Решение № 3144 от 20.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3144 гр. Пловдив, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330117867 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1, от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК, по искова молба, постъпила от Т. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. **, бул. ** № **, чрез адв. М. срещу „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Васил Калчев“ № 58, ап. 6, представлявно от А. С. за прогласяване нищожността на договор за кредит от 19.10.2022 г. на основание чл. 22 от ЗПК , евентуално нищожност на клаузата предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 500 лв. като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща ЗПК.Притендират се разноски.

В хода на производството от ответника с а предявени спрямо ищеца обективносъединени насрещни искове е по чл. 79, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане Т. И. Г. да заплати на „София Комерс Кредит Груп“ АД сумата от 1200 лв.-главница по договор за кредит от **г., ведно със законната лихва от 16.01.2024 г. до окончателното плащане, 284,04 лв.-договорна лихва за периода 19.11.2022 г.-19.10.2023 г., ведно със законната лихва от 16.01.2024 г. до окончателното плащане. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит от **г. за сума от 1200 лв. дължима на 12 вноски. Общата дължима сума е 1488 лв. Предвидено е заплащане на неустойка от 500 лв. за непредставяне на обезпечение. В договора не е посочен лихвения процент и условията за прилагането му. Липсва посочване на ГПР и методиката за определянето му. Неустойката не е включена в ГПР. Същата нарушава 1 добрите нрави.

В предоставения срок за отговор ответника потвърждава сключването на договора.

Признава недължимостта на неустойката.

Отрича недействителността на договора.

В насрещната искова молба се твърди, че по договора за заем е предоставена сума от 1200 лв. Няма извършени плащания.

В срока за отговор по насрещния иск Г. твърди недействителност на договора.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната 2 институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай се твърди, че не е посочен размер на ГПР. Това сочи, че не може да се направи извод за това какви разходи се заплащат и има ли такива извън лихвата. Поради това съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните.

Доколкото другият иск е предявен в условията на евентуалност, само при отхвърляне на главния иск, при несбъдване на това процесуално условие, по него не се дължи произнасяне от съда.

По отношение предявените насрещни искове за осъждане длъжника да заплати на кредитора суми за главница и лихва за забава на основание сключен договор за заем, съдът намира, че съобразно изложените аргументи за недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК исковете за заплащане на притендираните вземания на това основание се явяват лишени от такова и следва да се отхвърлят.

Предвид изхода на делото на ищеца по главния иск се дължат разноски в размер от 79,52 лв. за държавна такса.

Доколкото ищеца, образувал производството, е представляван от 3 пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. М., следва да се определи едно общо възнаграждение в размер от 400 лв. по предявения чрез него иск и насрещния такъв. По отношение притендирания ДДС съдът намира, че не следва да присъжда отделна сума за дължим от адвоката ДДС, тъй като съдът не е задължено лице по ЗДДС за начисляване на този данък. Определянето на дължимия ДДС за извършената от адвоката в полза на доверителя му услуга следва да се осъществи от самия него при фактуриране на услугата.

На ответника не се дължат разноски.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожен сключеният между Т. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. **, бул.** № **, и „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Васил Калчев“ № 58, ап. 6, представлявно от А. С. договора за кредит от **г. г., на основание чл. 22 от ЗПК.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Васил Калчев“ № 58, ап. 6, представлявно от А. С. против Т. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. **, бул. ** № **, обективносъединени насрещни искове за осъждане Т. И. Г. да заплати на „София Комерс Кредит Груп“ АД сумата от 1200 (хиляда и двеста) лв.главница по договор за кредит от **г., ведно със законната лихва от 16.01.2024 г. до окончателното плащане, 284,04 лв.(двеста осемдесет и четири лева и 04 ст.)-договорна лихва за периода 19.11.2022 г.-19.10.2023 г., ведно със законната лихва от 16.01.2024 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Васил Калчев“ № 58, ап. 6, представлявно от А. С. да заплати на Т.

И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. **, бул. **,, сумата от 79,52 лв.(седемдесет и девет лева и 52 ст.) за разноски за производството.

4

ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Васил Калчев“ № 58, ап. 6, представлявно от А. С. да заплати на адвокат Д. В. М., с адрес: гр. **, бул. ** № **, сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата..

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 5