Решение № 3558 от 04.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3558 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110116061 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Ю. Ж. Т. срещу „Вива Кредит“ АД (правоприемник на „В.К.“ ООД), с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, чл. 33 ЗПК, чл. 10а ЗПК, чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД; осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем Standart 14 № 5688130/23.03.2021 г., а в условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на клаузата от договора, предвиждаща заплащане на „такса за експресно разглеждане на документи“ в размер на 943,50 лв. (чл. 1, ал. 2 - 4), клаузата, уреждаща годишния процент на разходите (чл. 2, ал. 1, т.

8), както и клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 628,80 лв. (чл. 4, ал. 1 - 2); за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1459,55 лв., представляваща общата стойност на неоснователно извършени плащания за възнаградителна лихва, такса за неустойка и такса за експресно разглеждане по посочения договор за паричен заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1250 лв. – обезщетение за неимуществени вреди (стрес, безпокойство, негативни емоции, напрежение, раздразнителност, проблеми със съня), претърпени от ищеца във връзка със сключването и изпълнението на договора за паричен заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

1

Ищецът твърди, че на 23.03.2021 г. като заемател сключил с „Вива Кредит“ ООД Договор за паричен заем № 5688130/23.03.2021 г. за сумата от 1500 лв. при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40,32 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49,49 % и срок на заема 14 месеца, разделен на 30 броя двуседмични вноски.

Твърди, че в чл. 1, ал. 2 - 4 от договора било уговорено, че преди подписването му заемателят е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, като за извършената от кредитора допълнителна услуга заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи (чл. 1, ал. 3 от договора) за отпускане на паричен заем в размер на 943,50 лв., която следвало да се заплати от заемателя разсрочено - на равни части, и да се включи в размера на всяка от погасителните вноски. В чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено в 3-дневен срок от усвояването на сумата заемателят да предостави като обезпечение на задълженията му поръчителство от физическо лице, което трябвало да отговаря на конкретно посочени условия, или банкова гаранция. Съгласно чл. 4, ал. 2 при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължал неустойка за неизпълнение в размер на 628,80 лв., платима разсрочено ведно с погасителните вноски чрез еднаква по размер добавка към всяка от тях, на съответната падежна дата и в този случай дължимата двуседмична вноска ставала в размер на 115,32 лв., а общото задължение по договора възлизало на 3459,60 лв. Твърди, че по този договор е извършил плащания в общ размер от 2959,55 лв. за срок от 8 месеца (от 23.03.2021 г. до 24.11.2021 г.).

Твърди, че сключеният между страните договор е изцяло недействителен. Счита, че клаузата за заплащане на неустойка в размер на 628,80 лв. противоречи на закона и добрите нрави. Посочва, че тя не изпълнява присъщите на неустойката функции, а осигурява скрито възнаграждение на кредитора. Освен това твърди, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 943,50 лв. също противоречи на закона и добрите нрави. Посочва, че с уговорената клауза заемодателят изисква допълнително възнаграждение за изпълнение на присъщите му услуги. В допълнение на това счита, че таксата представлява пряк разход по кредита, с оглед на което следва да бъде включена към ГПР. Твърди, че посоченият в договора ГПР от 49,49 % не отговаря на действителния такъв в кредитното отношение, доколкото само за периода от усвояването (23.03.2021 г.) до погасяването (24.11.2021 г.) е било заплатено възнаграждение в размер, почти равен на главницата. Твърди, че при включването в ГПР на начислените по договора такси за неустойка и експресно разглеждане значително се надхвърля максимално установеният в чл. 19, ал. 4 ЗПК праг. Твърди, че договорът е сключен при общи условия, като не е било налице индивидуално уговаряне на клаузите, с оглед на което клаузата за ГПР се явявала нищожна, което от своя страна водело до нищожността на целия договор за кредит – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Счита, че с оглед недействителността на договора и съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК дължи единствено чистата стойност на кредита. Освен това сочи, че клаузите на договора не са формулирани по ясен и недвусмислен начин и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора.

2

Твърди, че клаузата за неустойка за неосигуряването на обезпечение е недействителна и доколкото кредиторът има задължение да се запознае с платежоспособността на кредитополучателя преди сключването на договора, а не да включва неустойка, която да осигурява обезпечението след сключването на договора за кредит. Посочва, че неизпълнението на задължение, което не е пряко свързано с кредита не води до никакви вреди за кредитора. В допълнение посочва, че клаузата налага допълнително задължение на длъжника при неизпълнение на договора, което води до кумулирането на мораторна лихва и неустойка за забава, което е недопустимо.

Поддържа, че в случая е налице неоснователно обогатяване, доколкото е заплатил недължими по договора суми, тъй като недействителността на договора води до задължение единствено за връщане на главницата по договора. Твърди, че надплатената от него сума е в размер на 1459,55 лв., като същата подлежи на възстановяване.

Твърди, че във връзка със сключването на Договор за паричен заем № 5688130/23.03.2021 г. и изпълнението му е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и силно безпокойство, негативни емоции, проблеми със съня, раздразнение и напрегнатост, които неимуществени вреди възлизали на сумата о т 1250 лв. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва предявените установителни искове за прогласяване на нищожност на договора и отделни негови клаузи като недопустими, поради липсата на правен интерес, доколкото ищецът е предявил осъдителни искове, в предмета на които подлежи на разглеждане действителността на договора и неговите клаузи. Счита, че с предявения иск ищецът единствено цели обогатяване с разноски, което представлява злоупотреба с право. По същество оспорва исковете като неоснователни. По отношение на клаузата за неустойка посочва, че тя е начислена с оглед неизпълнението на поети от заемателя договорни задължения. Твърди, че не е принудил ищеца да сключи договора за заем, като той е бил наясно с клаузите и при несъгласие с тях е имал възможност да не сключи договора. Твърди, че непредоставянето на обезпечение поставя несигурност за ищеца да събере главницата, което е основният му предмет на дейност и източник на приходи. Сочи, че при получаването на СЕФ ищецът е бил информиран с изискванията за предоставяне на обезпечение, като е имал достатъчно време да се снабди с поръчител или да осигури банкова гаранция. Ответникът твърди, че е изпълнил европейските изисквания, като е проучил платежоспособността на длъжника и е преценил, че може да сключи договора при посочените условия. Посочва, че заемателят е разполагал със срок от 14 дни да се откаже от сключения договор, в който случай би дължал единствено връщането на главницата по кредита. Посочва, че не е налице кумулиране на неустойка за забава и мораторна лихва, доколкото неустойката се претендира от изтичането на тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на договора, а законната лихва от настъпването на падежа по договора до изплащането на задължението.

3

Оспорва услугата по експресно разглеждане на документи да е такава по управление или усвояване на кредита, доколкото същата се извършва преди сключването на кредита.

Счита, че посоченият ГПР в договора е правилен. Счита, че задължението за неустойка за неизпълнение на задължение по договора не следва да се включва в ГПР, а включването й би представлявало нарушение на правилата на ЗПК. По отношение на таксата за експресно разглеждане посочва, че същата е допълнителна услуга, като клиентът доброволно е избрал да я ползва, поради което не следва да се прибавя към ГПР. Посочва, че ГПР е под 50 %, с оглед на което не надвишава допустимата законова граница. Твърди, че в процесния договор е посочен фиксиран годишен лихвен процент по кредита, като е уговорен срок на договора, както и условията по прилагането му. Твърди, че при фиксиран лихвен процент липсва задължение в договора да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т.

9 ЗПК. Счита, че не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10, доколкото липсва задължение да се посочва математически алгоритъм за изчисляване, както и изчерпателно изброяване на всички разходи, включени в ГПР. Твърди, че договорът е сключен по предложение на кредитополучателя, поради което същият е имал възможност да влияе върху съдържанието на клаузите. Твърди, че ищецът се е запознал с преддоговорната информация, попълнил е въпросници за кандидатстване по кредита, въз основа на които били договорени клаузите на кредита. Оспорва договорът да съдържа неясни и двусмислени клаузи, тъй като съдържал цялата изискуема от закона информация. Оспорва да е налице неоснователно обогатяване, доколкото ищецът не бил заплатил суми без правно основание. Оспорва иска за неимуществени вреди, тъй като счита, че не е налице виновно неизпълнение от ответното дружество на договорно задължение и причинна връзка между него и твърдените от ищеца вреди. С оглед гореизложеното моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание е допуснато изменение на размера на иска по чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД по реда на чл. 214 ГПК чрез неговото увеличение до сумата от 1686,17 лв., включваща 329,46 лв. – възнаградителна лихва, 413,21 лв. – неустойка за непредоставяне на обезпечение и 943,50 лв. – такса за експресно разглеждане.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет Договор за паричен заем Standart 1 4 № 5688130/23.03.2021 г., сключен между Ю. Ж. Т., като заемател и „В.К.“ ООД, като заемодател, по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 1500 лв., със срок на погасяване 60 седмици, дължими на 30 двуседмични вноски, с падеж на първата вноска – 06.04.2021 г. и падеж на последната вноска – 17.05.2022 г., с размер на седмичната погасителна вноска 94,36 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, с уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,32 %, ГПР - 49,37 % и общо задължение 2830,80 лв., представляващо сбор от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания в т. 8, и включваща - 1500 лв.