Определение № 2886 от 12.07.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2886 гр. Варна, 11.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501259 по описа за 2024 година за да се произнесе, намери следното:

Производството е образувано по частна жалба № 51504/25.06.2024г. от Д. Д. М., чрез адв. Г.Т., против определение № 6178/31.05.2024г. по гр.д. № 4935/2024г. на 39-ти състав на ВРС, с което производството е прекратено в частта на иска , предявен от нея срещу ОУ ****, гр. Варна, с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ за приемане за установено между страните, че до 15.03.2024г. ищцата се е намирала в трудово правоотношение с училището, заемайки длъжността „Старши учител в група за целодневна организация на учебния ден от първи до четвърти клас ”, на основание чл. 130 ГПК.

Счита, че определението за частично прекратяване е несъобразено със закона.

Настоява, че понеже заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е получена от процесуалния представител на 15.03.2024г. и е запознал доверителката си на същата дата, то тя проявява прекратителното си действие от тази дата. Изказва съгласие с приетото от ВРС, че при уважаване на конститутивните искове за приемане на уволнението за незаконосъобразно и за отмяна на заповедта за уволнение, трудовото правоотношение ще се счита счита за непрекъснато за времето от уволнението до възстановяване на работа, т.е. от 15.03.2024г. до деня на фактическото възстановяване. Наведени са твърдения ,че през времето от издаване на заповедта за уволнение до нейното връчване, доверителката е имала разрешен болничен отпуск от органите на медицинската експертиза, обезщетение за което не й е изплатено. В ТД на НАП обаче е отразена като дата на прекратяване на трудовото правоотношение 12.12.2023г. Получаване на обезщетение по болничините листи определя и правния интерес да се иска установяването на твърдяния факт /вероятно се има предвид на твърдяното правоотношение/. Смята, че следва да се изясни кога и при какви условия трудовият стаж се счита за непрекъснат и при какви условия може да се получи дължимото обезщетение по предписания болничен отпуск за временна нетрудоспособност. През времето от 15.03.2024г. до датата на възстановяване на работа трудовият стаж ще се признава, макар, 1 че през този период трудовото правоотношение не е съществувало. Този тредов стаж има значение при определяне на общата продължителност на стажа, необходим за получаване пенсия. Това обаче е време, през което страната не е полагала труд. Времето от 12.12.2023г. до 15.03.2024г. няма да бъде обхванато от този период, който се признава за трудов стаж, без да е полаган труд по причина на временна нетрудоспособност и поради това, че на нейно място е назначен друг човек. А за да получи обезщетение за времето на временна нетрудоспособност, лицето освен, че трябва да има разрешен отпуск поради болест, т.е. да му е издаден болничен лист от органите на медицинската експертиза ,трябва да е упражнявало трудова дейност, което е основание за осигуряване и осигуровките следва да са внесени или дължими, върху полученото , начислено или неначислено трудово възнаграждение. Решение по предявения установителен иск ще послужи като ново или допълнетилно доказателство по чл. 40, ал. 3 от КСО , даващо право на ищцата да получи обезщетение по болничните листи, получени през периода от 12.12.2023г. до 15.03.2024г. , на осн. чл. 162 от КТ. Позовава се освен това на разпоредбите на чл. 123, ал. 1 и ал. 3 от ГПК и чл. 357 от КТ, даващи право на ищецът да предяви искове и съдът не може да ограничава това негово право. Като го е сторил е ограничил закона.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на ВРС за продължаване на процесуалните действия по трите претенции на Д. Д. М..

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

С исковата си молба Д. Д. М. е предявила срещу ОУ „****“-Варна три иска, както следва: 1. за приемане за установено, че до 15.03.2024г. тя е била в трудово правоотношение с работодателя ОУ „****“, заемайки длъжността „Старши учител в група за целодневна организация на учебния ден от първи до четвърти клас“, съгласно действащ между страните трудов договор; 2. За приемане за установено, че прекратяването на трудовия й договор и заповед № РД-8 318/13.11.2023г. на Директора на ОУ „****“, с която е извършено са незаконосъобразни и за тяхната отмяна и 3. За възстановяване на заеманата до уволнение длъжност-„Старши учител в група за целодневна организация на учебния ден от първи до четвърти клас“ в ОУ „****“.

Съдът е постановил обжалвания акт.

Настоящият състав намира за неоснователна подадената от Д. Д. М. частна жалба, а обжалваното с нея определения за законосъобразно постановено.

Следва да бъде прието, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на установителния иск с правно осн. чл. 357 от КТ ,едновременно с исковете по чл. 344, ал. 1, т.

1 и т. 2 от КТ за отмяна на незаконното уволнение със заповед № РД-08 318/13.11.2023г., за която работодателят е посочил, че е връчена пред свидетели на 11.12.2023г., но за която ищцата твърди, че й е връчена на 15.03.2024г. и иска въззстановяване на заеманата до уволнението длъжност. Според изложените в исковата молба обстоятелства, видно не се твърди, че сключеният през 1995г. трудов договор е срочен и не се иска установяване на осигурителен стаж по реда на ЗУТОССР. При това положение липсва правен интерес от търсената защита, едновременно с предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. При разглеждане на иска с правно осн. чл. 344, а. 1, т. 1 от КТ, съдът най-напред ще изследва дали и кога е прекратено трудовото правоотношение, за да се произнесе дали прекратяването е законосъобразно или не. При това ако прекратяването е настъпило на 11.12.2023г., когато е връчена на ищцата заповедта, както е удостоверено със свидетели, но обжалваната заповед се окаже незаконосъобразна, то с отмяната й с влязло в сила решение, а и с възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност, трудовото правоотношение ще се счита за 2 непрекъсвано. Тогава ищцата може да иска заплащане на обезщетение за ползвания в периода от 12.12.2023г. до 15.03.2024г. отпуск за временна неработоспособност, като преди това изиска заплащане на дължимите от работодателя осигуровки за периода. Окаже ли се, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна, то на ищцата по тези съображения не й се следва това обезщетение. Ако се окаже, че трудовото правоотношение е прекратено на 15.03.2024г., защото тогава й е връчена заповедта, както твърди ищцата, това непременно означава, че до датата 15.03.2024г. е било налице валидно правоотношение и ползвайки болничен, ищцата разполага с възможността да претендира обезщетение за временна неработоспособност по издадените й болнични листи за периода от 12.12.2023г. до 15.03.2024г., пак след като работодателят заплати дължимите за периода осигуровки. Без значение за спора в този случай би било дали заповедта за уволнение е законосъобразно издадена или не, предвид посочения исков период от 12.12.2023г. до 15.03.2024г.

Частната жалба е неоснователна.

Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното определение на ВРС, последното следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6178/31.05.2024г. по гр.д. № 4935/2024г. на 39-ти състав на ВРС, с което производството е прекратено в частта на иска, предявен от Д. Д. М. срещу ОУ ****, гр. Варна, с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ за приемане за установено между страните, че до 15.03.2024г. ищцата се е намирала в трудово правоотношение с училището, заемайки длъжността „Старши учител в група за целодневна организация на учебния ден от първи до четвърти клас ”, на основание чл. 130 ГПК.

Определението не подлежи на касационно обжалване, предвид разпоредбата на чл. 274, ал.

4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3