Определение № 19460 от 26.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19460 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20261110102655 по описа за 2026 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.

3 ГПК:

И. П. Т. е предявила срещу „Сити кеш“ ООД главен установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.2 и ал. 4 и чл. 22 от ЗПК, с който се иска да бъде провъзгласен за недействителен договор за потребителски кредит № ............, сключен на 26.07.2023 г., а в условията на евентуалност установителен иск с правна квалификация чл.

26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.2 и ал. 4 и чл. 22 от ЗПК за прогласяване недействителността на отделни клаузи от договор за потребителски кредит ............, сключен на 26.07.2023 г., а именно клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 7, регламентираща фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 44, 50 %, и чл. 11, ал. 1, предвиждащ заплащане на неустойка в размер на 1208, 50 лв. при непредоставяне на обезпечение.

Ищецът твърди, че на 26.07.2023 г. е сключил договор за потребителски кредит № ............ с ответното дружество. Сочи, че размерът на кредита е бил 1200 лв., като е трябвало да бъде върната сумата 1475, 50 лв., но освен това е била предвидена неустойка в размер на 1208, 50 лв., с която общата стойност, която следвало да бъде върната, е била 2684 лв. При това положение в договора е бил посочен годишен процент на разходите в размер на 56, 71 % и годишен лихвен процент в размер на 44,50 %, с 44 погасителни вноски. Сочи, че договорът не е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин, не отговаря на законовите изисквания за форма и шрифт, както и че не съдържа действителния размер на годишния процент на разходите, тъй като в него е следвало да се включи и предвидената неустойка за непредоставено обезпечение. Излага и доводи за нищожност на самата клауза, предвиждаща заплащане на такава неустойка. По отношение на размера на възнаградителната лихва поддържа, че надвишава трикратния размер на законната лихва, както и двукратния размер при обезпечени кредити, поради което противоречи и на добрите нрави. С оглед на гореизложеното моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че ответникът упражнява правото си на иск при условията на злоупотреба с право и прави искане по реда на чл. 213 ГПК за съединяване на настоящото производство с гр.д. № 2485/2026 г. по описа на СРС.

Оспорва, че е налице недействителност на договора по смисъла на ЗПК, тъй като неустоечната клауза не следва да бъде включена в параметрите на договора за кредит, а 1 последният може да бъде сключен и без нея. Оспорва, че процесната неустойка следва да бъде включена в ГПР, като още към момента на сключване на процесния договор ищецът е бил уведомен за всички възможни суми, с които ще се задължи към ответника. Намира, че клаузата, уреждаща дължимостта на неустойката, е действителна, и същата е уговорена като санкция за неизпълнение на договора при непредставяне на обезпечение, за което обстоятелство ищецът е имал срок от 14 дни за да прецени дали да се откаже от договора по реда на чл. 29 ЗПК. Поддържа, че са спазени всички императивни законови разпоредби.

Сочи, че не е налице противоречие с добрите нрави относно размера на възнаградителната лихва, а освен това към датата на сключване на процесния договор за кредит, законоустановеният максимален размер на годишния процент на разходите е бил 65, 60 %.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

По доказателствената тежест

По исковете с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ГПК вр. 143, ал.1 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен на твърдените в отговора на исковата молба основания, евентуално, че оспорените клаузи са нищожни на сочените основания.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства: че на 26.07.2023 г. между И. П. Т. и „Сити кеш“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № ............, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 1200 лв., както и че в посочения в договора годишен процент на разходите не е включена предвидената в договора неустойка за непредставяне на обезпечение.

По доказателствата:

Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.

Искането на ответника по реда на чл. 213 ГПК следва да бъде оставено без уважение.

Производството по другото дело вече е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като съединяването на двете дела би забавило производството по него.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.07.2026 г. от 12.45 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 26.07.2023 г. между И. П. Т. и „Сити кеш“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № ............, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 1200 лв., както и че в посочения в договора годишен 2 процент на разходите не е включена предвидената в договора неустойка за непредставяне на обезпечение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по реда на чл. 213 ГПК за съединяване на настоящото производство с гр.д. № 2485/2026 г. по описа на СРС.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3