Решение № 595 от 09.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. Велико Търново, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Гражданско дело № 20224100100083 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и 52 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцовата страна – Ш. И. Ш. - излага в исковата си молба, че на 03.10.2021 година на пътя С. – село Ц.претърпял транспортно произшествие, довело до фрактура на раменна става и колянно капаче, мозъчно сътресение и кръвонасядане на дясно коляно.

Ищецът пътувал в управляван от застрахован в ответното дружество водач на автомобил Тойота Р**РВ. Автомобилът навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил с автомобил Ауди ВТ**КМ.

По реда на настоящото производство ищецът претендира репарация на търпени от произшествието вреди в размер на сумата от 80 000 лв., страдания от телесните увреждания, и в размер на 1 078,58 лв., имуществени вреди – разходи за медикаменти за лечение, ведно със законна лихва от 26.10.2021 година върху всяко от вземанията до окончателното им заплащане, както и разноските по делото.

Ответната страна – „ЛЕВ ИНС“-АД, гр. София – признава факта на транспортния инцидент, времето и мястото на осъществяването му, обстоятелството, че ищецът е пътувал в управлявания от застрахован срещу риска гражданска отговорност на автомобилистите водач автомобил. Оспорва исковете с довод, че ищецът е допринесъл за уврежданията си като е знаел, че водачът на автомобила - А. Е. Д., е употребила наркотични вещества и въпреки това е решил да пътува. Пътувал е без поставен предпазен колан – обстоятелство причинило уврежданията в значителна степен. Искът за законна лихва е оспорил, позовавайки се на чл. 497, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането.

1

Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено:

Не се спори, установява се от обясненията на страните, че на 03.10.2021 година около 22:00 часа на пътя между гр. С.и село Ц. А. Е. Д. е шофирала лек автомобил Тойота с държавен контролен номер Р ** РВ и неин спътник е бил ищецът по делото.

Водачът е шофирал с несъобразена скорост, вследствие на което е автомобилът навлиза в лентата за насрещно движение и се удря с автомобил Ауди ВТ **РВ. Освен, че становищата на страните по този факт съвпадат, в същия смисъл е заключението на приетата от съда и неоспорена в тази й част техническа експертиза.

Не е спорно застрахователното правоотношение между ответника, от една страна, и причинилия транспортното произшествие водач, от друга, както и че покрива риска гражданска отговорност на автомобилистите.

Вследствие на транспортния инцидент ищецът е получил фрактура на раменна става вляво, фрактура на колянно капаче, мозъчно сътресение и кръвонасядане на дясно коляно – неоспорената по делото медицинска експертиза и приложените по делото епикризи за диагностика и лечение. Травмите са причинили страдания за целия период на възстановяване и затруднения в придвижването. Ищецът се е нуждаел от чужда помощ около четири месеца – показанията на разпитаните в съдебното заседание на 07.02.2023 година свидетели. Показанията са достоверни, предвид съвпаденията им с констатациите на медицинската експертиза относно възстановителния период и нуждата от чужда помощ.

Ищецът е направил разходи за лечение на стойност исковата сума – приложените на листи 12 до 15 фактури и платежни документи.

Липсват доказателства А. Д. да е употребила наркотични вещества, както и ищецът да е ползвал предпазен колан. Първият факт е изрично игнориран от прекратителното постановление на прокурора по досъдебно производство № 367 по описа на РУ на МВР Свищов за 2021 година. Макар изводите по този акт да не се ползват с доказателствена сила, становището на прокурора следва да бъде съобразено, защото по делото не се събраха доказателства за противното – че водачът е употребил наркотични вещества преди или при управление на автомобила. В тази насока изводът, че ищецът е знаел, че водачката е под въздействие на наркотици и е рисковано да шофира е произволен и голословен. Твърдяната от ответника причинна връзка между увредата и хипотетичната употреба на наркотици от страна на водача следва да бъде отречена.

Голословно е и твърдението на ищеца да е ползвал предпазен колан.

Заключението на техническата експертиза изрично свързва фрактурата на раменната става и мозъчното сътресение с липса на такъв колан. Изводите на вещото лице не са оспорени. В задачите на ищеца е да установи ползването на колан, защото презумпция в обратна насока законът не съдържа, а напротив – уредил е ползването на предпазен колан като задължение: чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

2

Изложените факти налагат извод за доказаност на исковете по основание и частична основателност по размер.

По делото е установено неправомерно шофиране на застрахован в ответното дружество водач на автомобил, довело до уврежданията на ищеца. Фактическият състав на чл. 432, ал.1от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите е налице, а исковете са доказани по основание.

Продължителността на страданията и свързаните с травмите битови неудобства могат да бъдат репарирани със сума от 60 000 лв. – чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Пряка последица от неправомерното шофиране се явява травмата на коляното. Предпазният колан не би могъл да осуети увреждането. То е пряка и непосредствена последица от шофирането на застрахования водач и следва да бъде репарирано. Така от общата стойност на обезщетението следва да се приспадне сумата от 40 000 лв. По-тежките увреждания са следствие на неизползването на колан. Заради това двата вредоносни фактора – неправомерно шофиране и неизпълнението на задължението по чл. 137а, ал. 1от Закона за движение по пътищата – се съотнасят един към друг в отношение три към едно: фрактурата на рамото и сътресението изискват репарация в размер на 40 000 лв., а останалите травми – на 20 000 лв. Така искът за обезщетение за неимуществени вреди е основатгелен за сумата от 20 000 лв. и следва да се уважи до тази стойност. За разликата до пълния претендиран размер от 80 000 лв. е неоснователен и следва да се отхвърли. За сумата до 60 000 лв., уврежданията не подлежат на репарация, защото не са в причинна връзка с поведението на застрахования, а над тази сума до пълната търсена стойност от 80 000 лв. липсват вреди за репарация.

Обстоятелството, че в исковата молба ищецът не разграничава по вид и стойност обезщетението за имуществени вреди според това кой разход за кое увреждане е направен, налага горното съотношение – три към едно – по изложените по-горе съображения, да бъде приложено и по иска за обезщетение за имуществени вреди. Така претенцията е основателна за сумата от 360 лв., а за разликата подлежи на отхвърляне.

Исковете следва да бъде уважени ведно със законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, считано от 26.10.2021 година – датата получаване на искането за застрахователно обезщетение, до окончателното заплащане на вземанията за обезвреда.

Доводът на ответника, черпен от чл. 497 от Кодекса за застраховането, е неоснователен. Ищецът претендира мораторна лихва като част от дължимото застрахователно обезщетение по смисъла на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането, а не защото ответникът несвоевременно е заплатил обезщетение в процедурата по чл. 380 от Кодекса.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 6 от ГПК сочат, че ответникът следва да заплати сумата от 838,36 лв., държавна такса върху уважената част от исковете, включващи и мораторната лихва от 26.10.21 година до датата на предявяване на исковете – 3

08.02.2022 година в размер на 23,36 лв. По силата на същия текст ответното дружество следва да понесе и една трета от авансираните от съда разноски за събиране на доказателства. От изплатените на вещото лице д-р Г. 500 лв. от бюджета на съда, ответникът следва да възстанови 167 лв.

Върху уважената част от исковете на пълномощника на ищеца – адв. Ж. Д.а, се дължи възнаграждение от 1 986,85 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

От направените по делото разходи в общ размер от 600 лв. – възнаграждение за вещо лице от 400 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 200 лв. по чл. 78, ал.8 от ГПК, ответникът има право на две трети – 400 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Осъжда „ЛЕВ ИНС“-АД, гр. София, ЕИК: 121130788, да заплати на Ш. И.В Ш., ЕГН: **, гр.

С., ул. „**“ № , сумата от 20 000 (двадесет хиляди лева) лв., обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от пътнотранспортно произшествие на 03.10.2021 година на пътя С.

– село Ц., довело до фрактура на колянно капаче и кръвонасядане на дясно коляно, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 26.10.2021 година до окончателното му заплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Отхвърля иска за разликата от присъдената сума до пълния претендиран размер от 80 000 (осемдесет хиляди лева) лв., като неоснователен в тази му част.

Осъжда „ЛЕВ ИНС“-АД, гр. София, ЕИК: 121130788, да заплати на Ш. И. Ш., ЕГН: ****, гр. С, ул. „**“ № , сумата от 360 (триста и шестдесет лева) лв., обезщетение за имуществени вреди, пряка последица от пътнотранспортно произшествие на 03.10.2021 година на пътя С.

– село Ц., разходи за медикаменти и лечение, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 26.10.2021 година до окончателното му заплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Отхвърля иска за разликата от присъдената сума от 1 078,58 (хиляда седемдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки) лв., като неоснователен в тази му част.

Осъжда „ЛЕВ ИНС“-АД, гр. София, ЕИК: 121130788да заплати по сметка на съда държавна такса върху уважените искове в размер на 838,36 (осемстотин тридесет и осем лева и тридесет и шест стотинки) лв., както и сумата от 167 (сто шестдесет и седем лева) лв., авансирани от съда разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Осъжда „ЛЕВ ИНС“-АД, гр. София, ЕИК: 121130788, да заплати на Ж. Д. Д.а, адвокат от гр. В. Т., ул. „*“ № , етаж сумата от 1 986,85 (хиляда деветстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки) лв., адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от 4

Закона за адвокатурата.

Осъжда Ш. ИЗИЕГОВ Ш., ЕГН: ***, гр. С., ул. „*“ № , да заплати на „ЛЕВ ИНС“-АД, гр.

София, ЕИК: 121130788, сумата от 400 (четиристотин лева) лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 5