Решение № 3883 от 26.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3883 гр. София, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г.К. при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело № 20231110215991 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № СОА 21-РД 11-1356 от 21.05.2021 г., издадено от заместник-кмета на Столична община, с което на П.

А. В. е наложена глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата, със същите съображения и искания. Претендира и присъждането на разноски.

АНО, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

На 19.04.2021 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата около 13:15 часа в гр. София, на ул. Тунджа, на кръстовището с ул. Цар Петър, с посока на движение към ул. Разслатица, като водач на лек автомобил Мини Купър СД с рег. № СВ 2607 ВХ, е паркирала, на описаното кръстовище, като пречи на преминаващите пешеходци – нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6, вр. чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП.

Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип на презумпцията за невиновност.

Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските показания и писмените доказателства по делото.

От показанията на свидетелите П. К. (л. 42 от делото) и К. К. (л. 54 от делото), както и от писмените доказателства (л. 17 от делото) се установява, че на процесните време и място, жалбоподателката е паркирала процесния лек автомобил на процесното кръстовище, на по-малко от 5 метра от него и по този начин е затруднявала преминаването на пешеходци. Посочените доказателствени източници са логични, обективни, непротиворечиви, и кореспондиращи помежду си, поради което и съдът ги кредитира като достоверни и ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.

Впрочем тези обстоятелства не само, че се установяват по несъмнен и категоричен начин от доказателствената маса, но те не се оспорват и от страните в производството, като основния спорен въпрос по делото е по 2 правилното приложение на закона.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна страна, нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6, вр. чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, като водач на МПС е паркирал неправилно на по-малко от 5 метра от кръстовище.

Контролните органи са установили, че именно жалбоподателката е управлявала автомобила в процесния ден, поради което и законосъобразно именно на нея са ангажирани административната й отговорност.

Нарушението е извършено от жалбоподателката с форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, и е целял неговото извършване. С оглед на това, че се касае за „формално” нарушение (такова „на просто извършване”) не е необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца за общественоопасните последици на деянието.

При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО е наложил предвиденото в санкционната част на нормата наказание, което е с абсолютно определен размер и не може да бъде намалявано от настоящата инстанция.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя (по делото не са установени, нито многобройни, нито е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, които да сочат на нетипично ниска обществена опасност на нарушителя или на извършеното нарушение, а отделно от това процесното нарушение е било извършено в центъра на Столицата, където трафика на движението обичайно е усложнен, което повишава степента на обществена опасност на нарушението), както и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по3 ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.

С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление, като правилно - законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено.

По делото не са претендирани разноски от АНО, поради което и такива не следва да му бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № СОА 21-РД 11-1356 от 21.05.2021 г., издадено от заместник-кмета на Столична община, с което на П.

А. В. е наложена глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Софияград в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4