Решение № 70 от 18.06.2025, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 212/2025
- Вид
- Решение № 70
- Подписан
- 18.06.2025
- В сила
- 17.09.2025
- Състав
- ТОДОР ИВАНОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл.355, ал.1, пр.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.15 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 70 гр. Търговище, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Св. Ст. П. като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20253530200212 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Керемедчиев и К“ ЕООД представлявано от управителя В. К. К. с ЕГН ********** действащ чрез пълномощник адв. Ц. И. от АК - Търговище против Наказателно постановление № 816460F806433/04.03.2025 г. на Директор на офис /дирекция/ за обслужване – Търговище в ТД на НАП Варна. Считайки нарушението за малозначително жалбоподателя моли за отмяната на оспореното наказателно постановление поради нарушение на материалния и процесуалния закон. В с.з. не се явява.
Жалбата се поддържа чрез пълномощника. Не претендира присъждане на направени по делото разноски.
Наказващият орган, посредством процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
Във връзка с възложена проверка
1 с
Резолюция
№
ПО-
03002524118925/20.11.2024 г. при извършена проверка в ИС на НАП в административната сграда на ТД на НАП, офис Търговище на 26.11.2024 г. се установило, че жалбоподателя като осигурител с ЕИК 201892771 не е подал в срок Декларация обр.6“Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ за м.03.2023 г. за едно лице – Е. В. К. с ЕГН **********. Срокът за подаване на Декларация обр.6 от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения е за всеки календарен месец и е едновременно с подаване на Декларации обр.1 „Данни за осигуреното лице“ – до 25-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят данните. Декларацията обр.6 за м.03.2023 г. е следвало да се подаде до 25.04.2023 г. включително. Подаването на декларациите е изтекъл на 25.04.2023 г. нарушението е извършено на 26.04.2023 г. в гр.Търговище. Декларацията е подадена на 19.11.2024 г. със заявление № 11772/19.11.2024 г. и обработена в СУП с протокол № 253582409405355/26.11.2024 г.
На жалбоподателя е изпратена показана изх.№ 4981/06.12.2024 г. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
За констатираното нарушение на 16.01.2025 г. в присъствието на управителя на дружеството бил съставен АУАН сер.AN№ F806433.
Срещу акта не е постъпвало възражение.
Въз основа на АУАН на 04.03.2025 г. директора на офис /дирекция/ за обслужване – Търговище в ТД на НАП Варна издал оспореното наказателно постановление под № 816460-F806433 с което на основание чл.355, ал.1, пр.3 от КСО наложил на жалбоподателя „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
Видно от приложената Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителният директор на НАП, процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия. Както АУАН така и НП са издадени в предвидените за това срокове, по предвиденият ред и съдържат всички необходими реквизити. Няма процесуални нарушения допуснати при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
От приложените по делото писмени доказателства – акт за установяване на административно нарушение сер.AN № F806433/16.01.2025 г., протокол № 253582409405355/26.112024 г., покана изх.№ 4981/06.12.2024 г., справка за задълженията на осигурител по декларация обр.6/заявление (актуално състояние) за период на входиране от 01.11.2024 г. до 30.11.2024г., справка за задълженията на осигурител по
Декларация обр.6/заявление(актуално състояние) за период на задължението от 3/2023 до 3/2023 и показанията на св.Ж. Н. безспорно се установи, че до 25.04.2023 г.
2 жалбоподателя не е подал в срок Декларация обр.6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ за м.03.2023 г. за едно лице – Е. В. К. с ЕГН **********. Декларацията е подадена едва на 19.11.2024 г. Тези обстоятелства не се спорят от жалбоподателя и неговият процесуален представител.
С бездействието си жалбоподателя осъществил състав на административно нарушение по чл.355, ал.1, пр.3 от Кодекса за социално осигуряване и правилно е санкциониран на основани същият текст от кодекса.
Нарушението не е малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от НК тъй-като забавата е в размер на една година, шест месеца и 24 дни.
Нарушението е на просто извършване което изключва нуждата от изследване на вредоносен резултат. Характера на деянието не покрива и признаците на „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК.
Наказващият орган е приел, че случая не е маловажен.
Обстоятелството, че нарушението е за първи път не е достатъчно за квалифициране на нарушението като маловажен случай. Съдът споделя изводите на наказващият орган. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“, следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика, при преценката дали случаят е маловажен или не, значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
В случая не са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. Нарушението е формално и за съставомерността му не се изисква настъпване на вредни последици. В конкретният случай няма обстоятелства, които да водят до извода, че процесното деяние се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид.
Предвид неоснователни. горното всички възражения на жалбоподателя са
Обстоятелството, че нарушението е първо по ред е отчетено от наказващият орган и правилно е наложено наказание в минималният предвиден от закона размер, тъй като за извършеното нарушение законът предвижда наказани „Имуществена санкция“ от 500 до 5000 лв., ако 3 нарушителя не подлежи на по-тежко наказание.
Предвид на гореизложеното се налага извода, че оспореното наказателно постановление е издадено при спазване на процесуалният и материален закони, явява се законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Относно претенцията за юрисконсултско възнаграждение - В съответствие с изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 80 до 150 лева. В случая възнаграждение в размер на 80 лева съдът счита за справедлива сума с оглед правната и фактическа сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 816460-F806433 от 04.03.2025 г., издадено от Директор на офис /дирекция/ за обслужване – Търговище в ТД на НАП - Варна, с което на „КЕРЕМЕДЧИЕВ и К“ЕООД ИН 201892771 ***********************представлявано от В. К. К. с ЕГН ********** на основание чл.355, ал.1, пр.3 от КСО е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „КЕРЕМЕДЧИЕВ и К“ЕООД ИН 201892771 ************* представлявано от В. К. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП – Варна сумата от 80 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 4