Определение № 713 от 11.06.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 713 гр. Стара Загора, 11.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500375 по описа за 2025 година Производството е образувано по частната жалба на „О.б.б.“, АД - гр.С., чрез юриск. Е. Ж. против разпореждане № 3386 от 12.05.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 2020/2025г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля молбата им за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, срещу длъжника С. С. К. за 936.57 лева договорни лихви от 10.09.2023 г. до 12.03.2025г. г. и 96 лева - направени разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното разпореждане, поради което го обжалва в срока като неправилно. Излага съображения, че съдът приел, че предсрочната изискуемост настъпва от връчването на уведомлението, вместо след 14 - дневен срок, а съдът не им дал срок за изпълнение на указания да уточнят претенцията си за възнаградителна лихва. По отношение на претендираната такса за уведомление за предсрочна изискуемост сочи, че необходимостта за извършването и произтичала от виновното поведение на длъжника – неплащане на договорените погасителни вноски по кредита и с нея не били накърнени правата на длъжника.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се постанови да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист за всички дължими суми.

Претендира за разноски по частната жалба за държавна такса.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство.

1

Частно гражданско дело № 2020/2025г. на СтРС е о бразувано по заявление на „О.б.б.“ АД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, срещу длъжника С. С. К.. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 1108 на 12.05.2025г. в останалата претендирана със заявлението част. Заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ – извлечение от счетоводните книга на банката, като в т.9 на заявлението претендира 936.57 лв. – договорни лихви от 10.09.2023г. до 12.03.2025г. и сумата 96 лв. - разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, в която част е постановено обжалваното определение.

С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението на ОББ- АД -гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника С. С. К. за 936.57 лева договорни лихви от 10.09.2023 г. до 12.03.2025г. г. и 96 лева - направени разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост. За да постанови това разпореждане, съдът е приел, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на искането, тъй като съгласно т. 2 от з ТР № 3/2017 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, уговорената възнаградителна лихва за последващ период, след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. В случая, с представеното със заявлението уведомително писмо - покана, връчено на длъжника чрез ЧСИ на 26.02.2025г., заявителят е уведомил длъжника, че е обявил кредита за предсрочно изискуем в пълен размер, поради нередовно погасяване на дължимите вноски. Съгласно т. 18 от ТР 4-2014-ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на 26.02.2025 г. на това волеизявление на кредитора за обявяването й, поради което указанията на банката за друга дата, не означават друга дата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Според съдът означава само, че заявителят е подчинил действието на тази настъпила вече с получаване на уведомителното писмо - покана от длъжника предсрочна изискуемост на кредита на 26.02.2025 г., на прекратително условие погасяване от длъжника в 14-дневен срок от получаването му на просрочените му задължения по този кредит. При сбъдването на това прекратително условие, длъжникът е уведомен, че настъпилата вече с получаването му на 26.02.2025 г. предсрочна изискуемост на кредита, ще отпадне с обратна сила така, както повелява нормата на чл. 25, ал. 2 ЗЗД.

Според СтРС предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 26.02.2025 г., на която дата длъжникът е получил уведомителното писмопокана на заявителя за обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

Затова претендираната със заявлението възнаградителна лихва в размер на 936.57 лева за периода от 10.09.2023 г. до 12.03.2025 г. вкл., е и за вноските след 26.02.2025 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост.

Длъжникът обаче дължи такава лихва само за периода от получаването на 2 кредита до настъпването на падежа за връщането му, независимо дали той е настъпил с настъпване на уговорената в договора дата за връщането му, или с обявяването му от кредитора за предсрочно изискуем, какъвто е случая (чл.

240, ал. 2 ЗЗД). До този ден длъжникът дължи възнаградителна лихва по чл.

240, ал. 2 ЗЗД, защото тя е възнаграждението за ползването на кредита.

Поради това не се дължи след настъпване на падежа за връщането му, защото длъжникът изпада в забава, тъй като не е изпълнил задължението си да го върне, а от изпадането си в забава не дължи вече възнаградителна, а само законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тъй като със заявлението се иска възнаградителна лихва и за вноските с ненастъпил падеж, по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост на 26.02.2025 г., то искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за тях, не може да бъде уважено, защото с настъпване на предсрочната изискуемост на кредита на 26.02.2025 г., е настъпил падежа за връщането му. Поради това заявителят няма вече вземане и за уговорената възнаградителна лихва за ползването му.

В представеното извлечение от счетоводните книги на заявителя не са посочени отделно вноските от тази лихва с настъпил падеж и тези от тях с ненастъпил падеж към датата 26.02.2025 г. на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Според задължителната практика на ВКС, изводите на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК трябва да са извлечени само от недвусмисленото съдържание на извлечението от счетоводни книги, а не да се налага тълкуването му и/или попълването на непосочена в него информация по чл.

60, ал. 2 ЗКИ от други документи. Поради това посочената непълнота в представеното от заявителя извлечение от счетоводните му книги, не може да бъде попълнена от представения договор за кредит/погасителния му план, а обуславя извода, че същото не представлява в тази му част годен от външна страна документ по чл. 417, т. 2 ГПК, който да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане за цялата претендирана въз основа на него възнаградителна лихва.

Искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК срещу длъжника за 96 лева направени разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, съдът е приел, че не може да бъде уважено, защото противоречи на императивните норми на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, според които, при забава на потребителя, кредиторът има право само на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, но не и на такива направени разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на кредита. Затова е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за посочените разходи е в противоречие със закона и го е отхвърлил на това основание.

При така установеното, въззивният съд изцяло споделя съображенията на районния съд, към които препраща на основание чл. 272 ГПК.

Разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК предвижда възможност заявителят да 3 поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най-малко информация: за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, в от същото е посочен претендирания размер на договорната лихва - 936.57 лв. за периода 10.09.2023г. - 12.03.2025г. и разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост – 96 лв. Съгласно т. 2 на ТР № 3/2017 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, уговорената възнаградителна лихва за последващ период, след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. В случая, с представеното със заявлението уведомително писмо - покана, връчено на длъжника чрез ЧСИ на 26.02.2025г., заявителят е уведомил длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем в пълен размер, поради нередовно погасяване на дължимите вноски. Съгласно т. 18 от ТР 4-2014-ОСГТК на ВКС, тази предсрочна изискуемост има действие от момента на получаване, от длъжника на 26.02.2025 г., на това волеизявление на кредитора за обявяването й, поради което указанията на банката за друга дата, не означават друга дата на настъпване на предсрочната изискуемост на този кредит. Заявителят е подчинил действието на тази настъпила вече с получаване на това му уведомително писмо - покана от длъжника предсрочна изискуемост на кредита на 26.02.2025 г., на прекратително условие - погасяване от длъжника в 14-дневен срок от получаването му на просрочените му задължения по този кредит. При сбъдването на това прекратително условие, длъжникът е уведомен, че настъпилата на 26.02.2025 г. предсрочна изискуемост на кредита, ще отпадне с обратна сила, съгласно чл. 25, ал. 2 ЗЗД.

Затова в случая предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 26.02.2025 г., на която дата длъжникът е получил уведомителното писмопокана на заявителя за обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

Затова претендираната със заявлението възнаградителна лихва в размер на 936.57 лева за периода от 10.09.2023 г. до 12.03.2025 г. вкл., обхваща и вноски след 26.02.2025 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост на този кредит, които към момента на обявяването на кредита за предсрочно изискуем на 26.02.2025 г., не са били изискуеми. Длъжникът обаче дължи такава лихва само за периода от получаването на кредита до настъпването на падежа за връщането му. До този ден длъжникът дължи възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 ЗЗД, защото тя е възнаграждението за ползването на кредита. Поради това такава не се дължи след настъпване на падежа за 4 връщането му, защото длъжникът изпада в забава, а от изпадането си в забава не дължи вече възнаградителна, а само законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тъй като със заявлението се иска възнаградителна лихва и за вноските с ненастъпил падеж, по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост на 26.02.2025 г., то искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за тях, правилно не е уважено от районния съд.

В представеното извлечение от счетоводните книги на заявителя, не са посочени отделно вноските от тази лихва с настъпил падеж и тези от тях с ненастъпил падеж към датата 26.02.2025 г. на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Според задължителната практика на ВКС, изводите на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК трябва да са извлечени само от недвусмисленото съдържание на извлечението от счетоводни книги, а не да се налага тълкуването му и/или попълването на непосочена в него информация по чл.