Решение № 259 от 04.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Пловдив, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330203688 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 34/12.01.2024г. на Заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, упълномощен със Заповед 23ОА-3278/18.12.2023 на Кмета на община Пловдив, с което на Д. С. С., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул. „Т.“ № **, ет. *, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.178Д от ЗДВП.

Жалбоподателят излага аргументи за отмяна на обжалваното Наказателно постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание редовно уведомен не се явява, не се и представлява. В депозирано до Съда допълнение към жалбата чрез процесуалният си представител адв. Ц., поддържа направеното искане за отмяна на НП.

Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Въззиваемата страна - Заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

На 15.10.2023 г. в гр. Пловдив, около 11.00 часа, на ул. "Цар Асен" до № 8, Д. С. С. е паркирал управляван от него личния си автомобил „Мазда“ с рег.

№ ******** на място, предназначено за паркиране на пътни превозни 1 средства за хора с трайни увреждания, без да има удостоверено право с карта по образец да паркира на място предназначено за хора с трайни увреждания, обозначено като такова с пътен знак Д21 и диференцирано от останалите паркоместа със синя на цвят пътна маркировка, и изобразен на пътното платно международен символ за хора с трайни увреждания.

С гореустановеното са нарушени разпоредбите на чл.98. ал.2, т.4 от ЗДВП, за което в отсъствие на водача му е съставен фиш с № 0002531041/15.10.2023 г. и наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

Същият е обжалван пред началника па Сектор "Общинска полиция-Пловдив" под № УРИ237200-12176 от 18.10.2023 г., като на основание чл.39. ал.3 от ЗАНН е съставен АУАН с бл. № 002841, връчен и подписан лично от Д. С. на 22.10.2023г. В законоустановения срок по горепосоченият акт е постъпило възражение с вх. № УРИ237200-12522/25.10.2023г. пред началника на Сектор "Общинска полиция- Пловдив".

Наказващият орган счел възражението на жалбоподателя за неоснователно, видно от писмо с изх. № 23ПЛ-1417/ 27.10.2023г., и въз основа на съставения АУАН издал атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел нарушението под разпоредбите на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП и на основание чл. 178д от ЗДвП, наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Б. В. М. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации, като допълва, че първо е съставил фиш, а АУАН съставил в Общинска полиция в присъствието на С., който след като се запознал със съдържанието на АУАН го подписал.

Съдът кредитира показанията на свид. М., като ясни, хронологични и отговарящи на останалия събран по делото доказателствен материал.

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира за безспорно доказано осъществяването на визираното в НП нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, доколкото от материалите по делото се доказва, че действително на 15.10.2023 г. около 11.00 часа, в гр. Пловдив, на ул. "Цар Асен" до № 8, жалбоподателят, като водач на МПС – лек автомобил "Мазда" с рег. № ********, е паркирал на място, определено за пътни превозни средства, обслужващо хора с трайни увреждания, обозначено със съответния пътен знак. За да приеме, че автомобилът е бил паркиран на такова място, съдът отчита показанията на свидетеля М. Б., който сочи, че процесният автомобил е бил паркиран на процесното място, с преустановено движение.

По делото не се спори, че на цитираните във фиша, АУАН и НП място и време, жалбоподателят е паркирал процесния лек автомобил. Спора по делото се концентрира дали това паркиране е било в нарушение на пътния знак Д21 и дали мястото предназначено за паркиране от хора с трайни увреждания е надлежно обозначено.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания. В разпоредбата на чл. 178д ЗДВП е предвидена глоба в размер на 200 лв. за този, който без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.

В случая по делото няма спор, че жалбоподателят не е лице с увреждане и поради това няма право да паркира на място, определено за тази цел със знак Д21. Следва да бъде изяснено дали поставеният знак Д21 е породил действие за мястото, на което жалбоподателят е паркирал управляваният от него автомобил. В тази връзка е необходимо да се съобрази разпоредбата на чл. 25 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, която действително предвижда, че местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 "Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания" в съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (ДВ, бр. 73 от 2001 г.) и с пътна маркировка върху цялата площ на мястото за паркиране, изпълнена като син фон с изображение в средата на международния символ за достъпност в бял цвят.

В аспект на горното следва да се има предвид и съдебната практика на касационната инстанция по тълкуване на разпоредбата, която изцяло се споделя и от настоящия съдебен състав, която трайно приема, че не съществува кумулативност в изискването за обозначаване на мястото за паркиране задължително едновременно с пътен знак и с пътна маркировка.

Относимо тук е Решение № 232 от 04.02.2021 г. по к. а. н. д. № 3034/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив. Мястото, определено за паркиране от хора с трайни увреждания, може да бъде обозначено както едновременно с пътен знак Д21 и пътна маркировка с международния символ за достъпност, но така също и само с пътен знак или само с пътна маркировка.

В процесната хипотеза мястото за паркиране е обозначено с пътен знак, което съдът приема за годна и надлежно извършена сигнализация на факта на определянето на това място за паркиране от хора с увреждания. В този смисъл е и съдебната практика на административните съдилища - Решение № 1602 от 14.07.2015 г. по к. а. н. д. № 1478/2015 г. на Административен съд – Варна, относимо е и Решение № 872 от 10.4.2013 г. по адм. дело № 447/2013 г. на Административен съд – Варна, в което е разгледан друг по вид правен спор, но в мотивите на решението е прието, че при сигнализация само с пътна маркировка и без знак Д21 за определянето на едно място за паркиране от хора с трайни увреждания, то при нарушаване на маркировката ще е налице съставомерно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.

Поставеният на място пътен знак Д21 дори и не съчетан с пътна маркировка с международния символ за достъпност, не означава, че не е 3 породил действие. Според чл. 55, ал. 10 ППЗДвП пътен знак Д21 указва мястото или местата, определени за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания. Когато върху платното за движение или в обхвата на пътя липсва пътна маркировка или друго допълнително средство за сигнализиране (допълнителна табела), съдържаща информация за мястото и броя на местата за паркиране, определени за хора с трайни увреждания, зоната на действие на знак Д21 обхваща мястото/местата или участъка от пътя, непосредствено след знака съгласно чл. 101 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г.

Следователно този знак има действие за участъка от пътната лента, на която е поставен, намиращ се непосредствено след него, по посока на движението (арг. от чл. 41, ал. 1 ППЗДвП и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. ).

Предвид показанията на свидетеля М., че автомобилът е бил вече паркиран с преустановено движение на място, определено за пътни превозни средства, обслужващо хора с трайни увреждания, обозначено със съответния пътен знак следва, че е попадал в зоната му на действие.

В случая с оглед въведените от жалбоподателя възражения е необходимо да се отбележи, че липсата на надлежно поставена пътна маркировка на участъка от пътя, до който се отнася този знак, не съставлява основание, което да изключва задължението на водачите да съобразяват поведението си с неговото предписание. Аргумент за това разбиране е и разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ЗДвП, която предвижда, че когато има несъответствие между пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци. Щом съобразяването с предписанието на пътния знак е задължително, дори когато е налице несъответствие с това на пътната маркировка, то на още по-силно основание пътните знаци са задължителни, когато няма пътна маркировка. Поставеният пътен знак Д21 е бил видим за жалбоподателя, като същият е следвало да се съобрази с предписанието му.

Предвид всичко изложено съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е извършил административното нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.

Правилно констатираното административно нарушение е подведено под материалната норма на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, според която паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания.

Правилно на основание чл. 178д от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева, който размер е фиксиран в закона и не подлежи на редуциране от страна на съда.

Предвид регламента на чл. 189з ЗДвП е налице пречка да се приеме, че процесното нарушение покрива белезите на маловажен случай, още повече, че по делото не се доказаха такива обстоятелства, които да определят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Отделно от горното, настоящата съдебна инстанция намира, че предвид крайната безпардонност при осъществяването на такъв вид нарушения, както и на тяхната масовост на територията на 4 държава – членка на ЕС /Р. България/ категорично не следва да се подвеждат като "маловажен случай".

Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на атакуваното НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна.

По гореизложените съображения жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, поради което то трябва да бъде потвърдено.

С оглед крайния изход на спора, разноски са дължими от жалбоподателя на въззиваемата страна. Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 34/12.01.2024г. на Заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, упълномощен със Заповед 23ОА-3278/18.12.2023 на Кмета на община Пловдив, с което на Д. С. С., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул. „Т.“ № **, ет. *, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.178Д от ЗДВП.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5