Решение № 157 от 11.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. София, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221000501055 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 37 от 22.02.2022 г., постановено по гр.д. №177/2021 г. по описа на Окръжен съд Монтана, е отнет от К. О. Р. в полза на държавата, по иск, предявен от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (наричана за краткост Комисията), на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл.

141 от ЗПКОНПИ лек автомобил марка „Мерцедес, мод. 180 С“, с рег. № *******, с дата на първа регистрация 22.08.1995 г., с № на рамата № B2020181A152517, двигател № 11192010083422, цвят – черен и е отхвърлен като неоснователен иск на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата от К. О. Р. на сумата от 3 979. 40 лв. - вноска на каса по сметка № ********** в „Банка ДСК“ ЕАД, както и сумата от 742.06 лв., представляващи вноска на каса по сметка №**********.

Недоволна от решението е Комисията. В жалбата се излагат доводи за неправилност в отхвърлителната част. Сочи се, че парите, преминали по банкови сметки, са имущество по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и като такова подлежат на отнемане в полза на държавата, ако са придобити незаконно. Твърди се, че разпоредбата на чл. 141 от ЗПКОНПИ не разграничава наличното от неналичното имущество в патримониума на лицето, а разпоредбата на чл. 151 от ЗПКОНПИ предвижда две самостоятелни хипотези, всяка от които касае отнемане на парична равностойност на неналично за проверяваното лице имущество. Иска се отмяна на обжалвания акт в частта, в която е отхвърлена исковата претенция.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, ответната страна не е взела становище.

При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба, с която 1 се обжалва валидно и допустимо съдебно решение.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - само в обжалваната му част. Относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В производството пред въззивния състав не са сочени нови доказателства.

При възпроизведените правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд гр.София намира следното:

Производството пред Окръжен съд Монтана е образувано по искова молба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), против К. О. Р., с правно основание чл. 142, ал. 2, т.1, вр. чл.

141 от ЗПКОНПИ.

Пред въззивната инстанция не се спори, че ответника К. Р. е привлечен като обвиняем за престъпленията, изброени в чл.108, ал.1, т.11 и т. 23 от ЗПКОНПИ.

Установено е, че между размера на доходите на ответника и членовете на семейството му в проверявания период от 28.06.2009 г. до 28.06.2019 г, и извършените от тях разходи за същото време и придобито имущество, е налице значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. Разминаването е в размер на 169 746.51 лв.

Спорен е въпросът дали подлежат на отнемане паричните средства в размер на 3 979.40 лв., представляващи вноска на каса по сметка №********** в „Банка ДСК“ ЕАД и сумата от 742.06 лв., представляващи вноска на каса по сметка №**********, които не са налични по банковите сметки на ответника.

На настоящия състав да е известно, че е налице образувано тълкувателно дело № 4 /2021 г. на ОСГК по въпроса: „Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“, по което още няма произнасяне.

САС споделя едното от спорните виждания, възприети от ВКС, а именно, че не може да се отнеме равностойността на имущество, което се е намирало в патримониума на проверяваното лице, но не е в негово притежание в края на изследвания период. „Преминаването на блага през патримониума на ответниците, в т.ч. на пари по банкови сметки, има правно значение само доколкото някои от тях са останали в съответния патримониум в края на изследвания период четем в Решение № 97/18.05.18 г., по г. д. № 3224/17 г., IV ГО, Решение № 200/14.02.19 г., по г. д. № 4143/17 г., Решение № 191/15.02.21г. по г. д. № 4768/19 г., Решение № 263/18.12.20 по г. д. № 1293/20 г. и др.

На база на горното САС приема, че първостепенният съд правилно е отхвърлил иска на КПКОНПИ за отнемане в полза на Държавата от К. О. Р. на сумата от 3 979.40 лв. - вноска на каса по сметка № ********** в „Банка ДСК“ ЕАД, както и сумата от 742.06 лв., вноска на каса по сметка № **********. Поради това решението в обжалваната част подлежи на потвърждаване.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА решение № 37 от 22.02.2022 г., постановено по гр.д.

№177/2021 г. по описа на Окръжен съд Монтана, в обжалваната част.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3