Решение № 1799 от 25.04.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1799 гр. Варна, 25.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т. при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3637 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от П.А.П., с ЕГН ********** и адрес ***, М.К.П., с ЕГН ********** и адрес ***, П.К. П., с ЕГН ********** и адрес ***, А.Д.А., с ЕГН ********** и адрес ***, С.Д.С., с ЕГН ********** и адрес ***, М.М.Т., с ЕГН ********** и адрес ***, Е.Ж.Н., с ЕГН ********** и адрес ***, Б.Ж.К., с ЕГН ********** и адрес *** и М.Ж.Н., с ЕГН ********** и адрес ***, всичките чрез пълномощника им адв.Д.А. *** срещу А.А.К., с ЕГН ********** и Т.Г.А., с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на следния недвижим имот:

Новообразуван имот №*** по Плана на новообразуваните имоти на с.о. „***“, землище с.***, общ.***, код по ЕКАТТЕ ***, одобрен със Заповед №РД-16-7706-67/04.04.2016г. на Областен управител на област с административен център гр.Варна, с площ от 599 кв.м., при граници на имота по скица: имот №*** – двор на наследниците на М. Ж.Н, *** – двор на В.К.С. и др.

В исковата молба се съдържа и искане за отмяна на нотариален акт № ***г., с който ответникът А.А. К. е признат за собственик на имота на основание §4а, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Ищците основават исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Tвърдят, че са ищците са наследници на М. Ж.Н.. С Решение № ***г. на Поземлена комисия *** на наследниците на М. Ж.Н. било възстановено правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в землището на с.***, местност „***“, който имот попадал в територията на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: нива с площ от 2.400 дка, находяща се в терен по §4 на с.***, местност „***“.

Планът на новообразуваните имоти на с.о. „***“, кадастрален район *** и ***, землище с.*** бил одобрен със Заповед №РД-16-7706-67/04.04.2016г. на Областен управител на област с административен център гр.Варна.

По този план за наследниците на М. Ж.Н. по помощен кадастрален план към ПНИ бил отреден и записан стар имот ***. Този имот попадал по ПНИ в новообразуван имот №***, целият с площ от 599 кв.м. Новообразуван имот №*** попадал в стар имот №*** с цялата си площ.

Описаният новообразуван имот не можел да бъде възстановен на наследниците на М. Ж.Н., тъй като бил записан на ответника, който трансформирал правото си на ползване в право на собственост и се снабдил с нотариален акт № ***г., с който бил признат за собственик на имота на основание §4а, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Ищците твърдят, че ответникът А.А.К. не е станал собственик на процесния имот, тъй като: не му било предоставено валидно право на ползване; не е имал право да закупи предоставения му за ползване имот, тъй като имота не отстоял на изискуемите 30 км. от град с население над 300 хил. жители и на повече от 10 км. от крайбрежната морска ивица, както и в имота не е имало построена постройка по смисъла на ЗСПЗЗ към 01.03.1991г.

За ищците като наследници на М. Ж.Н. бил налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу ответниците, тъй като не можела да бъде приключена процедурата по възстановяване на имота, поради наличие на спор за материално право между страните по делото.

Ищците молят за уважаване на предявения иск, правят искания по доказателствата и претендират присъждане на направените по делото разноски.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответницата Т.Г.А., с който оспорва предявения иск като недопустим, а в условията на евентуалност и неоснователен.

Твърди се, че ответниците владеят имота непрекъснато и необезпокоявано в качеството си на добросъвестни владелци повече от 30 години и предявения срещу тях отрицателен установителен иск бил недопустим поради липса на правен интерес. След като ответниците придобили собствеността върху имота и процедурата по трансформиране правото на ползване в право на собственост била приключила, то било невъзможно и недопустимо процедурата по възстановяване собствеността на ищците да приключи със Заповед по §4к, ал.7 ЗСПЗЗ.

Исковата претенция била и неоснователна, тъй като за ответниците били налице предпоставките по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване правото на собственост върху имота – налице било предоставено право на ползване с Решение №***г. на ОбНС с.***, в срок било поискано закупуването на имота предоставен за ползване, в имота имало построена сграда по смисъла на ЗСПЗЗ към 01.03.1991г., с оценителен протокол от ***г. била извършена оценка на имота и земята била надлежно заплатена от ответниците, с което трансформирали предоставеното им право на ползване в право на собственост на имота.

Ответниците оспорват процесния имот да попада в границите на имота възстановен на наследниците на М. Ж.Н.. Позовават се също и на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители поддържат изложеното в исковата молба и отговорите по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.

2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

С решение № ***г. на ПК *** е признато правото на собственост на наследниците на М. Ж.Н. върху дванадесет недвижими имота в землището на с.***, общ.***, като същите са индивидуализирани в решението с площ, начин на трайно ползване, категория на земята при неполивни условия и местност, в която се намират. Сред имотите е посочена и нива с площ от 2.400 дка, пета категория, местност „***“ /л.7-8/.

От представено с исковата молба удостоверение за наследници се установява, че М. Ж.Н. е починал на ***г., като е оставил за свои наследници по закон преживялата съпруга Б.Д.Н. и децата си И.М.Н., Т.М. П., З.М. С., М.М.Т. и Ж.М.Н..

Установява се също, че всеки от ищците е наследник по закон на М. Ж.Н. /л.9-10/.

Процедурата по възстановяване на имотите, новообразувани от стар имот №***, записан на наследниците на М. Ж.Н. не е приключила с издаване на заповед с правно основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, видно от представено от ищците удостоверение издадено им от кмета на община *** /л.27/.

Ищците са представили удостоверение от Общинска служба по земеделие ***, според което в ОСЗ *** няма данни за наличие на план на имотите на старите собственици в местност „*** към момента на кооперирането им в ТКЗС, съответно в ДЗС или друга организация в периода към 1958г. или в по-ранен период от време. За същата местност преди одобряване на ПНИ е действал кадастрален план на местност с.*** -*** райони, в две части, отразяващ имотите предоставени за ползване, изработен през 1988г. по реда на ПМС №4 от 12.02.1988г. Към момента на издаване на решение № ***г. на ПК *** не е бил налице ПК на старите собственици, по който е можело да се идентифицират имотите на старите собственици. Индивидуализирането на имотите на старите собственици не е извършвано въз основа на ПКП, а чрез провеждане на анкета по реда на чл.23б от ППЗСПЗЗ /л.26 и л.120/.

Със заповед № ***г. на кмета на община *** издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на М. Ж.Н. на 1149 кв.м. ид.ч. от новообразуван имот с пл.№ ***, целият с площ от 1197 кв.м. по ПНИ на с.о. „***“, землище на с.***, ЕКАТТЕ ***, община ***. Ищците са въведени във владение на възстановения им със заповед № ***г. недвижим имот на 04.09.2018г., за което е съставен протокол за въвод във владение на новообразуван имот /л.121-131/.

За обосноваване на правния си интерес от предявения иск ищците са представили, списък на имотите съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС за гр.***, в който стар имот № *** е записан на М. Ж.Н., както и извадка от регистъра на собствениците към ПНИ, в който като собственик на имот №***, с площ от 598.73 кв.м. и находящ се в землището на с.*** е записан А.А.К.. Представени са още таблица за дължимото обезщетение на собствениците за с.о.. „***“, според което имот №** попада в границите на стар имот №*** /л.29-33/.

От удостоверение № ***г издадено от председател на ИК на ОбНС Аксаково се установява, че с решение № *** от ***г. на А.А.К. е предоставено право на ползване на пустееща земя в размер на 0.800 дка в землището на с.***, местност *** /л.72/.

Видно от удостоверение №***г. издадено от ИК на ОбНС с.*** съгласно Постановление №26 на МС и с решение на ИК на ОбНС-*** на А.А.К. е предоставено право на ползване върху земя: земя за земеделско ползване с площ от 800 кв..м, находяща се в землището на с.***, *** – район, парцел ***, при граници: ползватели п. ***, и път /л.71/.

С молба от ***г. А.А.К. *** да заплати предоставеният му за ползване имот и да бъде извършена оценка на имота, като е декларирал, че имота не е единствено жилище и не е единствена земеделска земя за семейството му. В молбата е посочено, че в мястото има изградена постройка за сезонно ползване фургон /л.69-70/.

Съгласно оценителен протокол от ***г. общата оценка за мястото е в размер на 17820 лева.

В оценителния протокол се посочва, че в местото има изградена сграда с площ 13.80 кв.м. /л.68/.

Определената оценка за земята в размер на 17820 лева е заплатена от А.А. К. на ***г., както се установява от представено от ответниците копия от вноски бележки /л.67/.

На

А.А.К. е издадено удостоверение № ***г. е уверение на това, че е придобил право и закупил предоставеното му по ПМС място, находящо се в местността „***“ в землището на с.***, представляващо имот №*** /л.66/.

На

***г. е съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, с който А.А.К. е признат за собственик върху недвижим имот №***, находящ се в землището на с.*** /л.65/.

За изясняване фактическата страна на спора са допуснати съдебно-техническа експертиза /л.110-120/ и повторна съдебно-техническа експертиза относно наличието на данни за сграда в имота към 01.03.1991г. и отговаря ли застрояването в имота на характеристиките на сграда /л.155-158/.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че цялата площ от 599 кв.м. на НИ – *** по ПНИ/2016г. се ситуира само в границите на стар ПИ-*** с площ от 2318 кв.м. по ПСИГ (пкп)/2013г. В списъка на имотите съществували преди образуване на ТКЗС фигурира стар имот №*** с площ 2318 кв.м., който там е записан в собственост на М. Ж.Н., на основание решение №***г.на ПК ***. В таблицата за изчисление на дължимото обезщетение на бившите собственици към ПНИ на с.о. „***“, също фигурира стар имот № *** с площ от 2318 кв.м. , който е записан в собственост на наследниците на М. Ж.Н.. В електронния регистър към ПСИГ (пкп)/2013г. на с.о. „***“ е отразен ПИ ***, с площ 2318 кв.м., собственик – наследниците на М. Ж.Н. и на основание решение №***г. на ПК ***. Процесния имот № *** по ПНИ на с.о. „***“ отстои от центъра на гр.Варна на около 13300 м. и от морската брегова ивица на около 14490 м. При извършен оглед на място в имота вещото лице е установило наличието на постройка разположена в югозападния край на имота. В заключението са описани размерите на постройката, която е с дървена конструкция, изградена върху бетонова площадка и с двускатен покрив с покритие от профилна ламарина. В имота има също външен тоалет и кладенец. Според вещото лице постройката не е преместваем фургон и отговаря на условията за сезонно или временно обитаване. В кадастрален план за територията на м. „***“, землище с.*** изработен през 1988г. в координатна система 1970 имота е с кадастрален номер ***, площ от 790 кв.м. и собственик по разписна книга А.А.К.. Като граници и съседи са посочени на запад имот ***, на север имот ***, на изток път и на юг имот *** и имот ***. Част от процесния имот *** по ПНИ с площ от 593 кв.м. се препокрива с източната част на ПИ -***. Няма данни кадстралния план да е бил одобрен с конкретна заповед, но е използван от администрацията до изработване на последващ план за същата територия. ПСИГ (пкп)/2013г. е план на старите имотни граници, изработен в КС -1970, приет с протокол № 131/16.08.2013г. на комисия назначена със заповед №РД-13-7706-407/05.11.2013г. на областен управител. В посочения план стар имот № *** е записан с кадастрален номер ***, площ от 2318 кв.м. и собственик наследниците на М. Ж.Н.. Цялата площ от 599 кв.м. на НИ 1.806 по ПНИ/2016г. се препокрива със североизточната част на стар имот ПИ-*** по ПСИГ (пкп)/2013г. В КП (пкп)/2013г., план с ползвателските имоти приет със същият протокол № 131/16.08.2013г. на комисия назначена със заповед №РД-13-7706-407/05.11.2013г. имот *** е вписан с площ от 794 кв.м. и със собственик А.А.К.. По ПНИ/2016г., изработен в КС-1970 имот № *** е с площ от 599 кв.м. и собственик по разписна книга А.А.К.. Според заключението на вещото лице новообразуван имот № *** с площ от 599 кв.м. по ПНИ е проектиран за ползвателски имот № *** по КП (пкп)/2013г. и едновременно с това попада изцяло в границите на имот *** с площ от 790 кв.м. по КП/1988г., изцяло в границите на имот *** с площ от 794 кв.м. по КП (пкп)/2013г. и изцяло в границите на стар имот №*** с площ 2318 кв.м. по ПСИГ (пкп)/2013г. Към заключението на вещото лице са представени комбинирани скици и снимков материал от извършения оглед на имота. При изслушването му вещото лице твърди, че постройката в имота, която е описал не е преместваем обект. Запознат е с молбата на ответника, в която се посочва наличие на фургон в имота, но не е установил такъв. В оценителния протокол комисията не установила фургон, а сграда. В никой от плановете не е заснета постройката, в това число в плана от