Решение № 284 от 09.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Плевен, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Н. Петкова при участието на секретаря Иглика Ив. Игнатова като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно наказателно дело № 20264430200652 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от П. А. П., с ЕГН ********** от *** против НП № 26-0938-000172/05.03.2026г. на *** в ОДМВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административно наказание глоба в размер на 255,65 евро (500,01 лева) и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца. Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което се моли неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си адв. И. М. от ***, която излага съображения относно незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление и моли за неговата отмяна, поради липса на вина.

Ответникът по жалбата – *** в ОДМВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на жалбата.

1

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ

ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА.

РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЕ ЯВЯВА ОСНОВАТЕЛНА.

На 14.11.2025г. жалбоподателят П. А. П. управлявал в град Плевен МПС – лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, с БУЛСТАТ: ***. В 10:05 часа на ***, с посока на движение към ул. „Г. Кочев“, длъжностни лица при Сектор „Пътна полиция“-Плевен към ОД на МВРПлевен спрели жалбоподателя за проверка и след направена справка по време на проверката установили, че ж-лят П. П. управлява горепосоченото МПС, като извършва следното:

1. При движение по ул. „Българска авиация“ на прав участък хоризонтален, не се движи на такова разстояние от движещия се пред него лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *** (с водач М.Н.В., родена на ***), който намалява скоростта си, вследствие на което го удря отзад и му придава инерционни сили, като лекият автомобил „Опел Астра“ с рег. № *** продължава движението си напред и удря отзад движещия се пред него лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** (с водач В.П.М., роден на ***.) и реализира ПТП с материални щети и по трите автомобила;

2. Управлява горепосоченото МПС, което е със служебно прекратена регистрация от дата 04.11.2025г., поради липса на действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на проверката, след справка с ***, във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП.

По повод извършеното от жалбоподателя нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП материалите са били изпратени в РП – гр. Плевен за образуване на досъдебно производство за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК – служебно прекратена регистрация, поради нерегистрирано МПС по 2 надлежния ред. С Постановление от 24.02.2026г. РП-Плевен е постановила отказ да се образува досъдебно производство на основание чл.199 и чл.213, ал.1 от НПК, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

На основание чл.36, ал.2 от ЗАНН и Постановление от 24.02.2025г. на РП-Плевен, *** „Пътна полиция“-Плевен при ОД на МВР-гр. Плевен издал оспореното НП, с което на П. А. П. е вменено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се извежда от приложените по делото писмени доказателства, а именно: Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 24.02.2026г. /л.5/; НП № 26-0938000172/05.03.2026г. на *** в ОДМВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“Плевен /л.6/; Справка за нарушител/водач /л.7-9/ и заповед на АНО /л.10-11/, както и от постъпилите, докладвани и представените в съдебни заседания писмени доказателства: справка от Гаранционен фонд изх. № 10-00377/2.06.2026г. с приложени 1 бр. Уведомление и 2 бр. справки от базата данни на ИЦ към ГФ /л.45-48/ и справка относно фирмата-собственик на процесното МПС /л.50/ – всичките неоспорени.

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административнонаказателен характер и същественото при него е да се установи има ли в действителност извършено административно нарушение от лицето, посочено в НП, поради което при цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав, констатира следното:

По същество с НП № 26-0938-000172/05.03.2026г. на *** в ОДМВРПлевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, на жалбоподателя П. А. П. е вменено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП за извършено нарушение на 14.11.2025г., съобразно който: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.”. Съгласно чл.140, ал.2 от ЗДвП: „Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от 3 движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната“. Този ред е установен с Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. А съгласно § 6, т. 18а от ЗДвП: „Регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено поради това, че макар да е налице извършено административно нарушение от обективна страна, по смисъла на чл.6 от ЗАНН, тази разпоредба изисква не само да е нарушен реда на държавно управление /което е обективната страна на деянието/, но то да е било извършено виновно, т.е. да е налице и субективна страна. В случая не се спори по делото, че процесното ППС – лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, е управлявано от жалбоподателя П. П. на процесната дата, както и че жалбоподателят е управлявал горецитираното ППС, без същото към дата 14.11.2025г. то да е било регистрирано по надлежния ред, т.е. е „със служебно прекратена регистрация от дата 04.11.2025г., поради липса на действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на проверката, след справка с ***, във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП“. Не се спори също, че въпросното МПС не се води собственост на ж-ля П. А. П.. В тази връзка изрично е посочено в НП, че процесното превозно средство е „лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, с БУЛСТАТ: ***“.

Липсват обаче по делото категорични данни за съответно уведомление от страна на Сектор „Пътна полиция“-Плевен за собственика на МПС, че регистрацията е служебно прекратена и това съответно да е било доведено до знанието на ж-ля. В този смисъл видно и от показанията на двамата свидетели, 4 полицейски служители – С. П. Н. и Г. П. Б., оценени от съда с доверие, всеки от тях си спомни, че ж-лят е заявил, че не е бил уведомен и не е знаел за служебно прекратената регистрация. Отделно от това, видно от показанията на св. Г. А. Г.ев – управител на фирмата-собственик на процесното МПС, същият посочи изрично, че не е получавал писмо-уведомление от „Гаранционен фонд“ за това, че съответният автомобил е с изтекла застраховка „Гражданска отговорност“. Освен това, св. Г.ев заявява, че всъщност той не познава жалбоподателя П., а е предоставил автомобила на свой познат на име „Н.“, което лице от своя страна, се установи по делото, че е услужило на жалбоподателя П. П. с процесния автомобил, за да го управлява на процесната дата.

Поради изложеното може да се приеме, че е налице извършено административно нарушение от обективна страна. С оглед на установените факти по делото обаче, за да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, е необходимо, както беше посочено и по-горе, деянието да е осъществено и от субективна страна, за което не се събраха доказателства. Ж-лят П. П. не е собственик на процесното ППС и в настоящия случай липсата на регистрация, като обективно установено нарушение, не е било видимо за него и като несобственик на процесния лек автомобил, макар и да е бил водач, той по никакъв начин няма данни да е знаел за съществуването на този факт.

Съдът намира, че не е налице виновно поведение у ж-ля за извършване на процесното нарушение, изискуемо и съгласно разпоредбата на чл.7 от ЗАНН, било като умисъл или като непредпазливост като форма на вина.

За пълнота следва да се посочи още и следното:

Нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП предвижда, че при служебно прекратяване на регистрацията поради уведомление от Гаранционния фонд, компетентният орган уведомява собственика на превозното средство за прекратяването.

Въз основа на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП органът, който служебно прекратява регистрацията на моторно превозно средство поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, е задължен да уведоми собственика на МПС за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. В конкретния случай не е представено доказателство, че на 5 собственика на МПС е било надлежно съобщено за служебното прекратяване на регистрацията, нито по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, нито по друг начин.

Това е видно от материалите по делото, в които липсват доказателства за уведомяване на собственика за прекратената регистрация както и няма доказателства жалбоподателят да е бил информиран за този факт.

В съдебната практика е прието, че при липса на доказано уведомяване на собственика за служебното прекратяване, това прекратяване не може да породи правни последици спрямо заинтересованите лица по административнонаказателния процес, включително спрямо водача на МПС. В този смисъл е тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, според което: не се наказва водач по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, който управлява МПС със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, ако собственикът на МПС не е бил уведомен за това, а при липса на доказателства за уведомяване на собственика, деянието по чл. 175, ал. 3 ЗДвП е несъставомерно, защото липсва знание за прекратената регистрация и следователно липсва субективна страна на нарушението.

Тълкувателното постановление е задължително за съдилищата и представлява общо тълкуване на нормативните изисквания за субективния елемент на деянието, което е налице при административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.

Изводимо от това постановление, липсата на доказателства за уведомяване на собственика за прекратената регистрация води до отсъствие на вина /субективна страна/ на водача, което е съществен елемент от фактическия състав на административното нарушение. И това е така защото за да се носи административна наказателна отговорност по чл.

175, ал. 3 от ЗДвП, както беше посочено и по-горе, е необходимо да е налице вина на водача, т.е. да е доказано, че той е знаел или е бил длъжен да знае, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация. Без уведомяване на собственика няма яснота за такова знание, още по-малко за водача, който не е собственик, което премахва необходимата за понасяне на отговорност субективна страна.