Решение № 125 от 15.11.2024, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Радомир, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря ЕЛ.Т. З. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно наказателно дело № 20241730200263 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №./17.05.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Кюстендил е наложено на жалбоподателя А. А. Д., с адрес: гр.Р., ж.к.“Тр.“, бл.., вх.., ап.., с ЕГН: ********** административно наказание глоба в размер на 300,00 лева, на основание чл. 211, ал. 3, вр. ал. 1 от Закона за горите, вр. Заповед №24/08.01.2022 г. вр.

Заповед №1019/17.11.2021 г., двете издадени от Изпълнителния директор на ИАГ, чл. 9а вр.

§ 5, ал. 2 от Наредба №1 за контрола и опазването на горски територии, за нарушение по чл.

275, ал. 1, т. 2, от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от Закона за административните нарушения.

Недоволен от така наложеното му административно наказание Д. чрез адвокатпълномощника си, адв.Б. е обжалвал в законоустановения срок издаденото НП. По подробно изложени във въззивната жалбата и в представената по делото писмена защита правни доводи, адв.Б. моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като сочи, че са допуснати от АНО съществени процесуални нарушения при изготвяне на АУАН и НП довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Развиват се доводи за нарушение на изискванията на чл. 44, ал. 1 и чл. 43, ал. 5 от ЗАНН при изготвяне и връчване на АУАН на доверителя му. Пледира се изтичане на давностния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН при съставяне на АУАН

По същество на правния спор се твърди, че Д. не е извършил адм.нарушение, за което 1 е санкциониран с атакуваното НП, както и че липсват убедителни писмени и гласни доказателства в тази насока. Претендират се на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН разноски.

Въззиваемата страна - Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По подробно изложени в пледоарията правни съображения въззиваемата страна моли съда да потвърди наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи за законосъобразност на атакуваното НП и доказаност на извършеното от жалбоподателя адм. нарушение. Претендира се на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН да бъдат присъдени на РДГ - Кюстендил направените по делото разноски. Прави се от въззиваемата страна и възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение и се моли за намаляването му до минималния определен от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер.

Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

След проверка в електронната система на ИАГ контролните органи на РДГ Кюстендил са констатирали извършено от Д., в качеството му лице упражняващо лесовъдска практика, адм. нарушение, а именно: На 22.08.2023г. в землището на с.Драгомирово съгласно данни в ПБ с GPS координати LAT: ...... LON...........: ., териториален обхват на РДГ Кюстендил, като лице упражняващо лесовъдска практика, е издал електронен превозен билет № .../..../..../. който не съдържа 4 бр. снимки в цифров формат на съответното МПС и натоварената в него дървесина, в които снимки е необходимо де се разчита предната и задна част на превозното средство и да се осигурява визуално разчитане на регистрационните номера на МПС от предната и задна част, а изображенията от двете страни и от задната част да обхващат изцяло товара по височина, съответно ширина и дължина. При извършената проверка в информационната система на има публикувани 1 бр. снимка на която се вижда товарно МПС.

Въз основа на горните констатации е съставен АУАН на жалбоподателя Д.

№559/30.11.2023г. от св. Д. Л. З. като свидетел по съставянето на АУАН е св. Л. В. И.,.

Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП №559/17.052024г. като със същото е наложено на Д. адм.наказание глоба в размер на 300,00 лева на основание на основание чл. 211, ал. 3, вр. ал. 1 от Закона за горите, вр. Заповед №24/08.01.2022 г. вр. Заповед №1019/17.11.2021 г., двете издадени от Изпълнителния директор на ИАГ, чл. 9а вр. § 5, ал. 2 от Наредба №1 за контрола и опазването на горски 2 територии, за нарушение по чл. 275, ал. 1, т. 2, от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от Закона за административните нарушения.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед на така установеното от фактическа страна и предвид наведените от адвокатзащитника на жалбоподателя правни доводи в жалбата и хода на съдебното следствие съдът намери следното:

Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от защитата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на атакуваното НП и АУАН. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални нарушения съдът следва да разгледа и разреши спора по същество като изследва и реши въпроса относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали жалбоподателят е автор на същото, правилно ли са приложени от наказващия орган материално правните норми и правилно ли е определен размера и вида на наложеното административно наказание.

В настоящият случай защитата на жалбоподателя навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН издаването на процесното НП относно спазване на сроковете по чл.44, ал.1 и чл.43, ал.5 от ЗАНН от страна на АНО в административнонаказателното производство, в процедурата при разглеждане на административнонаказателната преписка преди издаване на НП.

Настоящият състав намира тези правни доводи на адвокат-защитника на жалбоподателя за основателни.

На първо място, съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, освен възраженията при съставяне на акта в седмодневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. Видно е от АУАН и от съставеното въз основа на него НП, че седемдневния срок от съставянето на акта до издаването на НП не е спазен, което от своя страна е нарушило правото на защита на наказаното лице да прави възражения, каквато възможност административно наказващият орган е длъжен да му осигури с оглед реализиране в пълнота на законово признатото му право на защита. НП е издадено на 17.05.2024 г., т. е на втория ден от подписването му от нарушителя на 15.05.2024 г. и следователно преди да изтече седмневния срок за възражения. Административно наказващия орган на свой ред е издал НП освен преди изтичане на срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и в нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, която му вменява в задължение преди да се произнесе по преписката да провери акта за неговата законосъобразност и обоснованост, както и да прецени възраженията и събраните доказателства. Неспазването на този срок е съществено нарушение на процесуалните правила, което ограничава правото на защита на нарушителя. Единствената хипотеза, в 3 която е възможно изпращане на съставения акт преди този срок, а именно - незабавно, е уредена в чл. 44, ал. 4 от ЗАНН и то единствено и само в случай, че нарушителят няма постоянен адрес, като и в този случай трябва да се даде възможност за обяснения и възражения направени от лицето, вкл. и писмени, от което следва, че трябва това му право да му бъде разяснено и да му е била дадена възможност за това. В настоящия случай обаче не сме изправени пред такава хипотеза, тъй като видно от данните по административно наказателната преписка нарушителят има адрес на територията на РБ. Така уреденото изключение още повече затвърждава тезата, че седменденвия срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е повече от инструктивен, а нормата е императивна.

На следващо място довели до нарушаване на правото на защита на Д. е и неспазения от страна АНО срок по чл.43, ал.5 ЗАНН /в редакцията й в Дв.бр.109/2020г., в сила от 23.12.2021г./съгласно цитираната правна норма при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.

При връчване на препис от акта нарушителят се уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното производство.

Следователно при издаване на НП в двудневен срок от подписване на АУАН, административно-наказващият орган е лишил жалбоподателя и от тази възможност, а именно да се възползва от възможността да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение.

На трето място е основателен и довода на адв.Б. касателно изтичане на давностния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН за състовяне на АУАН. В процесния АУАН е отбелязана дата на извършване на нарушението - 22.08.2023г., а акта за установяване на адм.нарушение е съставен на 23.11.2023 г. Т.е предвидения в цитираната разпоредба тримесечен срок за състаявне на АУАН е изтекъл.

С оглед разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, административнонаказателно производство не може да се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Тази разпоредба предвижда два срока за административнонаказателно преследване - тримесечен и едногодишен. Първият срок започва от деня, в който органът, компетентен да състави акта, е узнал кой е нарушителят.

Бездействието на този орган повече от три месеца от откриване на нарушението е пречка за съставяне на акта - изключва отговорността на нарушителя. Нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респ. когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на административно нарушение. Тези обстоятелства в настоящия случай са станали известни още на датата на извършване на нарушението – 22.08.2023 г./при публикуване на ПБ в електронната система на ИАГ/, която следва да се приеме за дата на откриване на нарушителя и от която започва да тече посоченият 4 тримесечен срок.Следва да се отбележи, че спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането ú.

Законодателното отношение по този въпрос е видно и от систематичното място на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Това е така и с оглед целите на тази разпоредба, а именно да се избегне едно евентуално продължително бездействие на държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано положение на несигурност в правния мир.

Предвид гореизложеното съдът намира, че АНО е допуснал процесуални нарушения от категорията на съществените, тъй като е лишил жалбоподателя от възможността да упражни редица процесуални права, които има в този стадии от административнонаказателното производство. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че административно-наказателното производство развило се срещу Д. е образувано в нарушение на правилата в ЗАНН и е опорочено.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция счита, че атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.

За правна пълнота по същество на правния спор съдът намира за неоснователни възраженията на адвокат-пълномощника на жалбоподателя, че не е доказано предвид представените в АНП писмени доказателства извършено от доверителя му адм.нарушение, за което е санкциониран с атакуваното НП. Напротив видно от показанията на разпитаншя по делото свидетел Д. З. и приложените в АНП писмени доказателства, приобщени по делото по реда на чл. 283 от НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът достига до следните правни изводи: