Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 11000 от 07.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6353/2025
Вид
Определение № 11000
Подписан
07.03.2025
В сила
07.03.2025
Състав
Мария Стоянова Танева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 412, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.86, ал.1 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11000 гр. София, 07.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110106353 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 36381/03.02.2025г., подадена от............., ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от всеки двама от Изпълнителните директори – А. Н. А., П. Д.

П., Й. К., В. В. А. и Е. Н., чрез адв. Н. Н. К., САК, с личен № **********, със служебен адрес: гр. С. срещу ............, ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление – гр. С. представлявано от Изпълнителните директори – С. С. П. и К. Д. К.

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 411 от КЗ, за сумата от 500 лв., представляваща частичен иск (от 1383,13лв.) за заплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300/22/727/502086, за отстраняване на вреди по лек автомобил марка „........“ с рег. № ........... настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 22.07.2022г. в гр. С., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.02.2025г., до окончателното изплащане на сумата, както и с правно основание чл. 86 ЗЗД , за сумата от 50 лв. – частичен иск от 409,90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата (1383,13 лв.), за периода от 21.10.2022г. до датата на завеждане на исковата молба - 03.02.2025г.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на процесуалния представител на ответника, като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор.

Налице са предпоставки за изготвяне на проект за доклад по делото:

Ищецът – ............, ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление: гр.

С., твърди, че на 22.07.2022г., в гр. С. „“ е настъпило пътно-транспортно произшествие, с участието на лек автомобил марка „..............“, с рег.

№............., управлявано от Е. Д., и лек автомобил „...... ........“, с рег. № .........., 1 управляван от Л. Д. Твърди, че процесното ПТП е било причинено от водача на л. а. „..........“, с рег. № ........, който при преминаване от дясната пътна лента в лявата е ударил в задната част движещия се в лентата л. а. „.......“, с рег. № ......, като по този начин нарушил чл. 25 от ЗДвП и били причинени щети на другия автомобил. За настъпилото ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП, който е представен като доказателство по делото.

Към датата на настъпване на произшествието, увреденият автомобил с рег. № ............ бил застрахован по застраховка „Каско на МПС“ при ищцовото застрахователно дружество, като бил сключен застрахователен договор по полица № 22-0300/301/5000127, валидна от 02.02.2022г. до 01.02.2023г., а автомобилът на посочения като виновен за настъпилото ПТП водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП.

Във връзка с настъпилото застрахователно събитие, била образувана щета № 0300/22/727/502086, като след оглед на уведения лек автомобил били констатирани следните увеждания, настъпили вследствие на процесното ПТП – облицовка задна броня – боя и облицовка задна броня – задна долна структура. Представен е приемо-предавателен протокол от 12.09.2022, съгласно който отремонтирането на лекия автомобил било възложено на автосервиз „..............., като автомобилът бил приет без възражения след извършването на ремонта. Във връзка с отремонтирането била издадена Фактура № 0910012498/ 19.09.2022г. за сумата от 1 368, 13 лв. Посочва се, че на 23.09.2022г. ...........“ е изплатило горепосочената сума на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, за което е представено и платежно нареждане. За определянето на размера на обезщетението били направени обичайни ликвидационни разходи, в размер на 15лв.

Застрахователят реализира своето право да се суброгира в правата на своя застрахован срещу причинителя на вредата, съответно срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – ........., до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

........... отправило регресна покана към ........... Ответното застрахователно дружество е отказало изплащане на застрахователното обезщетение с уведомително писмо от 21.10.2022г., тъй като счита, че водачът на „.......... с рег. № ......... не е виновен за причинените на л.а. „.............“ с рег. № ........... вреди.

Изтъква се още, че за ищецът е възникнало правото за получаване на законна лихва за забава върху размера на дължимото за възстановяване обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, на основание чл.86, ал.1 във вр. с чл. 412, ал.3 от КЗ и чл. 429, ал.3 от КЗ, считано от датата на отказа (21.10.2022) до датата на завеждане на настоящото производство (03.02.2025г.), в размер на 409,90 лв., като искът е предявен като частичен, до сумата от 50 лв.

2

Моли се да бъде осъден ответникът – .......... да заплати на ............“ сумата от 500 лв., представляваща частичен иск (от 1383,13лв.) за заплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300/22/727/502086, за отстраняване на вреди по лек автомобил марка „...... “ с рег. № ........., настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 22.07.2022г. в гр. С.“, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.02.2025г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 50 лв. – частичен иск от 409,90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата (1383,13 лв.), за периода от 21.10.2022г. до датата на завеждане на исковата молба 03.02.2025г. Претендират се и направените в производството съдебни и деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество – „............., ЕИК:

..........със седалище и адрес на управление – гр. С. „ представлявано от С. П., чрез юрк. Ц. Д. е подало отговор на исковата молба, с която се оспорват така предявените искове – по основание и по размер. Посочено е, че не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена по отношение на МПС „............, с рег. №................

Наведени са твърдения за неоснователност на иска, като се оспорват механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие, наличието на виновно и противоправно поведение от страната на водача на МПС с рег.

№.......... - Л. Д., както и причинно-следствената връзка между щетите върху процесното МПС и деянието на Л. Д., като се твърди, че вината за процесното ПТП е на водача на другия автомобил – с рег. № ........., който се движел с превишена и несъобразена скорост и извършил маневра „смяна на лентите“ без да се увери, че няма да представлява опасност за другите участници в движението, като по този начин бил нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. В условията на алтернативност, прави възражение за съпричиняване в значителен размер. Изтъква, че нито един от двамата участници не е признал вината си в изготвения при настъпилото ПТП двустранен протокол, а в графа „Обстоятелства“ било отбелязано, че и двамата водачи са направили маневра „смяна на лентите“.

Оспорена е и стойността на причинените вреди, като се твърди, че изплатеното от ищеца обезщетение надвишава размера на действително претърпените вреди, като цените на боята, частите и часовата ставка за труд били значително завишени. Били надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими, както и дейности и части, които не били увредени, вследствие на процесното ПТП.

Оспорва изцяло претенцията за присъждане на разноски за определяне на щетата.

Моли се да бъдат отхвърлени изцяло, по основание и размер, така предявените искове. Претендират се направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира следното:

3

Между страните са безспорно и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: 1) че към момента на настъпване на процесното ПТП от 22.07.2022г., между ищеца – ..........“, и собственика на увреденото МПС – „...........“, с рег. № ........., е бил налице валиден договор за имуществена застраховка „Каско“ по полица № 22-0300/301/5000127; 2) че към момента на настъпване на процесното ПТП (22.07.2022г.) е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, по отношение на МПС „.........“, с рег. № ..............; 3) че на 23.09.2022г. ............“ е изплатило по банков път сума в размер на 1 368, 13 лв., на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил; 4) че ищецът – ...........“ е изпратил на ответното дружество покана за доброволно изпълнение на заплатеното застрахователно обезщетение.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с претенции с правна квалификация чл. 411 от КЗ, и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД вр. чл. 429, ал.3 от КЗ .

Съгласно разпределението на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 411 КЗ, в тежест на ищеца е да докаже следните факти и обстоятелства: 1) наличието на валиден договор за имуществена застраховка „Каско” между него, в качеството му на застраховател, и увреденото лице; 2) плащането на застрахователното обезщетение на застрахования, респективно на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил; 3) размерът на обезщетението, респективно на вредите;

4) наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение на трето лице спрямо увредения, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди; 5) наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на автомобила, причинил виновно ПТП.

В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, по отношение на водача на застрахования при него автомобил, както и да докаже възраженията си.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищецът носи тежестта да докаже наличието на парично задължение на ответника, както и настъпилата забава на последния за изпълнението му, респективно - размерът на мораторната лихва и момента, от който същата се дължи.

Ответникът е длъжен, в случай, че ищецът установи посочените погоре обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено изпълнение на задължението си за плащане.

На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основана своите искания или възражения.

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да 4 са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл. 155 ГПК.

По отношение на доказателствените искания:

1. По исканията на ищеца:

Съдът намира, че представените по делото писмени доказателства са относими, допустими и необходими и следва да се приемат и приложат по делото.

Ищецът прави искане, с оглед установяването на механизма на процесното ПТП и причинените вследствие на него вреди, да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на призоваване – водачът на л. а. „.........“, с рег. № ........... – Е. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес на призоваване: гр. С. тел.

............... Съдът намира, че искането е допустимо и основателно, като свидетелят следва да бъде допуснат, при депозит в размер на 50 лева, вносим от ищеца.

Прави доказателствено искане за назначаване на съдебна автотехническа експертиза. Съдът намира, че доказателственото искане е допустимо, относимо е към предмета на спора и е необходимо за изясняване на обстоятелства от значение за правилното решаване на спора, с чието разглеждане съдът е сезиран в настоящото производство, поради което и следва да бъде уважено.

2. По исканията на ответника:

Съдът намира, че представените по делото писмени доказателства са относими, допустими и необходими и следва да се приемат и приложат по делото.

Ответникът не се противопоставя на искането на ищеца за изготвяне на съдебна автотехническа експертиза. Прави искане вещото лице да отговори и на други въпроси – искането е основателно.