Решение № 310 от 03.11.2022, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 505/2022
- Вид
- Решение № 310
- Подписан
- 03.11.2022
- В сила
- 03.11.2022
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Мариана Мавродиева Мавродиева, Веселина Косева Мишова
Цитирани разпоредби
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.60, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.15 · Закон за защита на животните
- чл.16, ал.1 · Закон за защита на животните
- чл.16, ал.2 и сл. · Закон за защита на животните
- чл.40б, т.3 · Закон за защита на животните
- чл.40в · Закон за защита на животните
- чл.41, ал.1 · Закон за защита на животните
- чл.47, ал.1 и ал.3 · Закон за защита на животните
- чл.47, ал.3, изр.2 · Закон за защита на животните
- чл.59 · Закон за защита на животните
РЕШЕНИЕ
№ 310 гр. Стара Загора, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20225500500505 по описа за 2022 година Производството е образувано по въззивна жалба от Община П.б., представлявана от Кмета на общината И.Б., чрез адв.Х. П. от АК – Хасково, против Решение № 259/10.06.2022г., постановено по гр.д. № 1550/2021г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което се осъжда Община П.б., представлявана от И.Е.Б.-кмет, да заплати на З. П. Ж. на основание чл.61, ал.1 от ЗЗД сумата от 294.60 лв., представляваща обезщетение в размер на разходите по осъществено на 08.01.2021 г. и 17.02.2021 г. ветеринарномедицинско лечение на безстопанствени мъжко куче и женско куче, ведно със законната лихва от 17.05.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска в частта над 294.60 лв. до претендираните 388.81 лв. като неоснователен; присъдени са разноски, съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение, в уважената му част, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения.
Не било доказано, че лекуваните животни били безстопанствени, както и наличието на чужд интерес, за които въззиваемата се грижила доброволно.
Твърди, че се доказал личния интерес на въззиваемата и факта, че същата работила към НПО, чрез които животните се извеждали извън страната.
Счита, че по делото не се установили предпоставките на наличието на основание за предявяване на иска по чл.61, ал.1 от ЗЗД. Твърди, че видно от описанията на въззиваемата в жалбите, медицинските документи и 1 свидетелските показания, ставало въпрос за различни животни, а не за процесните две кучета.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и реши спора по същество като отхвърли исковете, предявени от З. Ж. против Община П.б.. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Въззиваемата страна З. П. Ж., чрез адв.Т. Д. от АК – Стара Загора, оспорва подадената жалба. Излага съображения. Счита, че се доказали всички предпоставки за уважаване на предявеният от нея иск с правно основание чл.61 от ЗЗД.
Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.61, ал.1 от ЗЗД.
Ищецата твърди, че подала до Община П.б. сигнали вх.№ЗГЕ -211/4.01.21, ЗГЕ 21-2/04.01.21 и ЗГЕ 21 -3/04.01.21г. за подхвърлени пред дома й на 30.12.2020г. и на 03.01.2021г., две малки кучета, които се нуждаели от лечение и полагане на грижи. Тъй като не получила необходимото съдействие, била принудена да започне тяхното лечение. Двете животни били пред дома й в с.Т., общ.П.б., на ***. Кучето от мъжки пол, било оставено пред вратата й, от преминаващ автомобил, във видимо лошо здраве- имало рани и струпеи по кожата и частично обезкосмяване, както и бучка от ляво на врата, а второто животно намерила пред вратата си, когато се връщала от разходка, сутринта на 03.01.2021 г. То било с въже на врата, с изключително слабо тяло и обезкосмени зони по муцуната и краката. Веднага сигнализирала общината, тъй като оказването на навременна ветеринарно-медицинска помощ била неотложно. Изчакала няколко дни, но никой от общината не се свързал, във връзка с подадените от нея сигнали. На 08.01.2021 г. завела животните в клиника "З.“ в гр.К. и д-р С.Д. прегледал животните, измерил температурата, взел кръвна проба и установил състоянието им, като описал здравният им статус в епикриза и назначил лечение на двете животни. На мъжко куче, с установена саркоптоза и кахексия назначил външно и вътрешно обезпаразитяване, изкъпване с медицински шампоан, предназначен за кожни инфекции, а на женско куче, външно и вътрешно обезпаразитяване и поставяне на ваксина "биокан" за установена гъбична инфекция. След като животните били излекувани от кожните болести и се възстановили, на преглед от д-р С.Д. била поставена диагноза „пиометра“ (гинекологично възпаление на матката) на женското куче, което наложило кастрация по спешност, описано в епикриза 2. Ветеринарният специалист д-р С.Д. изписал повторно обезпаразитяване с препарат Симпарика и последваща ваксинация 2 на двете животни.
За лечението издал
3 бр.фактури
№15/08.01.2021г.,16/17.02.2021г. и 93/08.01.2021г. Грижата за подхвърлени кучета с подобни характеристики в чл.16, ал.2 и сл. от ЗЗЖ била задължение на органите на местната власт, тъй като законът уреждал защита на всички видове животни, независимо от това, дали имат или не стопани, дали са диви или отглеждани в домашна среда. В разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗЗЖ било посочено, че всеки, който намери болно или наранено животно, е длъжен да информира съответните органи на местната власт, както и направила с посочените 3 бр. сигнали до Община П.б.. Тъй като действията по предприемане на мерки за лечение и грижи на двете кучета, по същество били задължение на Общината, последната следвало да и заплати направените разходи за лечението в размер на 388.81 лв., за което изпратила предизвестие до кмета на общината, но не получила отговор. Разходите, които били направени за храна и лечение на животните и заплатени от нея били, както следва: Суха храна "Адванс" на стойност 40.85 лв. и пръчици за зъби - 5.36 лв.; медицински шампоан за кожни инфекции на стойност 24.00 лв.; Кръвна картина - 10 лв.; външно обезпаразитяване с „Бравекто" - 63.00лв.; ваксина Биокан за две манипулации по схема - 50 лв.; вътрешно обезпаразитяване с „Цестал" - 5 лв.; повторно външно обезпаразитяване със "Симпарика" - 22.60 лв.; Кастрация за установено гинекологично заболяване - 120 лв.; ваксинация за болести на двете животни - 48 лв.; Тъй като не получила необходимото съдействие, била принудена да започне тяхното лечение, видно от двете служебни бележки от 08.01.2021г. и от 17.02.2021г., издадени от д-р С.Д., завеждащ ветеринарна амбулатория „З.“, гр.К., ***. Счита,че са налице основанията да претендира, че е извършила чужда работа в чужд интерес и следвало да бъде обезщетена със стойността на направените разноски по лечение на безстопанствените кучета. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 388.81лв. за направени разходи за лечение на две безстопанствени кучета, по издадените й фактури №15/08.01.2021г., №16/17.02.2021г. и №93/08.01.2021г, както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендира съдебни разноски.
Ответникът Община П.б. оспорва иска по основание и по размер.
Твърди, че по справка от ОДБХ - Ст.Загора към 24.03.2021г. в с.Т. имало регистрирани 8 броя кучета. С предписания №24054-01, №24054-02, №2405403 и №24054-04 от 05.02.2021г. на собствениците С.Ф., И.Н., П.К., М.П., било възложено да идентифицират и регистриран при ветеринарен лекар кучата, които отглеждат. С Протокол, съставен по реда на чл.59 ЗЗЖ с изх.№58 от 26.03.2021г. на Кметство с.Т., периодично и последователно бил извършван обход в населеното място, като не били установени и преброени безстопанствени животни. С приемателно- предавателни протоколи от 2020г.общо 8 на брой, в общината се извършвала кастрация и обезпаразитяване на безстопанствени животни. С Постановление №255 от 2021г. от 08.02.2021г. на РП-Стара Загора, ТО- Казанлък, по преписка №255 от 2021г. било отказано 3 образуване на досъдебно производство и прекратена преписката, по която било установено, че на 05.12.2020г. кучетата на г-жа Ж., нападнали стадото на С.Ф., при което една овца умира, а три абортирали. Преписката била изпратена на Кмета на общината, за реализиране на административно наказателна отговорност на ищцата. Към преписката били приложени всички доказателствени материали, част от които паспорти на притежаваните от Ж. кучета, повечето от които издадени от д-р О.Н. - общо 16 броя. Счита иска за неоснователен. Твърди, че в периода от 28.08.2020г. до 11.02.2021г. в Община П.б. постъпили от ищцата множество сигнали, вкл. и Вх. №ЗГЕ-21-2 от 04.01.2021г. - сигнал, че пред дома на Ж. на 30.12.2020 г. е подхвърлено малко на видима възраст около 3 месеца куче - болно със сериозно кожно заболяване; вх.№ ЗГЕ-21-3 от 04.01.2021г. - сигнал за подхвърлено на 03.01.2021г. пред дома на малко, на видима възраст 3-месеца куче ловна порода. По преписката били снети сведения от свидетели и обяснения от ищцата Ж., в които тя обяснила, че работи съвместно с НПО „С.ж.-д.л.“, ЕИК:*** гр.П. и „П.с.“, ЕИК:*** гр.С., които били организации за защита на животните и чрез тях организирала и осъществявала осиновяване на кучета, извън пределите на Р.България. Заявява, че за да е налице водене на чужда работа без пълномощие, било необходимо да е предприета чужда работа /правни или материални действия в чужд интерес/; да съществува намерение да се управлява чужда работа и това да е извършено доброволно, а не задължение по закон (чл.60, ал.1 от ЗЗД). Заинтересованият бил длъжен, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел и да му върне всички разноски, които е направил (чл.61, ал.1 ЗЗД). Животните спрямо, които били предприети медицинските дейности и за които били закупени стоки, описани във фактури №15 и №16, и от 08.01.2021г. и №93 от 17.02.2021г. не били същите животни, описани в сигналите на ищцата от 04.01.2021г.. Описаните фактура №15 и фактура №16 от 08.01.2021г. на ЕТ „С.Д. -В.“, ЕИК:***, медицински дейности не били животоспасяващи, с характеристика „Спешна ветеринарно медицинска помощ“, не били спешни за запазване на живота и здравето на животните. Описаните във фактура №93 от 08.01.2021г. на „Д.В.“ ЕООД стоки, не били от категорията животоспасяващи, а от категорията „лукс“.
Описани във фактури №15 и 16 и от 08.01.2021 г. и №93 от 17.02.2021г. терапии и медикаменти, не се отнасяли за процесните две кучета. Описаните в писма от Ветеринарна амбулатория „З.“ гр.К., *** от 08.01.2021г. и 17.02.2021г. заболявания не били животозастрашаващи и не изисквали спешна медицинска намеса. На територията на с.Т., нямало безстопанствени кучета и процесните две животни не били безстопанствени. Ищцата лекувала, грижила и отглеждала своите собствени кучета и в качеството си на собственик осигурила стерилизацията на женското куче /задължение по чл.36 ЗЗЖ. Сочи, че тя извършила дейностите и закупила стоките, чието заплащане претендирала в качеството си на доброволец към НПО - ,,С.ж.-д.л.“, ЕИК:*** 4 гр.П. и „П.с.“, ЕИК:*** в гр.С.. На територията на Община П.б., действала приета програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, която била изцяло в съответствие с националната програма, действаща на територията на Република България. Финансирането и изпълнението на дейностите по програмата ставало не само със средства от общинския бюджет, но и с дарения от физически и юридически лица. В случай, че съдът приемел, че кастрацията на женското куче, описана във Фактура №16 от 17.02.2021г. на ЕТ „С.Д. -В.“, с ЕИК:*** е животоспасяваща, то да се счете извършеното като акт на дарение и в съответствие с чл.40б, т.3 ЗЗЖ от ищцата. Обезпаразитяването на три месеца и реваксиниране срещу бяс, били задължение и на организациите за защита на животните. Моли съда да отхвърли като неоснователна и недоказана исковата претенция. Претендира съдебни разноски.
За да постанови решението си, съдът е приел от приетите по делото заверени копия на сигнали вх.рег.№ЗГЕ-21- 1/04.01.2021г. и вх.рег.№ЗГЕ-212/04.01.2021г. на Община П.б., че З. Ж. от с.Т. е уведомила кмета: че на 30.12.2020 г. пред дома си е намерила изхвърлено куче от мъжки пол, черно на цвят, на приблизителна възраст около 3 месеца с видими кожно заболяване и „буца“ от ляво на врата му и необходимостта от лечението му, с искане общината да поеме разходите по болното куче, за което да бъде информирана, както и да бъде извършена проверка за „идентификация на животното“; и че на 03.01.2021г. пред вратата на дома си е намерила куче на около 5 месеца, ловна порода, че няма възможност да се грижи за него с искане за поемане отговорности, разписани в ЗЗЖ“.
Разпечатката съдържа 25 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/22068ec6-6855-44d1-aaa3-a2749d313e81