Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 198 от 19.11.2024, Районен съд - Чирпан

Съд
Районен съд - Чирпан
Дело
Гражданско дело 62/2024
Вид
Решение № 198
Подписан
19.11.2024
В сила
17.12.2024
Състав
Ивайло Митков Енчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • § 1, ал. 1, т. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Чирпан, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря Ивона В. Денева като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Гражданско дело №

20245540100062 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК , за установяване на съществуване на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.

Производството по делото е образувано по депозирана исковата молба (ИМ), предявена от ищеца ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД- гр. Стара Загора, ул. “Христо Ботев” № 62 ЕЖ 833066300, представлявано от Управителя инж. Радостин Иванов Миланов чрез адв. А. С. адрес: гр. Стара Загора ул. “Захари Княжески” № 79 против ответника Е. М. С., ЕГН ********** с адрес Общ. Чирпан, XX, XX

В исковата молба (ИМ), предявена от ищеца ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД гр. Стара Загора, ЕИК 833066300, с адрес: гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, представлявано от Управителя Радостин Миланов, чрез адвокат А. С. от АК - Стара Загора, с адрес за връчване: гр. Стара Загора, ул. „Захари Княжевски“ № 79 против Е. М. С., с ЕГН **********, с адрес: XX, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, XXсе твърди, че ответникът е титуляр на партида с № 224000241 в ЕООД “Водоснабдяване и канализация” за имот в XX, общ. Чирпан, XX С ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя са възникнали договорни отношения, по силата на които ЕООД “ВиК” се е задължило да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се е задължил да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Е. М. С. имала неизплатени в срок задължения към дружеството, които били общо в размер на 625,16 /шестстотин двадесет и пет лева и шестнадесет стотинки/, произтичащи от доставка на питейна вода и отведена канална вода за период от 21.07.2021г. до 07.03.2023г., за което са издадени 19 бр. фактури, както и лихви за забавено плащане в размер на 84, 59 /осемдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки/ за период от 22.09.2021г. до 17.10.2023г. Срещу Е. М. С. от гр. Стара Загора от страна на ищцовото дружество ЕООД „Водоснабдяване и канализация” - гр.

Стара Загора било подадено заявление по реда на чл. 410 от ТПК, като във връзка с него била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 449/ 23.10.2023г. по ч.гр.д. № 733/ 2023г.

1 по описа на Районен съд-Чирпан. На длъжника било разпоредено да заплати на ЕООД „Вооснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора, следните суми: 625, 16 лева за главница, 84, 59 лева - лихва върху тази сума за периода от 22.09.2021 г. до 17.10.2023г., законната лихва от 20.10.2023г. до окончателното заплащане на сумата, 25 лева за заплатена държавна такса, както и 480 лева за адвокатско възнаграждение и 2,80 лева за банков превод.

Предвид обстоятелството, че издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал. 5 от ГПК, Районен съд - Чирпан е дал на заявителя, ЕООД „Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора, указания да предяви иск относно вземането си, т.е. на лице е правен интерес от воденето на настоящото дело.

Молят по делото да бъде приложено ч.гр.д. 733/ 2023г. по описа на PC- Казанлък.

Молят да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Отвеникът X. се явява в открито с.з.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени 19 бр. фактури, копие на лихвен лист по партида № 224000241.

По делото е прието неоспорено от страните заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, пълно и обосновано. Вещото лице по експертизата подробно е отговорило на поставените задачи.

Вещото лице сочи, че при направено проучване при ищеца по делото експертизата установява, че в хода на производството по делото след завеждането на съдебния иск от ищеца, ответницата по делото Е. С. е извършила две погасителни вноски, както следва: на 25.03.24 г. – 200 лв. и на 10.05.24 г. – 99.95 лв., с които сума е погасено част от задължението.

Но според направените пресмятания по експертизата, ответницата по делто има непогасено задължение в размер на 1775.89 лв.

Вещото лице сочи още, че претендираната законна лихва от ищеца по делото към ответницата за неплатената сума по 19 бр. фактури за доставена питайна вода е в размер на 81.86 лв.

В хода на съдебното дирене след изслушване на експертизата е поискано изменение на иска от процесуалния представител на ищеца адв. С., с оглед на извършените плащания след завеждане на иска от страна на ответника, още повече, че едното плащане е извършено и след изготвяне на ССчЕ, като искът да се счита за предявен за сумите в размер на 423 лв. – главница и 47.88 лв. – лихва.

С оглед на направеното искане, съдът е допуснал изменение на иска, като искът да се счита за предявен за сумите в размер на 423 лв. – главница и 47.88 лв. – лихва.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

По делото е безспорно, че ищцовото дружество е "ВиК оператор" по смисъла на чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти. Така и според § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ на ищцовото дружество, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С така посочените разпоредби са нормативно определени лицата, с които се счита сключен неформалният договор за доставка на ВиК услуги, който има съдържанието, определено в чл. 8 от цитираната Наредба и установено в 2 утвърдените от ДКЕВР общи условия на доставчика на ВиК услуги. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост "общи условия", се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите. В случая общите условия на ВиК оператора са били надлежно разгласени – в два вестника, съобразно предвиденото в нормативната уредба и следователно имат действие за всички абонати на дружеството.

Цитираните по - горе разпоредби разкриват кои лица могат да имат качеството на "потребител" на водоснабдителни услуги. В Решение № 152 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4379/2018 г., III г. о., ГК също е посочено, че потребители на услугите на ВиК са лицата, посочени в пар. 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл.

3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/ наредбата/, а именно: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. В този смисъл е и трайната практика на съдилищата.

Видно е, че нормативната уредба, както и съдебната практика, еднозначно приемат, че за да може едно лице да има качеството на "потребител", последното следва да бъде собственик на водоснабдения имот, или да има учредено вещно право – на ползване или на строеж. Именно предвид изложеното, се налага изводът, че за да възникне специфичното облигационно отношение по повод на предоствяне на водоснабдителни услуги между "Водоснабдяване и канализация" ЕАД и Е. С., последната следва да е собственик или да има съответно вещно право на ползване върху водоснабден имот.

В настоящия случай по делото е установено съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на ВиК услуги за процесния период.

Качеството на ответницата Е. С. на потребител на ВиК услуги по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗРВИКУ и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, за процесния обект на потребление, находящ се в XX, Общ. Чирпан, ул. Тунджа 4 и за процесния отчетен период, се установява от приетите като писмени доказателства по делото фактури и копие на лихвен лист на абоната и безспорно е налице договорно отношение между страните, по силата на което “ВиК” ЕООД се задължава да доставя питейна вода до имота на абоната, а той - да заплаща същата. Видно от електронното досие на абоната, ищецът е предоставял на ответника услугите по доставяне на питейна вода, отчитал е и начислявал по партидата й ползваните количества вода и е издавал съответните платежни документи за това. В тази връзка ищецът упражнява своето законно право /чл.79 от ЗЗД, ЗВ, Наредба №4 и Общите условия/ да поиска от длъжника изпълнение на своето задължение, заедно с обезщетението за забава.

По тези съображения, се налага изводът, че предявения иск с правно основание чл. 422 се явява основателен и следва да бъде уважен спрямо ответницата изцяло за сумата в размер на 423 лв. – главница, както и претенцията за лихва за забава, следва да бъде уважена за сумата в размер на 47.88 лв.

При този изход на делото и направеното искане на процесуалния представител на ищеца следва да му се присъдят разноски – сумата от 50 лв. – платена държавна такса, от които 25 лв. в исковото и 25 лв. в заповедното производство. Следва да се присъдят и разноските за експертиза в размер на 350 лв. Наред с това следва да бъде присъден и адв. хонорар както за исковото, така и за заповедното производство. Съдът намира, че при определяне на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази с правната и фактическа сложност на двете производства, както и с решение 3 на СЕС по дело С – 438/22 от 25.01.2024 г. За справедливо адвокатско възнаграждение, настоящият състав счита сумата в размер на 240 лв. за заповедното и 300 лв. за исковото производство. Или следва да бъдат присъдени разноски в размер на 265 лв., в заповедното и 675 лв., в исковото производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК , по отношение на Е. М. С., ЕГН **********, с адрес: Общ. Чирпан, XX, уX че дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара Загора, ЕИК 833066300, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.

„Христо Ботев” № 62, представлявано от Управителя инж. Радостин Миланов, сумата в размер 423 лева /четиристотин двадесет и три лв. / главница, дължима за доставени и незаплатени ВиК услуги за периода от 21.07.21 г. до 07.03.23 г., за което са издадени 19 бр. фактури, ведно със законната лихва върху главницата, от датат на подаване на заявлението – 20.10.23 г. до изплащане на вземането, както и лихви за забавено плащане в размер на 47.88 лв./четиридесет и седем лв. 88 ст./ за периода от 22.09.21 г. до 17.10.23 г., за които вземания е издадена Заповед № 449 от 23.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 733/2023 г. на РС – Чирпан.