Решение № 543 от 11.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20241110211280 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на Д. И. П. Наказателно постановление № КПК-НП231/10.07.2024г. на Председател на КПК, с което на основание чл. 115, ал.1 от ЗПК за извършено нарушение на чл. 52, ал.1, т. 1, вр. чл. 49, ал.1, т. 2 от КПК е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото постановление. Твърди се, че нито в АУАН, нито в НП са изложени аргументи какво качество е прието, че притежава, за да се направи извод дали е адресат на посочените норми и е допуснала вмененото нарушение. Посочва, че ЦСРИ, на който е управител, не е нито юридическо лице, нито общинско предприятия, за да се приеме, че отговаря на визираните в разпоредбата на чл. 6, т. 50 от ЗКП хипотези. Излага доводи, че същата е служител в центъра и не разполага с ръководни функции, нито такива по управление, доколкото същите са прерогатив на кмета на общината и общинския съвет. Намира, че същата покрива изискванията на §2, ал.1, т. 1 от ЗПК. Излага подробни съображения, че въпреки изпратените писма до КПК и Министъра на труда и социалната политика, не е получен категоричен отговор дали същата се явява задължено лице, въпреки че е направено изрични запитване в тази насока. Едва на 17.01.2024г., при съставяне на АУАН същата е разбрала, че според КПК се явява задължено лице. Релевира доводи, че липсва субективната страна на нарушението, както и липса на обществена опасност. Излага доводи за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Позовава се и на обстоятелството, че наложената санкция се явява непропорционална и несъобразна с нейното социално положение и здравословно състояние. Представя копие от ЕР на ТЕЛК за 75 % процента определена нетрудоспособност. Моли за съдебен акт в тази насока.

1

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призована, не се явява, не се представлява. По делото е постъпило становище, че не възразява делото да бъде разгледано в нейно отсъствие.

Въззиваемата страна, редовно призована се представляват от юрк. Алипиева, която оспорва жалбата и пледира атакувания акт да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен. Излага пространствени съображения, че въззивнкът е задължено лице, като се позовава на справи в интернет страниците на ЦСРП и община Ямбол Посочва, че обществената опасност е отчетена при налагане на санкция в минимален размер.

Претендира юриконсултско възнаграждение.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Считано от 07.01.2020г. жалбоподателя Д. И. П. била назначена на длъжност управител на „Център за социална рехабилитация и интеграция“ , общ. Ямбол.

На 06.10.2023 г. влязъл в сила Закон за противодействие на корупцията /ЗПК/. В така приетия нормативен акт бил разширен обхвата на лицата, заемащи публични длъжности по чл. 6, ал.1 от ЗПК, които са задължени да подават декларации за имущество и интереси по чл. 49, ал.1, т.2 и т. 4 от ЗПК пред КПК.

В тази връзка, с писмо изх. № КПК-ПР-146/24.10.2023г. Председателя на КПК изискал от кметовете на всички общини и райони в Република България да представят в КПК списък на лицата и заеманите от тях длъжности към 06.10.2023г. Посочено, че лицата, за които било възникнало такова задължение, следвало да подадат декларация в срок до 06.11.2023г. пред КПК.

С писмо рег. № 2801/23054/25.0.2023г. кмета на Община Ямбол уведомил задължените лица, като в писмото не била посочена жалбоподателката П..

С писмо рег. № 2801-01234/17.01.2024г. до КПК бил изпратен списък на лицата, за които било възникнало задължение да подадат декларация пред КПК, като със същото писмо било изискано становище по отношение на общо 8 лица, заемащи различни длъжности в общински предприятия предоставящи социални услуги, измежду които и жалбоподателката П., .

Отговор на писмото не бил получен и КПК не изложили становище.

На 06.02.2024г. св. В. З. на длъжност главен инспектор в дирекция "Публичен регистър" на КПК, извършил проверка на получените и вписани в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, задължени по ЗПК да подават декларации за имущество и интереси. Констатирал, че жалбоподателката П. не била подала встъпителна декларация по образец на основание чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК в едномесечен срок от влизане на ЗПК в сила - до 06.11.2023 г.

Поради това до постоянния адрес на П. било изпратено писмо изх. № КПК 2149/06.02.2024г., с което била поканена да се яви в сградата на КПК за съставяне на АУАН 2 на 12.02.2024г.

На 08.02.2024г. П. подала декларация за имущество и интереси по чл. 49, ал.1, т. 2 от ЗПК.

На 12.02.2024г. св. З. провел и телефонен разговор с жалбоподателката, за който съставил констативен протокол, при който П. изявила желание АУАН да бъде съставен в нейно отсъствие и да й бъде изпратен за връчване чрез общинската администрация.

Св. З. приел, че са налице предпоставките на чл. 40, ал. 2 ЗАНН и в присъствието на двама свидетели, съставил АУАН № КПК-АУАН-ПР-671/12.02.2024г., в който приел, че в качеството на задължено лице на основание чл. 6, ал. 1, т. 50 ЗПК, като не е подала встъпителна декларация за имуществото и интересите си в КПК в срок до 06.11.2023 г., с което на 07.11.2023 г. в гр. София П. е нарушила разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК.

АУАН бил изпратен за връчване чрез кмета на община Ямбол и бил връчен на нарушителя на 23.02.2024г., видно от инкорпорираната в него разписка.

В срока по чл. 44 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу така съставения АУАН.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и при дадена му аналогична правна квалификация съобразно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК, наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 115, ал. 1 ЗПК наложил на жалбоподателката П. глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, надлежно приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

По делото не са налице противоречиви доказателства, поради което е безпредметно обсъждането на отделните доказателствени източници.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири 3 обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Актът за установяване на административно нарушение и последвалото наказателно постановление са съставени в предвидените в чл.34 ЗАНН срокове.

Съдът намира, че и в АУАН и в НП липсва описание на нарушението, доколкото бланкетно е посочено, че П. попада в обхвата на чл. 6, ал.1, т. 50 от КПК, без обаче да е посочени конкретно дали се приема, че същата е член на управителните органи на икономически обособените лица и структурни единици по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси, дали е управител или член на органите на управление или контрол на общински или държавни предприятия и ръководителите на техните териториални поделения, както и на други юридически лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси. Доразвиването на тези аргументи в хода на съдебните прения е недопустимо, тъй като до този момент за наказаното лице е било неясно срещу какви факти се защитава, с оглед правото му на защита.

Недопустимо е и позоваване на източници и доказателства, които не се намират в кориците на делото. Това обстоятелство е изводимо и от депозираната жалба срещу наказателното постановление, в която са изложени доводи за всяка една от посочените хипотези.

Допуснатото нарушение при описанието на нарушението препятства и съда да извърши проверка за приложението на материалния закон, доколкото следва да разсъждава алтернативно за всяка една от посочените в нормата хипотези и дали те евентуални покриват заеманата от жалбоподателя длъжност. Изискването за описание на нарушението не е самоцел и фактите по твърдяното нарушение следва да са ясно посочени, а не са бъдат извличани по пътя на формалната логика.

АНО не е изпълнил и задължението си подробно да обсъди и да даде отговор на направените от страна на жалбоподателя възражения, като се е задоволил бланкетно и немотивирано да ги отхвърли, което е довело до издаването на един незаконосъобразен акт.

По приложението на материалния закон:

Настоящият съдебен състав намира, че атакуваното НП е незаконосъобразно от материалноправна гледна точка.

По делото няма спор, че с приемането на ЗПК на 06.11.2023г. е бил разширен обхватът на задължените да подават декларации за имущество и интереси лица пред КПК.

Категорично по делото е установено, че жалбоподателката П. е заемала посочената длъжност „управител“ на Център за социална рехабилитация и интеграция – гр. Ямбол още от 07.01.2020г., ерго, тя не е встъпила след влизане в сила на закона, а е заварено положение.

Настоящият съдебен състав намира, че П. категорично не е адресат на посочената норма по две различни съображения. На първо място неправилно АНО е приел, че е налице хипотезата на чл. 6, ал.1, т. 50 от КПК. Центърът за социална рехабилитация и интеграция 4 категорично не е нито общинско, нито държавно предприятия, още по – малко е самостоятелно юридическо лице, съгласно разпоредбите на ТЗ, за да се разсъждава дали е бюджетна организация. При внимателен прочит и анализ на представените по делото документи се установяват посочените факти, както и че същият е създаден за изпълнение на целите на Закона за социалните услуги. От своя страна бюджетът му се одобрява от Община Ямбол, която е и работодател на жалбоподателя П.. Именно, поради всички изброени неясноти Община Ямбол изрично е отправила запитване до КПК, които като надзорен орган по спазването и приложението на ЗКП не са изпълнили задължението си да внесат съответните разяснения, а са решили въпроса, че ангажирането на административнонаказателната отговорност на различни лица. Не е за пренебрегване и фактът, че писмото до кметовете на общини е било изпратено 18 дни след приемане на закона и реално 12 дни преди изтичане на срока визиран в него за подаване на декларациите.

При наличие на нови разпоредби, чието тълкуване би довело до редица забавяния подобно забавяне е в ущърб на задължените лица и е следвало да бъде съобразено от АНО.

На следващо място П. е заемала посочената длъжност много преди влизането в сила на ЗПК и за нея не е възникнало задължение по чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗПК.

Подаването на декларация по чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗПК е дължимо в едномесечен срок от заемането на съответната публична длъжност, а не от влизане в сила на ЗПК по отношение на лицата, заемащи такива длъжности от предходен момент. Предвид това нарушение по чл.