Решение № 108 от 27.04.2022, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Попово, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря Илияна Д. Белчева като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20223520100004 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.143 от и чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Ищецът - С. Р. Б. от с.Д. общ.П., чрез пълномощника си адв. М. М., АК-Пловдив, твърди в исковата молба, е страна по Договор за паричен заем Standard 14 № 5682528/05.03.2021г., подписан с ответното дружество.

По посочения договор, ищецът трябвало да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на лв. Трябвало да върне сумата по кредита с включена такса за експресно разглеждане в общ размер на лв., при сума на получаване е размер на лв., при ГПР 49.41%, годишен лихвен процент 40.32 % и лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 14 на брой вноски. Наред с това в договора било предвидено и заплащането на неустойка в размер на в.. По този начин общата сума, която трябвало да върне била в размер на лв.

Ищецът счита, че тези каузи съдържаща се в чл. 1 ал.3 и чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем били нищожни, като противоречаща на добрите нрави ,поради това, че били сключени при неспазване на нормите на ЗПК, както и неравноправни по смисъл на чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Излагат се твърдения, че предвидените клаузи на чл.1 ал.3 и чл.4 ал.2 от Договор за паричен заем в общ размер от лв., били изцяло уговорени в противоречие с принципа на добрите нрави и принципа на справедливостта, тъй като . тази сума била прекомерна и в размер на почти сумата на отпуснатия кредит; който се оскъпявал двойно. На следващо място, ЗПК не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Наред с това съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна.

Тези клаузи заобикаляли и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.33 от ЗПК. Тези клаузи били и наравноправни, по смисъл на чл.143 от ЗЗП, както и на Директива 93/13/ЕИО 1

Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което да бъде признато каузи съдържаща се в чл. 1 ал.3 и чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем, за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 197.54лв. и за заплащане на неустойка в размер на 131.60лв., били нищожни, поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Претендира и разноски по делото.

Редовно призован за с.з. не се явява. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на ищеца, в което по същество излага доводи за уважаване на предявения от него иск.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът Вива кредит“ ООД гр.София е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск, като неоснователен.

Твърди се, че на 05.03.2021г., ищецът сключил с Дружеството, в качеството му на заемодател, Договор за предоставяне на паричен заем "Standard 14" № 5682528, по силата на който усвоил заемна сума в размер на 500 лв. С подписване на договора ищецът се задължил да върне заемната сума на 14 равни двуседмични вноски, всяка в размер на лв., в която били включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, начислена във връзка с изявеното от заемателя желание да ползва допълнителна, доброволна услуга по експресно разглеждане на заявката. Преди сключване на договора, на ищеца бил представен Стандартен европейски формуляр, описващ всички условия по договора съгласно изискванията за ЗПК. Към настоящия момент договорът бил изтекъл, но ищецът нее изплатил задължението си по договора.

По отношение на неустойката, ответника счита, че ищецът се е се е съгласил и задължил в срок до три дни от подписването му да предостави едно от двете обезпечения, подробно описани в него. За кредитора не съществувала забрана да изисква заемите, които предоставя, да бъдат обезпечени. В процесния случай дори било дадено право на избор на заемателя кой вид обезпечение да предостави в зависимост от възможностите му. Считат, че за него не били поставени условия, невъзможни за изпълнение, тъй като му бил предоставен избор измежду няколко възможности. С изискването за предоставяне на едно от двете посочени в Договора обезпечения по не се изключвали или ограничавали правата на потребителя, произтичащи по закон.

Твърди се още, че законът не поставял изискване при уговаряне на неустойка да се посочва кои вреди ще бъдат компенсирани с неустойката. В настоящия случай неизпълнението на задължение за предоставяне на обезпечение поставяло дружеството в риск от неизпълнение на паричното задължение от страна на длъжника, който иначе би бил покрит от обезпечението. Твърди се, че услугата, която ищецът избрал, не изисква от него предварителното осигуряване на обезпечение, което му създава удобството бързо да получи и ползва парична сума в немалък размер, като рискът бил изцяло за сметка на заемодателя.

Функцията на неустойката била преди всичко да обезпечи изпълнението, т. е. да стимулира длъжника да бъде изряден в съблюдаването на своите договорни задължения. Именно с цел опазване на законния си интерес, „Вива Кредит" ООД трябвало да направи всичко необходимо, за да осигури връщане на сумите по отпуснатите от него кредити, като това се постигало чрез включването на съответните договорни клаузи, с които потребителите са предварително запознати съобразно законовите изисквания.

В този смисъл неустойката била предвидена, за да дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него договорни задължения. Всяка една от договорните клаузи е еднакво задължителна за него, поради което тя може да бъде скрепена със санкция, каквато страните намерят за добре. Дружеството не би сключило договора и не би предоставило заем при липса на уговорките за предоставяне на обезпечение и неустойка за изпълнение.

Поемайки по-голям риск, кредиторът имал правото да поставя изисквания за обезпечаването му по своя преценка и в случай че потребителят не ги намира за резонни, то той на свой ред 2 имал пълното право да не полага подписа си под тях., и да не встъпва в договорни правоотношения с ответника. Твърди се, че дружеството не е принудило ищеца да сключи договор за заем, съответно условията по него не му били наложени. Той самостоятелно, по собствени подбуди и воля пожелал да сключи договора за заем и да се издължи съгласно договорените условия. Договорът бил сключен при индивидуални условия, а не при общи такива.

Твърди се още, че всеки заемател по договор за потребителски кредит разполагал с гарантираната от ЗПК възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок, за която ищецът също бил информиран чрез СЕФ и от текста на самия Договор. В случай че упражни правото си, той би дължал връщане единствено на получената в заем главница и не би дължал начислената му поради непредоставяне на обезпечение неустойка. В този смисъл, след като е разбрал, че е в невъзможност да изпълни задължението си по чл. 5, ал. 1 от Договора и при положение, че не е желаел да понесе тежестта на неустойката по чл. 5, ал. 2 от договора, то той е разполагал с 14 дни да се откаже от договора и по този начин да избегне неблагоприятните за себе си последици. Ищецът обаче не е сторил това, от което следва, че той е решил да ползва кредита и да изплати начислената му неустойка.

Оспорват се и твърденията, че с тази клауза се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че същата представлявала скрита лихва.

По отношение на таксата за експресно разглеждане на документи, ответника твърди, че ищецът е имал възможност свободно и доброволно да реши, дали да се възползва от услугата за експресно разглеждане на заявката, или да изчака 10 дни. От друга страна искането за ползване на посочената услуга създава за заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и съответно за ангажирането на допълнителни ресурси. Таксата за експресно разглеждане представлявала цената на предоставяната от кредитора услуга - а именно по експресно разглеждане на документите, и поради това той бил свободен да определи какъв да е нейният размер.

Заплащането на таксата било свързано с осъществяването на насрещна престация от страна на кредитора , затова не било налице липса на еквивалентност между размера на таксата и извършената услуга, както и не било налице неоснователно обогатяване Счита се, че експресното разглеждане на документи не било действие по усвояване или управление на кредита, тъй като го предхождало времево. Тази услуга предхождала одобряването на отпускане на кредит и усвояването му, която нямала задължителен характер. Лицето, което кандидатствало за кредит, по своя преценка избирало дали да ползва тази услуга. Ищецът бил запознат с тези условия и я избрал доброволно, срещу такса в конкретно посочен размер. Поради това се счита, че същия не можел да се позовава на неравноправност, именно защото оспорваната клауза фигурира в Договора по изрична негова заявка, а не била едностранно наложена от Дружеството, без той да има възможност да избегне ползването на услугата, съответно начисляването на таксата за нея. Излагат се и твърдения, че дружеството не изисквало от ищеца еднократно заплащане на таксата за експресно разглеждане, като плащането на таксата било разсрочено с погасителните вноски по кредита, което също било в интерес на ищеца.

Излагат се и подробни доводи, че договора бил сключен в съответствие с разпоредбите на ЗПК, както и бил съобразен с разпоредбите на Директива 87/102/ЕИО.

Във връзка с изложените подрони доводи, ответникът моли съда да отхвърли така предявения иск като неоснователен.Претендират се разноски.

Редовно призован за с.з. не се явява. От процесуален представител на дружеството е депозирана молба, в която се пледира за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и по вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

3

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че помежду им е сключен от разстояние Договор за кредит Standard 14 № 5682528 от 05.03.2021г.

Видно от съдържанието на посочения договор, страните са уговорили предоставянето на кредит в размер на 500.00лв. - чл. 2 от договора, като размерът на месечната погасителна вноска е 54.12лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, със срок от 28 седмици, брой вноски:14, с първа погасителна вноска на 19.03.2021г. и последна вноска на 17.09.2021г. Посочен е фиксиран ГЛП от 40,22% (чл. 2, т. 5) и ГПР 49,41% (чл.2, т.8 от договора).

В чл.1, ал.2 от договора е посочено, че заемателят заявява, че преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора, което обстоятелство е декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние, а в чл.1, ал.3 от договора е посочено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 197.54лв. В чл.1, ал.4 от договора е уговорено, че посочената такса се заплаща от заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.

В чл.4, ал.1 от този договор е уговорено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да представи на кредитора едно от следните обезпечения: 1. поръчител-физическо лице, което да представи на кредитора бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от представянето й и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, с минимален стаж при работодателя от 6мес. и осигурителен доход мин. 1000 лв., през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР при БНБ или да има кредитна история със статус" период на просрочие 0 до 30 дни", да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за заем в качеството на заемател или 2. банкова гаранция, която да е издадена след усвояването на паричния заем в размер на цялото задължение по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. В чл.4, ал.2 е уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечението, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 161.60лв., която страните се съгласяват да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка погасителна вноска, посочени в чл. 2, ал.