Решение № 331 от 04.11.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. ХАСКОВО, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ВЛ. ПЕТКОВА при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. Х.А в присъствието на прокурора Е. П. И. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20245600100951 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба от В. Х. К. от град Свиленград, подадена чрез упълномощен адвокат Е. Н. от АК - Пловдив, с която срещу Прокуратура на Република България се предявяват обективно кумулативно съединени искове за сумите 250 000 лева и 4 800 лева, представляващи обезщетения по ЗОДОВ за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законните лихви върху исковите главници, считано от 06.07.2024 година до окончателното разплащане.

Ищецът твърди, че към месец август 2016 година работел на длъжност „митнически инспектор“ в Митница „Бургас“ с място на работа митнически пункт „Капитан Андреево“. На 26.01.2015 година било образувано наказателно производство по ДП № 2884/2014 година по описа на Окръжна прокуратура – Русе, което се водело срещу неизвестен извършител за това, че в качеството си на длъжностно лице - митнически инспектор при Митница Русе приел дар (пари), който не му се следва, за да не извърши действия по служба, а именно - да не извърши митническа или друга проверка - престъпление по чл.301 от НК. На 30.09.2016 година в хода на шумно огласена в медиите акция СЗ „Антикорупция“ на ГКПП „Капитан Андреево“ 1 започнали различни процесуални действия, ищецът К. бил задържан за срок от 24 часа, заедно с още над 10 лица, а на 01.10.2016 година той бил привлечен като обвиняем. Последвало 72-часово задържане на ищеца под стража, след което Окръжен съд-Хасково приложил спрямо ищеца МНО „домашен арест“.

С прокурорско постановление от 1.11.2016 година спрямо ищеца била приложена и допълнителна мярка за процесуална принуда - забрана за напускане пределите на Република България. На 23.11.2016 година МНО „домашен арест“ била променена в „парична гаранция“ от 5000 лева, като всички мерки продължили до отмяната им от съда на 16.04.2018 година.

Приключването на наказателното производство се забавило значително, като едва на 08.04.2024 година ОП-Хасково прекратила наказателното производство срещу ищеца и други обвиняеми. Ищецът обжалвал постановлението в частта за основанието за прекратяване на наказателното производство срещу него и с влязло в законна сила определение на ОСХасково производството било прекратено спрямо ищеца на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 НПК във вр.с чл. 24, ал. 1 т. 1 от НК. След приключване на наказателното производство ищецът подал заявление до Инспектората на ВСС за обезщетяване на нарушеното му право на процес в разумен срок. Било му предложено обезщетение, което ищецът намерил неприемливо. Ищецът твърди, че привличането му като обвиняем, периодът и развитието на наказателното производство дали съществено и цялостно негативно въздействие върху него – в личен, семеен и професионален план. В деня на задържане на ищеца на ГКПП „Капитан Андреево“ - 30.06.2016 година говорителят на главния прокурор на Република България дал пространни интервюта, в които нарекъл задържаните със заповед за полицейско задържане лица „корумпирани митничари“. На следващо място, разглеждането на мерките за неотклонение било съпътствано с висока гласност, като имената на ищеца и останалите задържани били разпространени от средствата за масова информация. След повдигане на обвиненията, срещу ищеца започнало дисциплинарно производство и върху ищеца бил упражнен натиск да напусне доброволно системата на митниците, за да не бъде съден дисциплинарно. Той не устоял на натиска и подал молба за напускане, вследствие на което дисциплинарното производство бил прекратено. С напускането на митниците ищецът трудно си намирал работа и епизодично бил безработен. В същото това време паричната гаранция от 5000 2 лева била задържана от прокуратурата извън максимално допустимия срок, което допълнително усложнило издръжката на семейството му. Ищецът твърди, че в хода на наказателното производство претърпял тежки негативни промени в психиката си, загубил доверие в съдебната система и се обезверил, имал посттравматичните стресови изживявания, които не били преодолени и до настоящия момент.

По тези и останалите, изложени в ИМ, съображения моли съда да постанови решение, с което да уважи исковете му и да му присъди обезщетенията, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2024 година до окончателното разплащане, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България, чрез ОП-Хасково, подава писмен отговор, с който изразява становище за недоказаност на претенцията по основание и размер.

Счита, че претенцията на ищеца е завишена и не съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика в аналогични случаи, вкл. и тази на ЕСПЧ. Оспорва се и претенцията за обезщетение на имуществени вреди, предявена под формата на претърпяна загуба - направени разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 4800 лв. Приложеният договор за правна защита и съдействие от 10.10.2016 година по ДП № 33/2015 година на СГП удостоверявал уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер, но липсвали доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения адвокат, както и че посоченият договор се намира в кориците на досъдебното производство.

Хасковския окръжен съд, като съобрази становищата на страните и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Няма спор по делото за това, че към месец септември-октомври 2016 година ищецът е работел на длъжност „митнически инспектор“ в Митница „Бургас“ с място на работа - митнически пункт „Капитан Андреево“.

Не е спорно и това, че на 26.01.2015 година в Окръжна прокуратура – Русе е било образувано наказателно производство по ДП № 2884/2014 година по описа на Окръжна прокуратура – Русе. ДП се е водело 3 срещу неизвестен извършител за това, че в качеството си на длъжностно лице митнически инспектор при Митница Русе приел дар (пари), който не му се следва, за да не извърши действия по служба, а именно - да не извърши митническа или друга проверка - престъпление по чл.301 от НК, както и че на 27.09.2016 година от това производство са били отделени материалите, относими за деянията, извършени на територията на ГКПП „Капитан Андреево“.

Видно от представеното и прието като доказателство по делото постановление от 01.10.2016 година, издадено в така образуваното и провеждано наказателно производство, на тази дата ищецът К. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 301 ал. 1, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като прокуратурата е приела, че деянието е извършено в съучастие с лицето П. Х. Х.. Ищецът е задържан за срок до 72 часа, но с протоколно определение от 02.10.2016 година по чнд. № 739/2016 година по описа на Окръжен съд – Хасково, искането на прокуратурата за вземане спрямо К. на мярка за неотклонение „задържане под стража“ е оставено без уважение и му е наложен „домашен арест“. С прокурорско постановление от 1.11.2016 година спрямо ищеца е приложена и допълнителна мярка за процесуална принуда - забрана за напускане пределите на Република България. На 23.11.2016 година, с определение по ч.н.д. № 882/2016 година на ХОС, мярката за неотклонение на ищеца е променена от „домашен арест“ в „парична гаранция“ в размер на 5000 лева. Поради неизпълнение от прокурора на задължение по чл. 234 ал. 8 НПК, В. К. е отправил искане към съда и с определение № 122/16.04.2018 година по ч.н.д. № 203/2018 година, Окръжен съд – Хасково е отменил както мярката „парична гаранция“, така и забраната за напускане пределите на Република България, приложени спрямо ищеца.

Последващото произнасяне на Прокуратурата за отмяна на тези мерки по отношение на В. К. е без правно значение, поради което не следва да се обсъжда.

Наказателното производство по отношение на ищеца В. К. е прекратено с постановление на Окръжна прокуратура – Хасково от 08.04.2024 година, на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК. К. е атакувал основанието за прекратяване на наказателното производство и с влязло в законна сила определение № 241/17.06.2024 година, постановено по ч.гр.д. № 335/2024 година, ОС-Хасково е изменил основанието за прекратяване на наказателното 4 производство в това по чл. 243 ал. 1 т. 1 от НПК вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК. Не се оспорва заявлението на ищеца за това, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в законна сила на 06.07.2024 година.

След приключване на наказателното производство, ищецът е подал заявление с рег. № РС-24-451 от 30.07.2024 година до Инспектората на ВСС за обезщетяване на нарушеното му право на процес в разумен срок. Било му е предложено обезщетение, но ищецът е отказал същото като несправедливо и недостатъчно.

По делото е приобщено досие на ищеца К., създадено във връзка със служебното му правоотношение в Агенция „Митници“. Видно от досието, ищецът е започнал трудовия си път в Агенцията като „изпълнител“ през 2002 година. През 2005 година е завършил петгодишен курс на обучение за придобиване на висше образование със специалност „Публична администрация“, а през 2006 година е придобил образователноквалификационна степен „магистър“ със специалност „Стопанско управление“, магистърска програма „Управление, организация, и контрол на митническата дейност“. През 2005 година К. е преназначен на длъжност „технически сътрудник“. През 2011 година е преминал специализиран курс за обучение на митнически инспектори и на 27.01.2011 година е назначен в сектор Митническо разузнаване и разследване на наркотрафика“. От 17.07.2012 година К. е назначен за държавен служител на длъжността инспектор в Агенция Митници, на 20.04.2016 година той е повишен в ранг.

Видно от заповед № 4613/29.12.2016 година на Директора на Агенция „Митници“, считано от 03.01.2017 година служебното правоотношение с В. К. е прекратено по взаимно съгласие на страните.

Заповедта е издадена след като В. К. е подал заявление (вх. № 32358507/22.12.2016 година), с която е изявил своето желание служебното му правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие – поради лични причини и желанието му и одобрението да започне на друго работно място.

Видно от същата молба, В. К. е заявил, че в случай ако не бъде прието предложение за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, то заявлението да се счита за едномесечно предизвестие, съгласно чл. 105 ал. 1 от ЗДС

По делото са събрани гласни доказателства. В показанията си св. В.

5

К.а – съпругата на ищеца, - съобщава обстоятелствата, свързани със затрудненията на семейството на ищеца, свързани с неговото задържане.

Свидетелят била без работа и поради арест на съпруга се наложило да започне спешно друга работа. След като мярката на ищеца била заменена с домашен арест, той не можел да работи и семейството им разчитало само на помощите от бюрото по труда, което получавала св. К.а. Поради това се наложило родителите на св. К.а да се включат в издръжката на семейството им. Свидетелката описва ищеца като контактен и жизнерадостен човек преди да му бъде повдигнато обвинението. След това се променил силно, затворил се в себе си, изгубил съня и спокойствието си, силно преживявал факта, че е обвинен неоснователно и се притеснявал за изхода на делото. Притеснявал се и за сина си, който бил ученик и в училището му се подигравали поради разгласеното в обществото твърдение, че баща му е престъпник. Когато се наложило да бъде внесена гаранцията, майката на св. К.а осигурила парите, тъй като ищецът не разполагал с нужната сума. Св. К.а твърди, че ищецът подал молба за прекратяване на служебното му правоотношение под натиск, тъй като бил уведомен, че в противен случай срещу него ще бъде образувано дисциплинарно производство и това ще му се води негатив. След като бил освободен от домашен арест, ищецът се опитвал да работи на различни места, но за кратко, тъй като хората го свързвали в процесното наказателно производство. Ето защо се наложило да си намери работа извън град Свиленград. Св. К.а твърди, че въпреки прекратяване на наказателното производство ищецът все още не бил възстановил психическото си равновесие, приятелският му кръг се стеснил и не бил същия човек.