Определение № 2304 от 18.09.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Частно наказателно дело 3431/2026
- Вид
- Определение № 2304
- Подписан
- 18.09.2026
- В сила
- 25.09.2026
- Състав
- АНДОН ВЪЛКОВ ВЪЛКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 196, ал. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 1 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2304 гр. Бургас, 18.09.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА в присъствието на прокурора Б. Ив. Ж. като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Частно наказателно дело № 20262120203431 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 и сл. от НПК.
Образувано е по искане на Районна прокуратура - Бургас за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража спрямо обвиняемия по ДП № 526/2026 г. по описа на 02 РУ - Бургас - Н. К. Б., ЕГН **********, срещу когото е повдигнато обвинение за извършена кражба в условията на опасен рецидив.
В открито съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло внесеното искане, като счита, че са налице изискуемите от закона предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.
Защитникът адв. З. К. от БАК счита, че не са налице законовите предпоставки за налагане на най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража, като посочва, че няма опасност от укриване или извършване на престъпление и моли да бъде взета мярка за неотклонение „домашен арест“ евентуално с електронно проследяване.
Обвиняемият се присъединява към казаното от неговия защитник и също моли за налагане на по-лека мярка за неотклонение.
Съдът, като разгледа така постъпилото искане по реда на чл. 64, ал. 1 от НПК, взе предвид становищата на страните и след като се запозна с материалите по досъдебното производство, и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Досъдебно производство № 526/2026 г. по описа на 02 РУ - Бургас е образувано на 15.09.2026 г., за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК. С постановление от 17.09.2026 г. разследващият орган е привлякъл Н. К. Б. като обвиняем за това, че на 15.09.2026 г., в гр. Бургас, на ул. Янко Комитов 8б, в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот – счупване на предно дясно стъкло на лек автомобил Мерцедес № ******, и счупване на стъклена 1 преграда в купето на автомобила, отнел чужди движими вещи на обща стойност от 150 евро, от владението на *.*.*., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление с правна квалификация по чл. 196, ал. 1, т 2, вр. чл. 195, ал.
1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
С постановление на БРП на 17.09.2026 г., обвиняемият е задържан за срок до 72 часа с цел довеждането му пред съда за разглеждане на настоящото искане.
Първата предпоставка за вземане на МНО задържане под стража е престъплението, за което е привлечен обвиняемият да се наказва с лишаване от свобода или с друго по тежко наказание. Преценката, която дължи съдът е чисто формална, като се ограничава до това да провери дали санкцията, предвидена за престъплението, за което е привлечен обвиняемият, предвижда наказание лишаване от свобода или по-тежко наказание. В конкретния случай обвиняемият е привлечен за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, за което в особената част на наказателния кодекс е предвидено наказание лишаване от свобода, поради което и първата изискуема предпоставка за вземане на МНО задържане под стража е налице.
Втората задължителна предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК, е наличието на „обосновано предположение”, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен. Към този етап на наказателното производство законът не изисква обвинението да е доказано по несъмнен начин, а само да е налице обоснована вероятност за авторството, която да се установява от съвкупната преценка („на пръв поглед“) на доказателствения материал. В конкретния случай, съдът счита, че и тази предпоставка е налице, като към настоящия момент интензитетът на обоснованото подозрение съответства на ранния процесуален етап от разследването.
От доказателствения материал може да се направи извод, че към настоящия момент и за нуждите на настоящото производство, може да се формира подозрение за връзка на обвиняемия с престъплението.
Наред с горепосочените задължителни предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, законодателят е предвидил и две допълнителни, а именно реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Въпросните предпоставки следва да са реални, а не хипотетични, като същите са дадени в алтернативност, т.е. достатъчно е наличието на поне една от тях, за да може да се обоснове взимането на МНО „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия. В конкретния случай, съдът счита, че по отношение на обвиняемия съществува реална опасност той да извърши престъпление и да се укрие. Следва да се вземе предвид характера и тежестта на деянието, в което е обвинен, които обстоятелства характеризират евентуалния извършител на подобно деяние като личност със завишена степен на обществена опасност, като се има предвид и съдебното му минало, включително и че само преди няколко месеца е излязъл от затвора. Отделно от това по 2 делото няма доказателства обвиняемият да е трудово или образователно ангажиран, както и няма трайно установен адрес за пребиваване на територията на гр. Бургас.
Нещо повече. В разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК е въведена оборима законова презумпция, съгласно която при първоначално вземане на МНО „Задържане под стража”, ако от доказателствата по делото не се установява противното, реалната опасност е налице, когато лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършени в условията на „опасен рецидив”. Доколкото процесният случай е именно такъв, то и съдът счита, че към настоящия момент са налице всички законови предпоставки, като единствено мярката за неотклонение „Задържане под стража“ се явява адекватна и би обслужила целите по чл. 57 НПК.
Към момента подписката, гаранцията и домашния арест не са адекватни МНО, защото предвид тяхното естество не биха ограничили в достатъчна степен обвиняемия да извърши престъпление и да се укрие. Ето защо съдът счита, че единствената подходяща МНО е задържане под стража, която в най-пълна степен ще изпълни целите на чл. 57 от НПК.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА спрямо Н. К. Б., ЕГН **********, обвиняем по ДП № 526/2026 г. на 02 РУ - Бургас, мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
УКАЗВА обвиняемият да бъде приведен в арест към затвора в гр. Бургас.
УКАЗВА на органите на досъдебното производство незабавно да уведомят за задържането семейството на обвиняемия (освен ако същият заяви, че не желае това).
ДА СЕ ИЗПРАТИ заверен препис от определението на органа на досъдебното производство и на началника на ареста за сведение и изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 64, ал. 6 от НПК, може да бъде обжалвано и протестирано пред Окръжен съд - Бургас в 3-дневен срок от днес, като в случай на жалба и протест, насрочва делото за разглеждане от Окръжен съд - Бургас на 25.09.2026 г. от 14.00 ч., за които дата и час страните са редовно уведомени.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3