Присъда № 78 от 29.05.2026, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 78/29.05.2026г. по НЧХД 4370/2025г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано въз основа на частна тъжба на Т. Н. К., ЕГН: **********, с която против Г. Г. Д., родена на *** г., е повдигнато обвинение за това, че през периода от 13.06.2025 до 14.06.2025г.в гр.Бургас, в условията на продължавано престъпление, нанесла обиди на Т. Н. К., както следва:

1.

Около 18 часа на 13.06.2025г. в гр. Бургас е нанесла обида на Т. Н. К., изричайки по неин адрес думите „селянка“, „простачка“ и че „домът й е бардак“, в нейно присъствие, с които е унизила нейната чест и достойнство;

2.

Около 19 часа на 14.06.2025г., в гр. Бургас, на улицата до ***, е нанесла публично обида на Т. Н. К., изричайки по неин адрес думите „курво“ и „аз теб ще те подредя, майката ти ще еба“, в нейно присъствие и в присъствието на други хора, с които е унизила нейната чест и достойнство - престъпление по чл.148, ал.1, т.1 НК, във връзка с чл.146, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане и граждански иск от частния тъжител, с който се иска осъждане на подсъдимата да заплати сумата от 1500 лева или 766,94 евро, представляваща обезщетение за причинени с гореописаното деяние неимуществени вреди от непозволеното увреждане в резултат от извършеното престъпление.

В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител- адв. Г. И. от АКБургас, прави детайлен анализ на събрания доказателствен материал, като застъпва, че деянието е доказано по безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради което моли за осъдителна присъда и уважаване на граждански иск.

Частният тъжител се присъединява към изложеното от своя повереник, като също поддържа, че е доказано авторството на деянието.

Защитникът на подсъдимата - адв. А. Х. – АК-Бургас, счита, че подзащитната му следва да бъде призната за невинна, като посочва, че не се доказва авторството на деянието.

Подсъдимата, в последната си дума, моли да бъде призната за невинна.

Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани всички свидетели посочени от частното обвинение и от защитата и бяха приобщени относимите и необходими писмени доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Г. Г. Д., ЕГН *, е родена на ***г., живуща в град ***************.

Тъжителката Т. К. живеела в гр. Бургас, ***. Над нейния апартамент живеели лицето Д.Т. и съпругата му, а до тях на същия етаж живеела подсъдимата Г. Д., заедно със съпруга си Т.Д.- син на Д.Т..

Отношенията между семейството на К. и семейството на подсъдимата не били добри.

Около средата на месец юни 2025 г. в апартамента на подсъдимата бил 1 извършван ремонт, като при необходимост от простиране на пране, тя използвала терасата на апартамента на Д.Т.. Тази тераса се намирала точно над терасата на хола на апартамента на тъжителката К..

На 13.06.2025 г. тъжителката била в хола на апартамента си, като с нея били и съжителят й К.К. и внучка й Т.В. К., която страдала от умерена степен на умствена изостаналост.

Около 18:00 часа К. започнала да простира дрехи на терасата си. В този момент на терасата над нейната, в апартамента на Д.Т., се намирали подсъдимата Д. и нейната дъщеря К. Д., които също простирали дрехи. Тъжителката К. изразила недоволство от това, че Д. простирала над нейната тераса, като й казала, че е боклук, мръсница и простачка и я питала защо изтупвала дрехи в този апартамент. Д. й отговорила, че апартаментът е неин и тя решава къде да изтупва дрехите си.

На следващия ден- 14.06.2025 г., около 19:00 часа, тъжителката К. се разхождала заедно с К.К.. В района около *** в гр. Бургас, двамата се срещнали на улицата с подсъдимата Д., която в този момент се разхождала със съпруга си Т.Д. и другата си дъщеря Г. Д..

В момента когато двете семейства се разминавали К. се обърнала към Д. и им казала, че „щяла да ги научи“. Подсъдимата Д. я попитала защо ги обижда, а К. нарекла Д. „курва“, като казала че децата й били същите.

На 16.06.2025 г. подсъдимата Д. подала заявление в 05 РУ-Бургас с оплакване за системен тормоз и обиди от страна на Т. К., като била образувана преписка вх. № 10888/2025 г., по която на 06.08.2025 г. бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство.

По повод сигнала, от Т. К. било снето писмено сведение на 26.06.2025 г.

На 25.07.2025 г. Т. К. подала жалба до РП-Бургас, в която описала същите факти, които са описани и в частната тъжба, инициирала настоящото производство. По повод жалбата била образувана преписка вх. № 13043/2025 г., по която на 31.10.2025 г. бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от гласните доказателствени средства- показанията на св. Т.Д. Д. (л. 84-гръб-л. 85) и св. К.

Т. Д. (л. 83-гръб-л. 84), както и от приложените писмени доказателства- преписки вх.

№ 10888/2025 г. и вх. № 13043/2025г. по описа на РП-Бургас.

Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно Преди да се изложат конкретните съображения на съда, следва да се отбележат някои принципни положения при проверката и оценката на доказателствата. Съгласно чл. 14, ал. 1 от НПК съдът взема решенията си по вътрешно убеждение след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Съгласно ал. 2 на същата разпоредба доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. От тези принципи следва, че съдът следва да преценя абсолютно всички материали по делото без да се придава специална тежест на някои от тях.

Друго принципно положение, което може да се извлече от практиката е, че по голяма част от наказателните дела най-голямо значение за разкриване на обективната 2 истина имат свидетелските показания.

В конкретния случай що се отнася до показанията на разпитаните свидетели, ясно се очертават две групи, които коренно си противоречат. От една страна са показанията на свидетелите К.К. и С. К., които изцяло подкрепят твърденията, изложени в тъжбата. К.К. посочва, че е пряк очевидец на случилото се както на 13.06.2025 г., така и на 14.06.2025 г., докато св. С. К. пресъздава разказаното й от частната тъжителка.

От друга страна са показанията на свидетелите Т.Д. и К. Д., в които се излагат твърдения, че не подсъдимата Д., а обратно- тъжителката К. е използвала обидни реплики на двете дати.

При детайлния анализ на двете групи показания поотделно, не се констатира непоследователност и взаимно противоречие. Иначе казано, и двете версии изглеждат абсолютно правдоподобно взети сами за себе си, като очевидно само едната може да се приеме за истинна. Друг особен момент при преценката на свидетелските показания по това дело е, че всички свидетели могат да се счетат за заинтересовани от изхода му.

Свидетелят К. живее на семейни начала с тъжителката от 26 години, а свидетелката С.

К. е нейна снаха. Свидетелят Т.Д. пък е съпруг на подсъдимата, а свидетелката К. Д. е нейна дъщеря.

С оглед на изложеното, съдът извърши оценка на свидетелските показания с оглед приложените по делото писмени доказателства, които се съдържат в преписки вх. № 10888/2025 г. и вх. № 13043/2025г. по описа на РП-Бургас. Тези писмени доказателства не са оспорени от страните и в част от тях се възпроизвеждат изцяло техни изявления. Тук още веднъж следва да се отбележи, че съдът следва да преценя всички материали по делото. Обстоятелството, че към момента на образуване на преписките подсъдимата и тъжителката не са имали процесуално качество не следва да заличава извършеното, казаното или написаното от тях тогава.

От материалите по преписка № 10888/2025 г. е видно, че още на 16.06.2025 г.първия работен ден след 14.06.2025 г., подсъдимата Д. е подала сигнал в 05 РУ-Бургас с оплакване от системен тормоз и обиди от страна на К. (л. 70). Обратно, жалбата на К., в която описва действията на Д. на 13.06. и 14.06.2025г., е подадена на 25.07.2025 г.

(л. 40). Подобно забавяне в случая изглежда доста нелогично, имайки предвид, че на етапа на съдебните прения се подчерта колко много случилото се на двете дати е засегнало тъжителката. Изложеното съмнение се засилва и от обстоятелството, че на 26.06.2025 г. К. е депозирала писмени сведения (л. 74-гръб), в които обаче липсва каквото и да е споменаване за случилото се на 13.06. и 14.06.2025 г. Тоест, едва десетина дни след случилото се, след като е следвало да депозира сведения във връзка с подаден от Д. сигнал, К. изобщо не разказва за конкретни прояви от страна на Д., а едва на 25.07.2025 г. вече съвсем детайлно описва какво се било случило на двете процесни дати.

Гореизложеното относно действията на К., по мнение на настоящия състав, не сочи на поведение на лице, което се е почувствало изключително засегнато от нанесени му обиди в два поредни дни, а по-скоро сочи на желание да се отговори по някакъв начин на подадения преди това сигнал от подсъдимата Д.. Ето защо и съдът кредитира изложеното като версия от страна на свидетелите Т.Д. и К. Д., респ. не дава вяра на показанията на близките на тъжителката Т. К..

Допълнителен аргумент, който внася съмнение във версията на тъжителката е свързан със здравословното състояние на нейната внучка Т. К.. В показанията си 3 свидетелката С. К. наблегна на това състояние, като подчерта, че детето й изпадало в кризи само когато е провокирано от висок тон или ако някой е разстроен и плаче. Това твърдение обаче влиза в противоречие с представената от частното обвинение епикриза на л. 79. Действително, същата е от 2012 г., но доколкото не е представена друга, съдът я намира за относима. В тази епикриза изрично е записано, че близките на детето съобщават, че тя „често и без причина изпада в „нервни кризи“ при които вика, с прояви на автоагресия“, както и че е „с неспокоен нощен сън, буди се и вика нощем.“.

Що се отнася до показанията на св. М. Д. Й., същият не е бил очевидец на осъществилото се на двете дати, а единствено дава информация за своите впечатления от двете семейства, с което не допринася съществено за разкриване на обективната истина.

В обобщение, съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т.Д. и К. Д., като същите изцяло опровергават версията, изложена в тъжбата и намират подкрепа в писмените доказателства по делото.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

Непосредственият обект на престъплението обида се явяват обществените отношения, свързани с честта и достойнството на личността.

Законът не уточнява и не ограничава обидното действие или бездействие, достатъчно е чрез него да се унизява честта или достойнството на друго лице. В правната доктрина се приема, че обидата е умишлено унижаване чувството на лично достойнство на дадено лице посредством неприлично, противоречащо на правилата на морала отнасяне с него.

Изпълнителното деяние при обидата, се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго. Оценката за това, дали употребената дума е обективно обидна, следва да се прави от съда, в контекста на данните по делото, както и на общоприетите в обществото морални норми.

Касателно значението на всички изрази, посочени в тъжбата, то тяхното значение е от естество да накърни честта на тъжителката с оглед от общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо отношение към другите членове на обществото.

Съдът обаче намира, че деянието, за което е повдигнато обвинение, не е било извършено от подсъдимата. Както вече бе посочено при доказателствения анализ, съдът кредитира изложеното от свидетелите Т.Д. и К. Д., като намира за ненужно да преповтаря съображенията си. От техните показания се установява, че не подсъдимата Д., а именно частната тъжителка е използвала обидни изрази на двете дати. При това положение, на практика липсват каквито и да е доказателства, които да подкрепят твърденията в тъжбата, като същата се явява изцяло недоказана.