Решение № 109 от 09.04.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Стара Загора, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20245500500010 по описа за 2024 година Производството е образувано по въззивна жалба № 27667 от 03.11.2023 г. на Я. Г. Я., чрез адв. М. Б. от АК – Пловдив, против Решение № 865 от 11.10.2023 г., постановено по гр.д. № 4641/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се осъжда П. Й. П. да заплати на Я. Г. Я. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие засягане на честта и личното му достойнство от нанесена обида от П. Й. П. в социалната мрежа „Фейсбук“, в група „Истината за Стара Загора“ – „има няколко запора за стотици хиляди към Пиреос Банк, които не обслужва от години“, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска над размера от 1000 лв. до пълния размер от 2000 лв. като неоснователен. Присъдени са разноски.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като неправилно и необосновано. Счита, че определеното от съда обезщетение от 1000 лева не било съобразено със събраните по делото доказателства и с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Излага подробни съображения.

Моли съдът да отмени решението в обжалваната му част и да реши въпроса по същество, като уважи предявения иск изцяло до пълният претендиран размер на претенцията.

Въззиваемата страна П. Й. П., чрез назначения му особен представител 1 адв. П. Х. не е представил писмен отговор в срока. В съдебно заседание особеният представител на въззиваемия моли съдът да потвърди изцяло решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Счита, че съдът изцяло се съобразил със събраните по делото доказателства.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.

52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Я. Г. Я. твърди в исковата си молба, че с присъда № 260006 от 18.01.2021 г. по НЧХД № 2052/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, подсъдимият П. П. бил признат за виновен за това, че на 28.07.2019 г. в социалната мрежа „Фейсбук“ в група „Истината за Стара Загора“ казал нещо унизително за честта и достойнството на Я. Г. Я., а именно, че „имал няколко запора за стотици хиляди към Пиреос Банк, които не обслужва от години“, като обидата била разгласена „по друг начин“ на основание чл.148, ал. 2, пр. 1 вр. с ал. 1, т. 2 НК, като съдът го осъдил на глоба в размер на 5000 лева и на обществено порицание. Присъдата била обжалвана и с решение № 126 от 05.08.2022 г. на ОС – Стара Загора съдът преквалифицирал извършеното от П.

П. в престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 147, ал.1 НК, затова, че на 28.07.2019 г. в социалната мрежа „Фейсбук“ в група „Истината за Стара Загора“ П. Й. П. казал нещо унизително за честта и достойнството на Я. Я., а именно, че „имал няколко запора за стотици хиляди към Пиреос Банк, които не обслужва от години“, като обидата била разгласена „по друг начин“, поради което и му било наложено наказание глоба в размер на 3000 лева и обществено порицание.

Вследствие на извършеното, Я. Я. претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, засягане честта и достойнството му. Ищецът бил лице, което се ползвало с добро име в обществото и бил на високо положение в него, поради което тази публикация с обиди, направени публично, уронила престижа и достойнството му. Я. Я. се чувствал зле, притеснен, угрижен и афектиран от случилото се. Това негово състояние продължавало дълго време, като афектът му бил голям и му пречил в ежедневието. Неговото добро име в обществото било дълбоко накърнено, което му се отразило зле. Публикацията го карала да изпитва притеснение и да се чувства опозорен пред обществото и познатите му. Процесното деяние не било първо на ответника. За обезвредена на тези неимуществени вреди претендира сума от 2000 лв.

Моли съдът да осъди П. Й. П. да заплати на Я. Г. Я. сумата в размер на 2000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, засягане на доброто му име в обществото, честта и личното му достойнство, вследствие на публично нанесена обида от ответника, ведно със законна лихва от датата на увреждането - 28.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

2

Ответникът П. Й. П., чрез назначения му по делото особен представител адв. П. Б. Х. от АК – Стара Загора, оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не било уточнено в исковата молба в какво точно се изразяват причинените болка и страдания на Я. Я..

За да постанови решението си РС – Стара Загора е приел от фактическа страна, следното: Приложено НЧХД № 2052/2019г. по описа на РС – Стара Загора, е образувано по тъжба на Я. Г. Я. против П. Й. П., в която тъжителят твърди, че на 28.07.2019 г. в социалната мрежа „Фейсбук“ в група „Истината за Стара Загора“ П. Й. П. написал за него, че бил „кредитен мошеник, гибонорангутан, най-екзотичният екземпляр“, както и че „Я. Я. има няколко запора за стотици хиляди към Пиреос Банк, които не обслужва от години..... Защо излъга хората, че си голям бизнесмен? Плюеш ги само, използваш трибуната на общински съвет, за да си крадеш от нашите парички“.

С присъда № 260006/18.01.2021 г. по НЧХД № 2052/2019 г. по описа на РС - Стара Загора, подсъдимият П. Й. П. е бил признат за невинен в това, че на 28.07.2019 г., чрез публикуване в социалната мрежа „Фейсбук" казал нещо унизително за честта и достойнството на Я. Г. Я., като обидата е нанесена публично и по друг начин, поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът го е оправдавал по повдигнатото в тъжбата обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 1 и 2 пр. последно вр. чл. 146, ал. 1 от НК - поради липса състав на престъпление.

Видно от мотивите на присъдата съдът е приел, че никъде в публикацията подсъдимият не нарича тъжителя „кредитен мошеник“, „гибон-орангутан, най-екзотичният екземпляр“, а е задавал въпроси, като публикациите в цялостен вид и смисъл не били обида, поради което не е осъществил състава на престъплението „обида“. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия П. Й. П., за виновен в това, че на 28.07.2019 г., в социалната мрежа „Фейсбук" разгласил позорни обстоятелства за Я. Г. Я. - че „има няколко запора за стотици хиляди към Пиреос Банк, които не обслужва от години.“, като клеветата е разгласена публично и по друг начин, поради което и на основание чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НК, вр. чл. 54 от НК го е осъдил глоба в размер на 5000.00 лева и на обществено порицание, като го е признал за невинен и на основание чл. 304 от НПК - поради липса състав на престъпление - го е оправдавал по повдигнатото обвинение в тъжбата, че на 28.07.2019 г., в социалната мрежа „Фейсбук" публично и по друг начин разгласил за Я. Г. Я. позорни обстоятелства с публикуваното „Защо излъга хората, че си голям бизнесмен? Плюеш ги само, използваш трибуната на общински съвет за да си крадеш от нашите парички" - престъпление по чл.

148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК. Присъдата е била обжалвана, а видно от влязлото в законна сила решение № 126/05.08.2022 г. по ВНЧХД № 2148/2021 г. на ОС – Стара Загора, съдът е изменил първоинстанционната присъда, като е преквалифицирал извършеното от П. Й.

П. в престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2, във вр. с чл. 146, ал. 1 НК, за това, че на 28.07.2019 г. в социалната мрежа „Фейсбук“ в група „Истината за Стара Загора“ е казал нещо унизително за честта и достойнството на Я. Г. Я. 3 „ има няколко запора за стотици хиляди към Пиреос Банк, които не обслужва от години“, като обидата е разгласена „по друг начин“, поради което му е наложено наказание глоба в размер на 3000 лева и обществено порицание. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена.

За изясняване на обстоятелствата по делото районният съд е разпитал свидетелката И.В.Л.. В показанията си свидетелката е разказала, че от 2014 г. познава ищеца и че заедно през 2015 г. са участвали в избори. Той е бил два мандата общински съветник, а през 2019 г. бил и кандидат за кмет. Активно се е занимавал с обществена дейност и с благотворителност. Разказва за различни конфликтни ситуации между страните по делото, за редица обиди в постове във „Фейсбук“, за ритане на кола. Свидетелката е разказала, че през 2019 г. ответникът е обиждал ищеца в пост във „Фейсбук“ в група „Истината за Стара Загора“, за което е било образувано наказателно дело. Тогава ищецът много се е ядосал на този пост в социалната мрежа. Чувствал се безпомощен, че не е можел да се защити и е бил тъжен. Хората му казвали на „бъзик“ - „Ти сега дължиш пари на банките, а ще се кандидатираш за кмет“. Според свидетелката това е повлияло и на предизборната му кампания, която е била през месец октомври същата година. Предизборната кампания се е отразила натоварващо за ищеца, особено като е имало хора, които са го обиждали постоянно. Ищецът се е оплаквал от болки в главата, в корема, станал е поизбухлив, по-напрегнат, по-разсеян, затварял се е вкъщи за 2 - 3 дена, без да ходи до офиса. Така е бил около 5-6 месеца.

Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелката, като е отчел възможната й заинтересованост, като житейски логични, пресъздаващи преки нейни впечатления. Съдът не е взел предвид изразеното от свидетелката мнение, че според нея това е повлияло и на предизборната кампания на ищеца, защото в тази част казаното от нея представлява нейното мнение и оценка, а не пресъздава възприет от нея факт, т.е. няма характер на свидетелски показания.

При така установеното от фактическа страна, районният съд от правна страна и приел следното: Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В настоящия случай според съда със задължителна за гражданския съд сила е установено виновното и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в това, че на 28.07.2019 г. в социалната мрежа „Фейсбук“ в група „Истината за Стара Загора“ е казал нещо унизително за честта и достойнството на Я. Г. Я. - „има няколко запора за стотици хиляди към Пиреос Банк, които не обслужва от години “, като обидата е разгласена „по друг начин“. За останалите думи и изрази ответникът е бил признат за невинен. При това положение, с оглед нанесената обида - „има няколко запора за стотици хиляди към Пиреос Банк, които не обслужва от години“ , установена по наказателно-правен ред, за ответника възниква задължение за обезвреда на неимуществените вреди, 4 причинени на ищеца - арг. чл. 45 ЗЗД.

Преценявайки конкретно съществуващите обстоятелства: влошените отношения между страните и различни конфликтни ситуации между тях, използваните обидни думи, претърпените болки и страдания от ищеца вследствие тях, изразяващи се в емоционален дискомфорт, като чувство на гняв, безпомощност да се защити, напрегнатост, които са житейски логични, когато се накърнява честта и достойнство на едно лице публично, районният съд е приел, че справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди следва да бъде определено на 1000 лева. Взел е предвид и социалноикономическите условия и стандарта на живот в страната към 2019г. и обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи.

Определяне на по - висок размер на обезщетението, съдът е намерил за несправедливо, предвид това, че в случая е останало недоказано, че именно тези думи на ответника са довели до неуспех на ищеца в предизборната му кампания и че точно заради тези думи същият е имал болки в главата, в корема. От показанията на свидетелката, че предизборната кампания на ищеца е била натоварваща, съдът е приел, че по делото не се е доказало, че описаните от нея състояния на ищеца се дължат на точно тези думи на ответника, т.е. останала е недоказана причинно - следствената връзка между посочените от свидетелката здравословни проблеми на ищеца и думите на ответника. В този смисъл съдът е посочил, че ищецът е заемал обществена длъжност, поради което е следвало да е емоционално подготвен за наличието на съответни негативни оценки, свързани с осъществяваната от него дейност.