Решение № 98 от 04.02.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20241000501447 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „МКБ Инженеринг“ ЕООД с ЕИК: 831557126 (чрез управителя М. П.), с която се обжалва решение от 04.04.2024 г. постановено по гр.д. №9060/2022 г. по описа на Софийски градски съд (СГС) с което е признато за установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между ищцата Р. К. и ответника „МКБ Инженеринг“ ЕООД, че ответното дружество не е едноличен собственик на Паркомясто № 1, находящо се в гр. София, бул. *** 90, на сутерена на жилищната сграда, представляваща сграда с идентификатор ***, която е изградена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ на паркомястото 10,50 м2 , при съседи съгласно архитектурния проект: подземна маневрена улица, мазе № 2 и мазе № 1, като по кадастралната карта паркомястото попада в самостоятелен обект с идентификатор ***, без посочена площ в документа за собственост и в схемата на самостоятелния обект, етаж: - 1, с предназначение: гараж в сграда и при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - самостоятелни обекти с идентификатори ***, ***, ***, ***, под обекта няма, над обекта - ***, *** и ***; Паркомясто № 2, находящо се в гр. София, бул. *** 90, на сутерена на жилищната сграда, подробно описана по-горе, със застроена площ на паркомястото от 15,30 м2 , при съседи съгласно архитектурния проект: подземна маневрена улица, от две страни - стена на сградата към 1 двора и паркомясто № 3, като по кадастралната карта паркомястото попада в самостоятелен обект с идентификатор ***, подробно описан по-горе; Паркомясто № 6, находящо се в гр. София, бул. *** 90 , на сутерена на жилищната сграда, подробно описана по - горе, със застроена площ на паркомястото от 18 м2 , при съседи съгласно архитектурния проект: подземна маневрена улица, паркомясто № 5, стена на сградата и паркомясто № 7, като по кадастралната карта паркомястото попада в самостоятелен обект с идентификатор ***, подробно описан по-горе; Паркомясто № 8, находящо се в гр. София, бул. *** 90, на сутерена на жилищната сграда, подробно описана по-горе, със застроена площ на паркомястото от 12,70 м 2 , при съседи: подземна маневрена улица, паркомясто № 7, стена на сградата, абонатна и паркомясто № 9, като по кадастралната карта паркомястото попада в самостоятелен обект с идентификатор ***, подробно описан по-горе и Паркомясто № 9, находящо се в гр. София, бул. *** 90, на сутерена на жилищната сграда, подробно описана по - горе, със застроена площ на паркомястото от 13,20 м2 , при съседи: подземна маневрена улица, коридор, коридор на мазета и паркомясто № 10, като по кадастралната карта паркомястото попада в самостоятелен обект с идентификатор ***, подробно описан по-горе. При този изход в производството, ответното юридическо лице е осъдено да заплати разноски в размер на 3 475 лв.

В жалбата се твърди, че постановеното решение е недопустимо (като постановено по недопустими искови претенции); че следвало да се конституират всички етажни собственици като задължителни другари, тъй като ищцата упражнявала права на цялата етажна собственост, съответно липсвала надлежна представителна власт за предявяване на исковете от останалите етажни собственици. Не можело ищцата да установява права извън посочените в нотариалния й акт за собственост идеални части, съответстващи на съотношението на апартамента й към застроената надземна част на сградата. Счита се още, че дори и да се приеме за допустимо съдебното решение, то същото било неправилно по същество с оглед неправилното приложение на материалния закон. Ето защо, моли съда да постанови въззивен акт, с който да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови ново решение, с което да се обезсили първоинстанционният съдебен акт, а алтернативно – решение, с което предявените искове да се отхвърлят като неоснователни. Претендират се разноски.

Насрещната страна Р. К. с писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и счита, че решението на градския съд следвало да се потвърди.

Претендира също присъждане на разноските във втората инстанция.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе предвид, представените по делото доказателства (пред въззивния съд не са събирани нови доказателства) и съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата Р. К., твърди, че с нотариален акт № 194, том LXXI, вх. per. № 2

25370/2009г. на Службата по вписванията закупила от ответния търговец правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № 13 в жилищна сграда на бул. *** 90, гр. София, район „Лозенец“, находящ се на пети жилищен етаж, със застроена площ от 138,77 м2, заедно с мазе № 13, на сутерена на сградата, с площ от 2,13 м2, заедно 7,20 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ I - 163, кв. 5, м.

„Драгалевска спирка“.

Сградата била построена от дружеството въз основа на Разрешение за строеж № 647/11.08.2005г. и нотариален акт за суперфиция акт № 197, том LLVI, дело № 26742, вх. per.

№ 36822/2005г. на Службата по вписванията. С нотариалния акт за суперфиция съсобствениците на урегулирания поземлен имот взаимно си учредили и запазват правото на строеж за определени самостоятелни обекти в жилищната сграда, както и учредяват на ответника право на строеж за изграждане на „Жилищна сграда със сутерен с подземни гаражи изцяло в рамките на УПИ, партер (включващ и едноетажно допълващо застрояване) с магазини, четири - пет жилищни етажа и две подпокривни нива“, като дружеството придобивало в своя собственост останалите обекти в сградата извън тези на суперфициарите. В нотариалния акт за суперфицията било записано, че на ниво сутерен сградата се състояла от: 10 броя подземни гаражни клетки, 14 броя мазета, помещение за абонатна станция, 4 броя подземни гаража, рампа, преддверие към асансьора и стълбище.

След учредяване на правото на строеж, ответникът започнал да продава на трети лица право на собственост върху гаражни клетки и паркоместа, които били ситуирани на сутерена на жилищната сграда. С нотариален акт № 36, том LXLIX, дело № 26300, вх. per. № 39393/2007г. на Службата по вписванията дружеството продало на М. Д. подземна гаражна клетка № 3. Сключени били и още няколко подобни сделки.

В одобрения архитектурен проект за сградата на сутерена (кота - 2,70 м.) били очертани и означени 10 броя паркоместа и 4 броя гаражи. Нямало очертани и обозначени „гаражни клетки“. В архитектурния проект паркоместата не били проектирани към конкретни самостоятелни обекти в сградата и нямало такова означаване нито върху паркоместата, нито върху самостоятелните обекти.

През 2017 г. била одобрена кадастралната карта на район „Лозенец“. При справка по нея ищецът установил, че на сутерена на сградата (представляващ етаж - 1 по кадастралната карта) бил нанесен самостоятелен обект с идентификатор *** с предназначение: гараж в сграда, без посочена в документа за собственост площ. При съпоставяне с архитектурния проект на сградата се установило, че този т. нар.

„самостоятелен обект“ съдържал в себе си десетте броя паркоместа и подземната маневрена улица между тях.

Тъй като паркоместата на сутерена представлявали общи части на сградата, ответникът можел да придобие правото на собственост върху тях въз основа на учреденото право на строеж. Извършването на разпоредителни сделки с паркоместата от страна на ответника лишавало ищеца в качеството му на собственик на самостоятелен обект в сградата от възможността да използва паркоместата и да паркира колата си.

3

С оглед изложеното, ищецът моли да бъде установено по отношение на ответника, че дружеството не е собственик на паркоместата, посочени по-горе в настоящия съдебен акт.

Доказателствата в първата инстанция са писмени, гласни и заключение на вещо лице по приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ).

Решението на СГС е валидно и допустимо (чл. 269, изр. второ ГПК), при което следва да се обсъдят само доводите във въззивната жалба. По същество, атакуваният съдебен акт е и правилен, поради което на основание чл. 272 ГПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, САС в настоящия си състав намира за необходимо да посочи следното - що се отнася до оплакванията в жалбата:

Относно допустимостта на заявените отрицателни установителни искове (ОУИ):

Същите не са недопустими, както се счита от дружеството – въззивник. Това е така, защото с Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС бе уеднаквена противоречивата съдебна практика по допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост. ВКС прие, че в съответствие с диспозитивното начало ищецът може сам да определи кога, доколко и в какъв обем да търси правна защита, така е допустимо чрез отрицателния установителен иск ищецът да защити своето право, отричайки правото на ответника върху същия обект, независимо дали има възможност да предяви друг иск. В същото тълкувателно решение се прие, че за да се предяви ОУИ за собственост, ищецът следва да има правен интерес. В т. 1. от Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тьлк. д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК бе изрично посочено, че за предявяване на ОУИ, правен интерес за ищеца е налице в следните хипотези: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника; ищецът се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

Съгласно т. 1. от Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК „В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът — фактите, от които произтича правото му.

Видно от исковата молба, ищцата е основала правния си интерес за предявяване на отрицателните установителни искове с обстоятелството, че ответника извършва сделки с имуществени права, които не са изцяло негови, засягайки възможността й да ползва общите части, като използва процесните паркоместа и да може да паркира своя автомобил в качеството й на собственик на самостоятелен обект в сградата, което качество е безспорно.

В този смисъл, правен интерес от водене на процесните ОУИ е налице и тези искове са допустими.

По същество обаче решението на СГС е и правилно, като аргументите, свързани с това могат да бъдат взети от приетата в първата инстанция СТЕ.

4

Според вещото лице, в одобрения архитектурен проект на ниво сутерен на сградата са отразени следните самостоятелни обекти - гаражи с №№ 1, 2, 3 и 4, стопански помещения мазета, абонатна станция, асансьорно, общи части - стълбище, асансьор, рампа, маневрена площ, и 10 броя паркоместа (без преградни стени и врати). Достъпът до мазета от 9 до 14 и помещението за абонатна станция се осъществява през маневрената площ и паркомясто № 9.

Входовете към мазе № 2 и мазе № 3 и асансьорното помещение са през маневрената площ.

Съобразявайки предвижданията на архитектурния проект, маневрената площ и парко местата от 1 до 10 не са обособени като самостоятелен обект, тъй като през тях се осъществява достъп до стопански помещения - мазета към жилища и общи части - абонатна станция и асансьорно. През маневрената площ се осъществява достъп и до самостоятелни обекти - подземни гаражи.

В приложената по делото Схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** без посочена площ, с предназначение - гараж в сграда като самостоятелен обект в сграда са нанесени маневрената площ и парко места от 1 до 10, по архитектурния проект. Така нанесеният обект няма самостоятелно функционално предназначение, тъй като през него се осъществява достъпа до самостоятелни обекти - гаражи, складовите помещения - мазета към жилищата и до общи помещения.

Разпечатката съдържа 40 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21fda81b-1040-4283-b503-9f2f634c91b4