Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 314 от 13.02.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1534/2019
Вид
Решение № 314
Подписан
13.02.2020
В сила
06.06.2020
Състав
МАРИЯ ИВАНОВА РАЙКИНСКА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, 13.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

При секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1534 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Е.ф.“ АД твърди в исковата си молба, че на 09.05.2016 г. сключил Договор за застраховка на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства („Автокаско“) с ответника З. „А.Б.“ по застрахователна полица № 16-0300/412/5001095 относно собственото на дружеството МПС - лек автомобил „Шкода Супърб“, с рег. № ******, рама № TMB3JCNP8G7079050, цвят сив, с покритие Пълно Каско – Валутна Клауза – включително и срещу кражба на цялото МПС и за застрахователна сума в размер на 33 735 евро.

Ищецът предоставил собствения си автомобил на лизингополучателя „С.К.“ АД по силата на сключен Договор за лизинг на автомобили Шкода № 03_DL_003585. Поддържа, че на 08.02.2017 г., около 07:50 ч., неизвестен извършител противозаконно отнел автомобила. Последният бил паркиран в гр. София, ж.к. „Обеля-1“ пред магазин за хранителни стоки в бл. 102, като през това време водачът на автомобила Ц.Б.К.– служител на лизингополучателя, си купувал кафе от магазина. Към момента на отнемането на автомобила вътре се намирали фирмени документи, митническа декларация, сумата от 2 200 лв., печати на „С.К.“ АД, пълномощно на името на Ц.К.и ключове от дома му. По случая било образувано досъдебно производство № 3384змк-274/2017 г. по описа на 09 РУ – СДВР, касаещо извършено престъпление по чл. 346, ал. 1 НК. Извършителят на престъплението не бил установен.

Ищецът твърди още, че в качеството си на лизингодател своевременно уведомил застрахователя и органите на реда за настъпилото застрахователно събитие, като завел застрахователна претенция при ответника, по която била образувана щета № 0300-17-217-500013 за осъществен застрахователен риск „кражба/грабеж на цяло МПС“ за процесния автомобил. Поддържа, че представил всички документи, с които разполагал, включително и допълнително изисканите от ответното дружество документи, като изпълнил всички дадени от застрахователя указания в срок.

Посочва, че от образуване на щетата до настоящия момент нямало никакво произнасяне от страна на ответното застрахователно дружество – нито било заплатено застрахователно обезщетение, нито бил налице мотивиран отказ за заплащането му, въпреки многократните писмени молби. На писмено искане за изплащане на застрахователно обезщетение, вх. № 310-02-403 от 25.01.2018 г., ответникът отговорил, че била изискана допълнителна информация от разследващите органи. С писмено искане, вх. № 200-00-2585 от 27.06.2018 г. ищецът отново поискал от ответника да изплати полагащата се сума, но и до настоящия момент не бил получил отговор.

Ищецът счита, че документите безспорно установяват настъпването на застрахователно събитие, което представлява покрит риск по сключения с ответника договор, като за последния било възникнало задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.

Ищецът счита, че действителната стойност на процесния автомобил е равна на застрахователната сума по полицата, а именно 33 735 евро. За тази сума можело да се купи друг автомобил със същото качество към датата на кражбата – 08.02.2017 г., поради което дължимото от ответника застрахователно обезщетение било в същия размер.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 33 735 евро, представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на 08.02.2017 г. застрахователно събитие - кражба на лек автомобил „Шкода Супърб“, с рег. № ******, застрахован по застраховка Автокаско по застрахователна полица № 16-0300/412/5001095, за което е заведена щета № 0300-17-217-500013, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендира заплащане на разноски в настоящото производство, включително за адвокатско възнаграждение.

Ответникът З. „А.Б.“ е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Излага твърдения за недопустимост на предявения иск предвид факта, че в условията на застрахователния договор било уговорено, че бенефициент е друго лице - „Райфайзенбанк България“ ЕАД – видно от Добавък № 16-0300/412/5001095/02 от 29.09.2016 г., представен с отговора на исковата молба. Ответникът поддържа, че като трето ползващо се лице „Райфайзенбанк България“ ЕАД можело да получи застрахователното обезщетение, в случай че са налице предпоставките за плащане на такова. Поради това счита, че ищецът „Е.ф.“ АД може да иска заплащане на обезщетение, но не в своя полза, а само в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД.

Ответникът поддържа, че за да изплати застрахователно обезщетение било необходимо по безспорен начин да се установи настъпването на застрахователното събитие. Тъй като били възникнали съмнения относно твърдяното настъпване на кражба, ответното дружество поискало на основание чл. 107, ал. 1 КЗ допълнителна информация и документи от Софийска районна прокуратура с писмо с изх. № 310-01-7279/30.10.2017 г. За това, че е поискана подробна информация, както и че не били изяснени всички обстоятелства относно настъпването на застрахователното събитие, ответното дружество уведомило ищеца няколкократно. Твърди, че и към настоящия момент застрахователят не бил получил изисканата информация и документи от СРП, които били важни за извършване на преценка дали е налице застрахователно събитие.

Излага твърдения, че от събраните по щетата документи се установявали факти, които давали основание да се предполага, че били налице изключени рискове, визирани в т. 7.3.1.5 и т.

7.3.1.10 от приложимите към застрахователния договор Общи условия. Претендира разноски.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която поддържа вече изложеното и оспорва възраженията на ответника в отговора на исковата молба. Оспорва твърдението на ответника, че по процесната застрахователна полица била налице уговорка в полза на трето лице - „Райфайзенбанк България“ ЕАД, както и че именно това лице имало право да получи застрахователното обезщетение. Представеният от ответника Добавък № 16-0300/412/5001095/02 от 29.09.2016 г. счита за нищожен поради липсата на писмена форма за действителност, с оглед липсата на подписи и за двете страни.

В случай, че в хода на производството се докаже, че е налице валидна уговорка в полза на трето лице, то според ответника банката няма право да се възползва от тези си права по полицата, поради следните причини: Между ищеца „Е.ф." АД и „Райфайзенбанк България" ЕАД бил сключен договор за банков кредит, съгласно който като обезпечение в полза на банката било уговорено тя да получи застрахователното обезщетение по полицата при евентуална щета. Правото да се възползва от това обезпечение било поставено под условие - в случай че кредитополучателят „Е.ф." АД не изпълнява задълженията си по обслужване на кредита, като банката има право да получи сума по застрахователното обезщетение от застрахователя само до размера на вземането ѝ от „Е.ф." АД по договора за банков кредит. Ищецът твърди, че не е изпадал в неизпълнение по кредита по отношение на банката, като редовно, точно и в срок обслужвал кредита и плащал всички дължими вноски. По тези причини банката нямала право да се ползва от уговорката в нейна полза по полицата, както и да получи обезщетението по щетата, предмет на иска.

Ответникът твърди, че до настоящия момент „Райфайзенбанк България" ЕАД, като трето ползващо се лице, не било заявило нито на обещателя в лицето на З. „А.Б.", нито на уговарящия в лицето на „Е.ф." АД, че желае да се ползва от уговорката. Поради тези причини за уговарящия било налице правото да отмени уговорката, който на 18.10.2019 г., упражнил това си право чрез изпращане на уведомления до „Райфайзенбанк България" ЕАД и ответното застрахователно дружество. В отговор на изпратеното уведомление „Райфайзенбанк България" ЕАД заявило, че прави отказ от правата си и че няма никакви претенции. Предвид това ответникът счита, че уговорката в полза на банката била отпаднала с обратна сила.

Оспорва твърдението на ответника, че били възникнали съмнения относно настъпване на застрахователния риск, а именно кражбата на автомобила, както и че застрахователят не можел да прецени дали било налице основание за плащане на обезщетение, докато не се изяснят всички обстоятелства по случая. Поддържа, че било недопустимо и в противоречие с целите на застрахователното право застрахованият да бъде принуден да чака неопределено време, докато се води кореспонденция между ответника и прокуратурата, при положение че застрахованият бил изпълнил надлежно и в срок всички свои задължения по застраховката и по щетата. Сочи, че в нито едно от писмата и исканията на З. „А.Б." до прокуратурата не било поискано разрешаване на достъп до материалите от досъдебното производство, поради което оспорва твърдението на ответника, че многократно искал съдействие от прокуратурата по случая. Неоправданото бездействие от страна на застрахователя било показателно и от датите на въпросните писма, с които се твърди, че ответникът бил искал допълнителна информация от прокуратурата.

Писмата били с дати 20.11.2017 г. и 05.02.2018 г., а кражбата била извършена на 08.02.2017 г.

Оспорва твърденията на ответника, че било налице основание да се предполага наличието на изключени рискове по т. 7.3.1.5 и т. 7.3.1.10 от Общите условия, тъй като не били изложени никакви фактически твърдения в тази насока. Оспорва представените с отговора на исковата молба общи условия поради липса на отбелязване на достоверна дата и дата на влизане в сила на същите. Посочва още, че ОУ не били подписани нито от ищеца, нито от ответника, поради което не го обвързвали.

Ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, в който оспорва изложеното от ищеца в допълнителната искова молба. Счита, че независимо от направената отмяна на уговорката в полза на третото ползващо се лица (бенефициент) по застраховката, искът е недопустим, тъй като отмяната имала действие занапред. Посочва, че оспорените от ищеца Общи условия влизали в сила от датата на тяхното приемане, което било посочено в пар. 4 на стр. 6 от същите.

Предвид възражението, че ОУ не били подписани, представя последните подписани от ищеца и от ответното дружество. Поддържа възражението си за наличието на изключени рискове по т. 7.3.1.5 и/или т. 7.3.1.10 от Общите условия.

В първото открито съдебно заседание по делото ответникът е пояснил твърдението си за наличие на изключени рискове, като е посочил, че се позовава на проявена груба небрежност при експлоатация на МПС, както и на твърдения, че МПС е оставено отключено, незатворено, контактният ключ е оставен в или на МПС.

В първото открито съдебно заседание, по съгласие на двете страни, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищецът е собственик на процесното

МПС и че е налице сключена с ответника валидна застрахователна полица, че е осъществена кражба на МПС по време на действие на полицата и кражбата е покрит застрахователен риск, както и че от страна на ищеца е направена отмяна на уговорката в полза на трето лице по застрахователната полица в лицето на „Райфайзенбанк България“ ЕАД.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С постановление от 05.04.2017 г. на СРП по ДП № 3384

ЗМК-274/2017 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр.пр. №

3130/2017 г. на СРП е спрял наказателното производство, водено за това, че около 07.50 на 08.02.2017 г. в гр. София, ж.к. „Обеля-1“ пред бл. 102, е отнета чужда движима вещ – лек автомобил марка „Шкода“, модел „Супърб“ с рег. № ******, рама № TMB3JCNP8G7079050, собственост на „Е.ф.“ АД, от владението на Ц.Б.К., без негово съгласие, с намерение вещта да бъде присвоена – престъпление по чл. 346, ал. 1 НК.