Решение № 289 от 21.10.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Ловеч, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20254310200447 по описа за 2025 година

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №8905843 издаден от ОД на МВР Ловеч на К. А. А., ЕГН ********** от гр. София е наложена на основание член 189, алинея 4, във връзка с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 50.00 лева, за извършено нарушение на член 21, алинея 1 от ЗДвП, за това, че на 01.04.2024 г. в 11.59 часа в Обл. Ловеч, ПП 1-4, км. 34 +900 в с.

Микре с АТСС СПУКС ARH САМ S1 насочено в посока гр. София снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3 % с МПС АУДИ КУ 7 вид ЛЕК АВТОМОБИЛ с регистрационен номер .... е извършено нарушение за скорост, като при разрешена скорост от 50 км. ч. е установена скорост от 62 км. ч., и е налице превишаване на разрешената скорост с 12 км. ч.

Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от жалбоподателят К. А. А., с която моли да се отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.

Излага, че са нарушени давностни срокове тъй като електронният фиш е издаден и/или връчен след изтичане на предвидените в закона давностни срокове, в която насока цитира чл. 34 от ЗАНН. Сочи, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като санкцията е наложена на неправилно правно основание или размерът на глобата не съответства на предвиденото в чл. 182 ЗДвП за съответното превишение на скоростта. Сочи, че не е приложена снимка на разположението на камерата, както изисква чл. 10, ал. 3 от Наредба № 81213-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, или снимковият материал е негоден/неясен. Сочи, че нарушението е заснето с мобилна камера, но не е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), както изисква Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС, което допуска издаване на електронен фиш само при стационарни АТСС, функциониращи без контролен орган.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Издателят на обжалвания ЕФ - ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща представител. Със съпроводителното писмо на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено искане, ако съдът уважи жалбата да присъди разноски в минималния определен размер за този вид дела, 1 съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Видно от представената разписка за връчване на процесния ЕФ същия е връчен на жалбоподателят на 04.05.2025 г., а жалбата против него е депозирана чрез АНО с вх. №176200-3767/16.05.2025 г.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че жалбоподателят е извършил административно нарушение, което е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 62 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП т. е. превишение от 12 км/ч. Разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС, тъй като посоченото място на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 34+900 е в границите на населеното място на с. Микре, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС –96 метра, като на снимковия материал е отразено, че автомобилът е отдалечаващ се, т. е. след като АТСС е насочено в посока София и е снимало в двете посоки и заснетия автомобил е отдалечаващ се, то е видно, че посоката на движение на процесния автомобил е към гр. Варна. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 65 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. или 3% толеранс – 62 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Микре, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/), като правилно е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти.

От обективна страна е налице управление на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП, с превишена скорост от 62 км.ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч. предвид на това, че нарушението е 2 извършено в населено място, видно от снимковия материал. Безспорно установено е по делото, че процесният автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип АТСС „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол от проверка №069-СГИСИС/19.05.2023 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство 120CD3D. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, като същата е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).

Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което направените в тази насока 3 възражения се явяват неоснователни.

ЕФ е издаден от ОД на МВР – Ловеч, която именно дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания ЕФ на 04.04.2024 г., като предвид на това, че нарушението е извършено на 01.04.2024 г. съдът намира, че при издаването му е спазена разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, поради което намира за неоснователни направените в тази насока възражения.

По делото е приложена и снимка на мястото, където се е намирало техническото средство. В обстоятелствената част на ЕФ се съдържа информация за това къде е извършено нарушението, с какво МПС и най - важно как е установена забраната - изрично АНО е записал, че процесния участък е населено място, където ограничението на скоростта е 50 км.ч.

Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят като в случая е издаден ЕФ, а не е съставен АУАН, тъй като защитата против издаден фиш е регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие. Даденото с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите разрешение, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само със стационарно техническо средство, е преди редакцията на ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 година. С нея, освен, че е допълнена легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е дадена и такава на "Автоматизирани технически средства и системи" - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край на работния процес, т. е. функциите на контролния орган са сведени до това да разположи техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване на работа, но не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН. По изложените по – горе съображения, съдът намира, че Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС на РБ е неприложимо, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е разрешено използване на мобилни устройства за заснемане на нарушения, поради което и тези негови възражения се явяват неоснователни.