Решение № 1095 от 14.09.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1095 гр. София, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20231000502993 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 3906 от 14.07.2023 г., постановено по гр.д. № 1722/2023 г. по описа на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, съдът е осъдил на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Д. З. Ш. сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от повдигнато и поддържано неоснователно обвинение в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, пр.1 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл. 29 ал.1 б.А и б.Б , ал.2 НК, за което Д. З. Ш. е оправдан с присъда от 03.06.2020 г. по НОХД № 8247/2015 г. на Софийски районен съд, 105-ти състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.06.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 30 000 лв.

В законоустановения срок ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е подала въззивна жалба срещу съдебното решение в неговата осъдителна част изцяло. Твърди се, че предявеният иск е изцяло неоснователен и недоказан и моли за неговото пълно отхвърляне. Излага 1 подробни съображения във възизвната жалба. Твръди се, че въпреки дадената възможност на ищеца, същият не е представил никакви доказателства за твърдените от него търпени неимуществени вреди от конкретно повдигнатото иподдъражно обвинтение, предвид обстоятелството, че за същия период от време срещу ищеца са били водени идруги наказателни производство, завръшили с влезли в сила присъди.

При условията на евентуалност, твърди че размерът на пирсъденото обезщетение е силно завишен, предвид критериите на разп. на чл.52 от ЗЗД и моли същият да бъде намален.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Д. З. Ш..

Предявен е от Д. З. Ш. срещу ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ.

В исковата молба ищецът твърди, че органи на ответника са образували и водили срещу него незаконно наказателно производство с обвинение в престъпление от общ характер, продължило около шест години и приключило с оправдателна присъда № 108705 от 03.06.2020г., постановена по НОХД № 8247/2015г. по описа на СРС, като с тези си действия са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в траен срес, тревожност и дискомфорт, изпитвани негативни чувства на страх, безсилие и угнетеност, засегнато е било човешкото му достойнство идоброто му име в семейната му среда, в обществото и в професионалните среди, довело е до лишаване на ищеца от професионална реализация и социални контакти. По изложените съображения ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразните действия и бездействия на органи на ответника.

Претендира законна лихва от влизане в сила на оправдателната присъда.

Ответникът, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в постъпилия писмен отговор по чл.131 от ГПК, изразява становище, че искът е неоснователен и недоказан, т.к. за порцесния период срещу ищеца са били водени няколко наказателни дела на различен етап на производство, за различни престъпления, като част от тях са приключили с постановени присъди, по които ищецът е изтърпявал ефективно едно общо наказание 2

„лишаване от свобода“ за слрок от четири години при първоначален строг режим, поради което оспхорва твърдението на ищеца, че описаните неимуществени вреди са претърпени иметто поради поризводството по процесното НОХД, приклюцчило с оправадателна пирсъда. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между евентуално преживените несгоди от ищеца и действията на органи на ответника по процесното наказателно производство.

Твърди, че не са доказани твърдените от ищеца за претърпени вреди, т.к. не са ангажирани доказателства нито за трудова заетост на ищеца, нито за професионални умения в развитие.

Прави възражение за прекомерност на търсеното обезщетение.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните по делото, а и от служебно събраните от първоинстанциониня съд доказателства, скъстоящи се единстве от влязлата ва сила оиправдателна присъда по посоченото от ищеца НОХД се установява, че с обвинителен акт на ищеца е повдигнато обвинение в извършването на престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, пр.1 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл. 29 ал.1 б.А и б.Б , ал.2 НК.

С присъда присъда № 108705 от 03.06.2020г., постановена по НОХД № 8247/2015г. по описа на СРС, 105 –ти състав ищецът е бил признат за невиновен в извършването на престъпление по 196, ал.1, т.2, пр.1 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл. 29 ал.1 б.А и б.Б , ал.2 НК, за това, че на 06.02.2015г около 4,25ч. в гр.София, ул.“Граф Игнаятиев“ № 44 е отнел чужди движими вещи (сумата от 100 лв. ), от аптека „Субра“, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот (счупване на на стъкло на предна врата). Оправдателната присъда не е протестирана от ПРБ и евляьзла в сила на 19.06.2020г.

По делото е приложено Свидетелство за съдимост на ищеца; от същото е видно, че ищецът е осъждан за периода от 2008г. до 2022г. общо по осем наказателни дела за тежки престъпления.

По делото е приложена Справка за съдимост на ищеца, от същата е 3 видно, че ищецът е изтърпявал ефективно наложени му наказания лишаване от свобода в СЦЗ, като е освободен на 27.03.2023г.

По делото не са ангажирани доказателства от ищеца: не са доведени за разпит допуснатите му свидетели, не са посочени имена и адреси за евентуално призоваване на свидетелите, не са представени доказателства от които да е видно кога е образувано досъдебното наказателно произовдство (който факт е извън кръга на така определените служебно известни факти на съда), не са представени доказателства за трудова заетост на ищеца, за професионално развитие, за соционален статус, за семайно и гражданско състояние.

При така установената фактическа обстановка

АПЕЛАТИВЕН СЪД достигна до следните правни изводи:

СОФИЙСКИЯТ

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество: въззивната жалба на ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е ОСНОВАТЕЛНА.

Предявеният иск следва да се квалифицира като иск с правно осн. чл.2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ.

Фактическият състав на посочената правна норма за ангажиране отговорността на държавата, за вреди, причинени от действията на правозащитните органи, включва вреда (имуществена или неимуществена), претърпяна от гражданин (физическо лице); незаконна дейност на някой от 4 изброените органи и причинна връзка между незаконната дейност и вредата.

Съгл. разп. на чл.4 ал.1 от ЗОДОВ д ържавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Предвид изложената и приета за доказана по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че предявения иск за неимуществени вреди е неоснователен и недоказан.

За да се приеме, че действията на органите на ответника относно образуване на предварителното производство и повдигане на обвинение срищу ищеца в извършване на престъпление, поддържано пред първоинстанционния съд са били незаконни по см. на чл.2 ал.1 т.3 предл. първо от ЗОДОВ, то следва ищецът да е бил оправдан по повдигнатото обвинение, който факт в случая е доказан предвид служебно изисканата и прилогжена към делото оправдателна присъда, влязла в сила.

Не са изпълнени останалите, изисквани от закона предпоставки: не е доказана претъртпяна от ищеца вреда в пряка пичинно-следстевна връзка с воденото наказцателно поризоводство по процесното НОХД в неговата досъдебана и съдебна фази.

Не може да се пиреме за ноторен и съответно ненуждаещ се от доказване факта, че всяко наказателно поризоводстгво, приключващо с оправдателна присъда води до нараняване психиката и уронване на доброто име и дойстойнството на личаността, когато това наказателно производстмво се води последователно или паралелно с други наказателни производства, приключващи с осъдителни присъди „лишаване от свобода“ , ефективно изтърпявани за продължителен период от време.

Не бяха ангажирани доказателаства, нито гласни, нито писмени относно твърдените от ищеца ав исковата молба обстоятелства за претърпян стрес, тревожност, дисакомфорт поради опетаняване на добто омеу име в обществото, в семейната среда в професионалните му слреди: напртив не беше доказано, че ищецът е полагал труд, че е поддържал връзки на професионално ниво, че е загубил социални контакти или семейната си среда, именно поради воденото процесно наказателно рпоизводство.

5

Съгл.разп. на чл. 154 ал.1 от ГПК доказателствената тежест за доказване на твърдените от ищеца фкти и обсотятелства в исковата молба, относими към ФС на разп. на чл.2 ал.1 т.3 предл. първо от ЗОДОВ е изцяло за ищцовата страна, която е следвало при условията на пълно и главно доказване с всички допустими доказателстевни средства да докаже тези факти и обстоятелства.

Въпреки дадените от първоинстанционния съд указцания на ищеца при извършения доклад на делото и правилно разпределената доказателствена тежест, ищецът не е ангажирал никкав идоказателства за доказване на твърдените от нето факти и обстоятелства, на които е основал исковата си претенция.

Следва да се отбележи, че нито общата разп. на чл.45 от ЗЗД, уреждаща института на непозволеното увреждане, нито частните спрямо нея разп. на чл.2 от ЗОДОВ въвеждат каквато и да е презумпция относно търпените от личността неимуществени вреди при постановяваяне на оправдателна присъда, нито се презюмира пряката причинно-следствена връзка между евентуално претърпени такива вреди и действията или бездействията на сътов. държавни органи.

Предвид изложеното, съдът приема, че не е изпълнен посочения погоре ФС на разп. на чл.2 ал.1 т.3 предл. първо от ЗОДОВ, поради което предявеният иск е неосноветелн и недоказан и следва да бъде изцяло отхвърлен.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен.

Предвид изхода на делото във въззивната инстанция, разноски на страните не следва да се присъждат.

Водим от горното СОФИЙСКИЯТ състав,

АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти

РЕШИ:

ОТМЕНЯ съдебно решение № 3906 от 14.07.2023 г., постановено по 6 гр.д. № 1722/2023 г. по описа на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 14-ти състав в осъдителната му част и в частта за разноските и

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. З. Ш. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, срещу ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес гр.София, бул.“Витоша“ №2 иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 предл. първо от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство по по НОХД № 8247/2015 г. на Софийски районен съд, 105-ти състав, за сумата от 3 000 (три хиляди лева) ведно със следващата се законова лихва от 19.06.2020г. като неоснователен и недоказан.