Решение № 172 от 14.05.2018, Районен съд - Димитровград

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 172

Димитровград, 14.05.2018г.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Димитровградският районен съд, в публичното заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА при секретаря Т.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Г.Стоянова гражд.дело №1643/2017г. по описа на

РС – Димитровград, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 200 от КТ.

Образувано е по иск на Ж.В.М., ЕГН-********** *** и И.С.М.

ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване:Димитровград, Бул.“Г.С.Раковски“ № 16-Б, ет.2, чрез адв.Д.И. против: "Транс-Тракия цимент"ЕООД със седалище и адрес на управление:град Димитровград, кв.“Марийно“, бивша база „Минстрой“, ЕИК *********, представлявано от Д.А.В..

Ищците твърдят, че синът им работел по безсрочен трудов договор, като „шофьор на тежкотоварен автомобил" във фирма "Транс-Тракия цимент"ЕООД със седалище и адрес на управление:Димитровград, кв.Марийно, бивша база Минстрой ЕИК 126646901-ответник по делото.Синът им С.И.М. с ЕГН-********** починал на 30.01.2017 г.при падане от циментовоза с който работел на територията на предприятието.Злополуката се приемала за трудова по чл.55 ал.1 КСО, за което обстоятелство имало издаден административен акт-Разпореждане №5104-26-5 от 02.03.2017 г.на НОИ ТП-Хасково, както и Протокол от извършеното разследване №5103-26-1 от 02.03.2017 г. от НОИ ТП- Хасково. С. им бил единствен син, имало между тях силна емоционална връзка, изключително близки и топли отношения.Виждали се често, особено когато не бил на път.Като единствен син разчитали на него при нужда, предвид възрастта им да им подпомага когато са възниквали здравословни проблеми.Той им бил единствена опора и надежда за бъдещето.Липсата за тях била голяма, загубили най-близкия си човек, много тежко преживяли смъртта му. Поради обстоятелството, че злополуката е приета, като трудова такава, им давало основание да ангажират отговорността на работодателя за неимуществеин вреди-преживени негативни емоции, душевни страдания, пряка последици от настьпилата смърт на сина им. Предвид изложеното, молят да се постанови решение, с което да се осъди ответното дружество да им заплати обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в негативни емоционални преживявания от смъртта на сина им, установена като трудова злополука, а именно по 60 000 хиляди лева за всеки от тях двамата, общо 120 000 лева, ведно със законовата. лихва от деня на увредата 30.01.2017 г., както и направените разноски по делото.Претендират се и разноски по делото.

Ответното дружество оспорва предявеният иск изцяло по основание и размер.Не оспорва обстоятелството, че С.И.М. е работел по трудов договор в „Транс Тракия цимент“ ЕООД от 17.03.2015 г. на длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил. Оспорва обстоятелството, че злополуката е станала през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и че извършваната в момента на злополуката работа е била в интерес на предприятието.

В тази връзка оспорва приетото в протокол № 5103-26-1/02.03.2017 г. че злополуката има трудов характер. От констативната част на протокола се установява, че починалият работник е минал през портала на базата на ответното дружество, около 18 часа на 30.01.2017 г. и е паркирал натоварения с цимент влекач, в двора. Той говорил с пазача и му съобщил, че ще отпътува около 3 часа на 31.01.2017 г., за да може да стигне в София в 6 часа и да спази посочения график. Около 10 минути по-късно, пазачът намерил пострадалия да лежи неподвижно на земята до задния край на циментовоза, около него имало кръв и метална тръба. В протокола е записано, предположението, че пострадалия е паднал от цистерната на автоциментовоза от височина от около 3 метра, на земята. Само въз основа на това предположение, комисията е приела, че злополуката е трудова.Оспорва записаното в протокол № 5103-26-1 / 02.03.2017 г., че причината за злополуката е падане от паркирания в двора на производствената база циментовоз по напълно неясни причини, че на пострадалия не е проведен инструктаж на работното място по безопасност и здраве при работа, както и ежедневен инструктаж в деня на злополуката, че злополуката има трудов характер. Моли да се открие производство по оспорване съдържанието на протокол № 5103-26-1/ 02.03.2017 г. по отношение на тези обстоятелства.

Твърди, че към исковата молба е представено разпореждане № 5104-26-5/02.03.2017 г., за което няма данни дали е връчено на посочените в него лица, дали е изтекъл законоустановения срок за обжалване и дали е влязло в сила. В тази връзка оспорва констатациите в Разпореждането, досежно приетото, че злополуката е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Моли да се открие производство по оспорване съдържанието на разпореждане № 5104-26-5/02.03.2017 г.

Твърди, че във връзка с изпълняваната работа, на пострадалото лице е извършван встъпителен инструктаж, тримесечен инструктаж и ежедневен инструктаж. Извършван му е и инструктаж, от служител на Вулкан Цимент АД, за ползване на автоматизираната система за затваряне на люкове на циментовоз, при товарене на цимент от Вулкан.

Пострадалият е бил инструктиран и запознат с правилата за затваряне на люка на циментовоза, което изключва необходимостта той да се качва на автомобила, извън определеното за това място и да затваря люка ръчно.

Твърди, че са налице основанията по чл. 55, ал. 3 от КСО и основанията за изключване или намаляване на отговорността на работодателя по чл. 201, ал. 1 КТ или 201, ал. 2 от КТ, поради което исковата претенция се явява неоснователна.

Твърди, че пострадалият е имал здравословни проблеми — високо кръвно и свързаните с това сърдечни заболявания, които е лекувал с медикаменти, предписани от лекар.

Във връзка със заболяването си, през пролетта на 2016 г. той е претърпял инцидент ЛТШ/ в двора на ТЕЦ Марица, в резултат на загуба на съзнанието при управление на товарния автомобил и е бил откаран в болница за лечение.Именно в резултат па здравословните си проблеми, той вероятно е паднал и ударил главата си, което е довело до неговата смърт.

Оспорва твърдението в исковата молба, че ищците са били изключително близки със сина си и между тях е имало силна емоционална връзка. Оспорва твърдението, че той е бил опора за тях и те са разчитали на него при нужда.Твърди, че пострадалият и родителите му са живеели разделени.

Отношенията между тях са били обтегнати и конфликтни. Пострадалият се е оплаквал от майка си и е заявявал, че са скарани и не си говорят.

На осн. чл. 219, ал. 1 от ГПК, моли да конституира като трето лице по делото ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Позитано” № 5, с което Транс- Тракия цимент» ЕООД е сключил договор за застраховка „Трудова злополука” на 19 бр. лица, работещи в дружеството, посочени в списък към застрахователната полица. Срокът на застраховката е 01.02.2016 г. - 31.01.2017 г. - по застрахователен сертификат № 3607161110000001, т.е. към датата на злаполуката пострадалият е бил застрахован и обезщетението за настъпилото събитие следва да бъде изплатено от застрахователя. На 17.01.2017 г. е сключена нова застраховка „Трудова злополука”със срок от 01.02.2017 г. -31.01.2018 г., с която пострадалият отново е застрахован.С оглед изложеното, за ответника бил налице правен интерес да привлече ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕИК ********* като трето лице, помагач на ответника, за да участва в делото и решението да има сила на присъдено нещо по отношение на него.

В законоустановения срок е депозиран отговор и от третото лице помагач на ответника ответника ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

Позитано” № 5, съгласно който третото лице помагач оспорва основателността на иска.При условията на евентуалност прави възражение и за прекомерност на исковата претенция, с оглед фактическия състав по случая.Твърди, че сключениятдоговор между ответника по настоящото производство и Третото лице-помагач по делото няма отношение към ищците и техните претенции. По силата на чл. 10, ал.

1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука’’ (ДВ бр.

15/2006г.),застрахователният договор имал действие по отношение на трети лица - наследници на починалия при трудова злополука. Такива по реда на наследяване в чл. 5, ал. 1 и чл.

9, ал. 1 от ЗН се явявали децата и съпругата на пострадалия.По изложените съображения в процесния случай доводите на ответника за отговорността на застрахователя и основанието за привличането като трето лице помагач били неоснователни.Заявява, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между „Транс - Тракия Цимент” ЕООД и ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” относно застрахователна полица „Трудова злополука” № 36071718605000001. По силата на същото на 02.11.2017 г. било изплатено и застрахователно обезщетение на Ивет С.ова М. в размер на 54 585.72 лв. в резултат на смъртта на нейния наследодател.

Счита, че настоящия случай попада в хипотезата на чл. 55, ал. 3 от КСО, както и на чл. 201, ал. 2 от КТ - т.е. липсва трудова злополука, поради субективните действия на пострадалото лице, както и е налице съпричиняване на вредоносния резултат поради груба небрежност. Служебните задължения на пострадалия не са изисквали същият да отваря и затваря люка на циментовоза, което е изключвало необходимостта той да се качва на автомобила, извън определеното за това място и да затваря същия ръчно. Поради това, счита че инцидента е в резултат от други фактори, които не могат да бъдат вменени като отговорност на работодателя и последният не следва да отговаря за настъпилия инцидент със свой работник. Освен че не била доказана основателността на предявения иск, счита, че той от една страна е недоказан по размер, а от друга страна - е силно завишен.

Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определял от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не било абстрактно понятие.

То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Безспорно е, че телесното нараняване не може да бъде оценено в пари, предвид което при определянето на размера на обезщетението се следвал принципа на справедливостта, законовите разпоредби и застрахователната практика.Предвид гореизложеното, моли, да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, заедно с всички произтичащи от това законови последици. При условията на евентуалност, ако се уважи настоящия иск, моли да се вземе предвид възражението му за неговата прекомерност с оглед фактическия състав по случая.Не възразява срещу доказателствените искания в отговора на исковата молба.

Безспорно по делото е, че ищците са родители на С.И.М.. Не се спори, че между последния и „Транс Тракия цимент“ЕООД е съществувало трудово правоотношение, по силата на което С. М. е изпълнявал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил“.

От приетите като доказателства по делото Протокол № 5103-26-1/2.3.17г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 30.1.2017 год. И Разпореждане №5104-26-5/2.3.17г., връчени лично на управителя на ответното дружество на 2.3.17г. се установява, че всеки следобед от „Вулкан Цимент“АД изпращали заявки до „Транс Тракия Цимент“ЕООД по ел.поща, според заявките на клиентите заявили цимента и часа на доставката, се уведомявали шофьорите за кой обект ще пътуват, а те сами определяли часа на натоварването на цимента в циментовоза от силозите на първото дружество.В зависимост от часа на разтоварването и километрите, които трябва да измине шофьора, последният сам преценял кога да тръгне, за да изпълни дадения му курс.Видно било от издадения пътен лист, че С. М. е трябвало да пътува на 31.1.2017г. за град София, а цимента е трябвало да бъде доставен в 6.00 часа, поради което е натоварил цимента на 30.1.17г.Извършилите разследването на трудовата злополука не са установили по каква причина след паркирането на циментовоза в двора на превозвача и оттеглянето на Желев към портала пострадалият се е качил на циментовоза.Причината за злополуката е падане от паркирания в двора на производствената база циментовоз по неясно напълно причини.Инцидентът, довел до смъртта на работника, е приет за трудова злополука с Разпореждане № 5104-26-5/2.3.17г. на НОИ, ТП-Хасково, на основание чл. 55, ал.1 КСО.Безспорно било установено при проверката, че на пострадалия не е проведен инструктаж на работното място по безопасност и здраве при работа, както и ежедневен инструктаж в деня на злополуката.За предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения и на вредните последици от тях на работодателя са дадени задължителни предписания с конкретни срокове за изпълнение.

Разпечатката съдържа 39 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21fafbf1-4b38-48f7-ac4d-0396b248756d