Съдебният спор е образуван по предявените от С. А. Д. срещу „Енерго Про Продажби“АД искове за установяване на това, че ищецът не дължи на ответника сумата 2 943.21 лева, съставляваща стойност на електрическа енергия, доставена в обект в г р . Д . с клиентски №1200028614 и абонатен №0100525204 в период на потребление 12.11.2010г. - 12.04.2013г., и сумата 3 640 лева, съставляваща законна лихва за забава на главното парично задължение.

В първоначалната искова молба с вх.№8228/22.04.2024г. и уточняващите, депозирани по реда на чл.129 ал.2 от ГПК, молби с вх.№9531/14.05.2024г. и с вх.

№11854/14.06.2024г. са изложени следните обстоятелства, на които се основават исковете:

Ищецът е потребител с горепосочените клиентски и абонатен номер на електрическа енергия, доставяна в обект в гр.Д.. Случайно узнал, че по фактури, издадени от ответника в периода 12.11.2010г. – 12.04.2013г. /конкретизирани в уточняващата молба/, е начислено задължение за доставена в обекта му електрическа енергия общо в размер на 2 943.21 лева. Такова задължение ищецът нямал, защото през 2010г. живял извън страната, както и редовно плащал стойността на доставената в обекта му електрическа енергия. Освен това задължението било погасено по давност, като се позовава на тригодишна погасителна давност, а също и на абсолютна давност.

Наред с горното ищецът узнал, че му е начислено и задължение в размер на 3 640 лева 2 за законна лихва за забава на главното парично задължение. Погасяването по давност на главното задължение довело до погасяване и на задължението за законна лихва.

В писмен отговор ответникът „Енерго Про Продажби“АД оспорил исковете като недопустими. Посочил е, че за процесните задължения срещу ищеца по ч.гр.д.

№2745/2013г. на ДРС са издадени заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с № 820/21.06.2013г. и изпълнителен лист, образувано е и изпълнително дело №2501/2013г. на ЧСИ Л.Т. за принудителното им събиране. Ищецът – длъжник не упражнил правото си на защита срещу заповедта по чл.410 от ГПК по предвидения за това ред и сега предявеният отрицателен установителен иск е лишен от правен интерес и недопустим.

Ищецът системно завеждал дела със същия предмет /посочени детайлно в отговора на ответника/, за да може, докато те са висящи, да възстанови електрозахранването в дома си, но задълженията му се увеличавали.

От изложените от двете насрещни страни обстоятелства се установява, че ищецът С. А. Д. е потребител с клиентски №1200028614 и абонатен №0100525204 на електрическа енергия, доставяна в обект в гр.Д.. Издадени са от ответника фактури за периода 12.11.2010г. – 12.04.2013г. за стойността на доставена в обекта на ищеца електрическа енергия общо в размер на 2 943.21 лева. По делото е изискано ч.гр.д.

№2745/2013г. на ДРС, по което е издадена заповед №280/21.06.2013г. по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение от длъжника С. А. Д. в полза на кредитора „Енерго Про Продажби“АД, а именно: сумата 2 946.21 лева – главница за неизплатена електрическа енергия по фактури за периода 12.11.2010г. – 12.04.2013г. за обект в гр.Д. по клиентски №1200028614 и с абонатен №0100525204, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2013г. до окончателното й плащане. Върху заповедта е извършено служебно удостоверяване за издаден на 22.07.2013г. въз основа на заповедта изпълнителен лист. Представено е решение №284/02.04.2018г. по гр.д.

№1136/2017г. на ДРС, с което е отхвърлен предявен от С. А. Д. срещу „Енерго Про Продажби“АД иск за установяване, че ищецът не дължи на ответника следните суми – предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №20137370402501 на ЧСИ Л.Т. с рег.№737: 2 946 лева – неплатена цена на електрическа енергия по фактури за периода 12.11.2010г. – 12.04.2013г. за обект в гр.Д. по клиентски №1200028614 и с абонатен №0100525204, заедно със законната лихва, считано от 20.06.2013г. до окончателното плащане. Решението е влязло в сила. От него се установява, че главното парично задължение в размер на 2 946.21 лева и законната лихва върху него, считано от 20.06.2013г., за които по ч.гр.д.№2745/2013г. на ДРС са издадени заповед по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист, са предмет на принудително събиране по изпълнително дело №20137370402501 на ЧСИ с рег.№737 и район на действие ДОС.

Сега предявените искове са по чл.124 ал.1 от ГПК. Това следва от заявеното искане – да се отрече задължението на ищеца за цена на електрическа енергия по посочените фактури - и обстоятелствата, на които искането се основава – енергия по 3 част от фактурите не е ползвана /ищецът бил в чужбина/, ищецът редовно плащал потребената електрическа енергия, задълженията били погасени по давност.

По общо правило длъжникът има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК, за да установи със сила на присъдено нещо, че няма парично задължение, което кредиторът претендира от него, на основание, че са се осъществили обстоятелства, възпрепятствали възникването на задължението и/или обстоятелства, довели до погасяването му.

Когато срещу длъжника е издадена заповед за изпълнение на паричното задължение и тя е влязла в сила, всички възражения на длъжника, че вземането не съществува, свързани с обстоятелства, осъществили се преди влизане на заповедта в сила, са преклудирани. По изключение разпоредбите на чл.424 от ГПК допускат длъжникът да оспори вземането по исков ред, ако оспорването е заявено въз основа на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок, като искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство.

В случая срещу ищеца е налице издадена и влязла в сила заповед за изпълнение на оспорваните от него вземания, но той не основава оспорването си на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл.424 ал.1 от ГПК.

Въведеното от него оспорване въз основа на обстоятелства, които са се осъществили преди влизане в сила на заповедта за изпълнение, без да са новооткрити, е недопустимо.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение и извън хипотезата на чл.424 от ГПК, длъжникът може да оспорва вземанията, само като се основава на новонастъпили обстоятелства. Това би могло да се упражни по общия ред с отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК, но не и, ако въз основа на издадения по заповедта за изпълнение изпълнителен лист е образувано изпълнително производство и вземанията са предмет на принудително събиране.

В такъв случай длъжникът разполага със специалния иск по чл.439 от ГПК. И при тази защита на длъжника допустимото основание за предявяването й е позоваването на новонастъпили факти, но това е специална защита срещу изпълнението. Тя е предназначена да се установи липса /погасяване/ на изпълняемото право, предмет на принудителното изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт и, като последица, от това - прекратяване на изпълнителното производство.

В настоящия случай ищецът се позовава на новонастъпили след влизане в сила 4 на заповедта за изпълнение правопогасяващи обстоятелства /погасителна давност/, но предявеният от него иск не е по чл.439 от ГПК, който е допустимата форма на защитата му от воденото срещу него изпълнение за принудителното събиране на спорните вземания.

Предявеният от ищеца иск по чл.124 ал.1 от ГПК е недопустим и правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по него. Следователно обжалваното определение №2759/16.10.2024г. по гр.д.№1239/2024г. на ДРС трябва да се потвърди.

В съответствие постановеното прекратяване на производството по предявените срещу него искове и на осн. чл.78 ал.4 и ал.8 от ГПК ответникът има право ищецът да му заплати юрисконсултско възнаграждение. Доводите на ищеца срещу това са неоснователни. За ответника „Енерго Про Продажби“АД процесуалните действия в първоинстанционното производство са извършвани от юрисконсулт, за когото с отговора на исковата молба е представено пълномощно. Открити съдебни заседания по делото не са провеждани, като то е прекратено веднага след постъпване на отговора на ответника. Но, правото на ответника при прекратяване на делото да получи разноските си от ищеца не е поставено в зависимост от етапа на производството, в който е осъществено прекратяването. Доколкото тук спорът е за юрисконсултско възнаграждение, то в съответствие с чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 ал.1 от ЗПП етапът на прекратяване на производството е относим към количеството свършена от юрисконсулта на ответника работа и би могъл да има значение за размера на възнаграждението, но не и за самото право на ответника да му бъде присъдено такова.