Решение № 174 от 01.06.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Варна, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело № 20223001000196 по описа за 2022 година за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Въззивникът В.М. Р - гражданин на Руска Федерация обжалва решение № 508/21.12.2021 г. на Окръжен съд Варна по т.д. № 1057/2020 г., изменено в частта за разноските с определение №251/16.02.2022 г., с което е осъден да заплати на "Коминвест" АД - гр.Варна сумата 74 973,48 лв., представляваща 1/6 от дълга, погасен от „Коминвест“ АД като солидарен длъжник по договор за банков кредит от 23.10.2007 г. с "Уникредит Булбанк" АД - гр.София, ведно със законната лихва за забава върху част от присъдената главница в размер на 2000 лв от датата на предявяване на иска - 10.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание 127 ал.2 изр.1 ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД, както и сумата от 22847,91 лв, представляваща законна лихва за забава върху сумата от 74973,48 лв за периода от 10.09.2017 г. - 10.09.2020 г. на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД. Счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли за отмяна в обжалваните му части и за постановяване на ново решение, с което се отхвърлят исковите претенции.

Въззивникът моли с писмено становище чрез особения си представител за уважаване на жалбата му.

Ответникът по жалбата – „Коминвест“ АД - гр.Варна моли с писмен 1 отговор, писмена молба и в с.з. чрез законния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването в жалбата, че не било установено качеството на ответника на солидарен длъжник е неоснователно. Напротив, ответникът е солидарен длъжник по договора за кредит от 23.10.2007 г., който е останал съзадължен към кредитодателя и последващ цедент - „Уникредит Булбанк“ АД – гр.София след прекратяване действието на договора за цесия от 28.10.2013 г. поради неизпълнение на задължението за заплащане на цялата цена в срок от цесионера – ищеца „Коминвест“ АД – гр.Варна. Доколкото последният е заплатил лично и чрез „Надежда-55“ ООД – гр.Варна /също солидарен длъжник и свързано лице/ вместо кредитополучателя - „Палма хотели“ ООД – гр.Варна оставащото задължение от 230000 евро по договора за кредит, той има право да получи от ответника припадащата му се при общо шест съзадължени лица 1/6 част от платеното на кредитора задължение на основание чл.127, ал.1 и 2 – ЗЗД. Касае се за оставащо задължение по договора за кредит, а не за частично плащане по него. Защитата на ответника не може да заявява евентуални чужди права – в случая на другия солидарен длъжник – свързаното лице „Надежда-55“ ООД – гр.Варна, относно който се установява, че е заплащал суми по договора за цесия от името и за сметка на цесионера – ищец „Коминвест“ АД – гр.Варна. Тези плащания следва да се приемат в крайна сметка за извършени от името на последния по договора за кредит.

Неоснователно е оплакването за погасяване на вземането по давност.

Давността за регресното притезание на ищеца в случая тече не от момента на извършване на плащанията по договора за цесия, а от момента на подписване на споразумението от 20.01.2016 г. между „Уникредит Булбанк“ АД – гр.София и „Коминвест“ АД – гр.Варна за прекратяване на договора за цесия, когато платената част от цената е отнесена като погашение на дълга на 2

„Палма хотели“ ООД – гр.Варна към банката по договора за кредит, като спрямо тази дата искът не е погасен по давност.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция – внесено възнаграждение за особения представител на въззивника в размер на 1000 лева. Заплащане на адвокатски хонорар за защитата на ответника по жалбата не е доказано, предвид което такъв не се присъжда.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №508 /21.12.2021 г. на Окръжен съд - ТО по т.д.№1057/2020 г., изменено в частта за разноските с определение №251/ 16.02.2022 г.

ОСЪЖДА В.М. Р, БУЛСТАТ № 175614974, с адрес: гр.Варна, жк „Бриз“ , ул.106-та, сутерен №20, вх.1, ап.1, да заплати на „Коминвест“ АД – гр.Варна, ЕИК 115168663, сумата 1000 лева – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3