Решение № 61 от 15.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Пазарджик, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. РА.нова като разгледа докладваното от Десислава Анг. РА.нова Търговско дело № 20225200900086 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.247 ГПК и чл. 248 от ГПК.

Делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение № 33/14.03.2023 г., с което ответното „ЗК Л.И.“ АД, е осъден да заплати на ищеца И. Ш. О. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., като е отхвърлен иска над тази сума до претендирания размер от 30 000 лв. (частично от 50 000 лв.), като неоснователен, ведно със законната лихва върху главницата от 30 000 лв., считано от 30.06.2021 г. до окончателното й изплащане. Осъден е ответника да заплати на втория ищец А. И. Х., сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като е отхвърлен иска над тази сума до претендирания размер от 15 000 лв. (частично от 25 000 лв.), като неоснователен, ведно със законната лихва върху главницата от 5 000 лв., считано от 30.06.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Осъден е да заплати по сметка на ПзОС на основание чл.78, ал.6 от ГПК, държавна такса в размер на 300 лв., а на адвокат Д. С. Т., БУЛСТАТ ***** на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв - възнаграждение в размер на 2760 лева /съобразно уважената част от исковете на И. Ш. О. и А. И. Х./. Осъден е съобразно уважената част от предявеният иск ответника да заплати на ищцата И. Ш. О. сторените разноски в размер на 266 лева, а на ищеца А. И. Х. - разноски в производството в размер на 316.66 лева.

Против така постановеното решение са постъпили въззивни жалби, както от ищците, така и от ответния „ЗК Л.И.“ АД.

В законоустановения срок от двамата ищци чрез пълномощника им адв. Т. е постъпила молба с вх. № 3007/28.03.2023 г, съдържаща искания за поправка на допусната очевидна фактическа грешка (ОФГ), както и за изменение на решението в частта му за разноските. Излагат се доводи, че с оглед изхода на спора и уважаване на исковите претенции на ищците в посочените размери, на процесуалния представител н адв. Т. се дължи присъждане на минимално адв. възнаграждение съгласно НМРАВ в размер общо на 3000 лв., а не сумата от 2760 лева, както е прието от съда в решението 1 и в който смисъл именно се иска изменение на решението.

Твърди се на следващо място, че съдът допуснал очевидна фактическа грешка досежно размера на лихвата, която се дължи в полза на ищцата И. Ш. О.. Сочи се, че такава се дължала върху присъдената главница от 20 000 лв., а не върху размера от 30 000 лв., посочен в диспозитива и за която разлика искът е бил отхвърлен от настоящата инстанция. Затова и решението следвало да бъде поправено в описания смисъл.

В срока по чл. 247, ал.2 и чл. 248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Съдът намира направените с молбата искания за основателни.

І. По искането за поправка на ОФГ в съдебния акт :

Установи се, че в диспозитива на съдебния акт, на стр.26, абзац 1-ви, ред 18 и 19ти, съдът погрешно е посочил, че посочената лихва за забава се дължи върху предявения размер на претенцията от 30 000 лв., вместо върху присъдения размер на главницата от 20 000 лв., каквато е била действително формираната воля на съда в мотивите. Касае за техническа грешка, довела до несъответствие между истинската воля на съда и нейното външно изражение в диспозитива на решението, която следва да бъде отстранена по реда на чл.247, ал.1 ГПК, като се поправи съдебният акт в посочения по-горе смисъл.

ІІ. По искането за изменение на решението в частта за разноските :

С крайния съдебен акт ответникът е осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв да заплати на адв. Д. Т. възнаграждение в размер на 2760 лева, съобразно уважената част от исковете на И. Ш. О. и А. И. Х..

Основателни се явяват съображенията на ищците, съдържащи се в искането им по реда на чл.248 ГПК и затова ще следва да бъдат споделени. В разглежданата хипотеза с решението съдът е извършил разпределението на отговорността за разноските, които се им дължат съобразно уважената част на претенциите, като в мотивите е приел, че съобразно минималните стойности, предвидени в текста на чл.7, ал.2, т.3 от НМРАВ по отношение на ищеца И. О. на адвоката се дължи възнаграждение в размер на 2200 лв., а по отношение ищеца А. Х. – възнаграждение в размер на 560 лв., изчислена според изискванията на чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ, или общо 2760 лв. - за двамата ищци. Видно е обаче, че с оглед уважения размер на претенцията на ищеца А. Х. в размер на 5000 лв., минималния размер на адвокатското възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ възлиза на сумата от 800 лв.

(400 лв. + 400 лв.), а не на 560 лв., както е прието в решението. Ето защо и съдебният акт следва да бъде изменен по реда на чл. 248 ГПК в описания смисъл, като ответникът бъде осъден да заплати на адв. Т. общо възнаграждение за оказаната защита на двамата ищци в размер на 3000 лв. (2200 лв. за И. О. + още 800 лв. - за ищеца А. Х.).

Предвид на гореизложеното и на основание чл.247, ал.1 от ГПК и чл.248, ал.3 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд,

РЕШИ:

І. ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА

2

ГРЕШКА в Решение № 33/14.03.2023 г., постановено по т.д. № 86/2022 г. на Окръжен съд-Пазарджик, както следва:

Н а стр.26, ред 18-ти и 19-ти от диспозитива на решението (първи абзац) вместо „ведно със законната лихва върху главницата от 30 000 лв.“ , да се чете „ведно със законната лихва върху главницата от 20 000 лв.“ ІІ. ИЗМЕНЯ Решение № 33/14.03.2023 г., постановено по т.д. № 86/2022 г. на Окръжен съд-Пазарджик в частта за разноските, като ОС Ъ Ж Д А ЗК „Л.И.” АД, ЕИК******, със седА.ще и адрес на управление гр.С., *****, ул.„С.ш.“ №*****, представлявано от М. С. М. и С.

А. – изпълнителни директори, чрез ст.юрк. З. Т. да заплати на адвокат Д. С.

Т., БУЛСТАТ ***** член на Адвокатска колегия гр.С., личен номер на адвоката *****, с адрес на кантората гр.С. район В. ул.“А. Р.“ №* ап.*, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв, възнаграждение в размер на 3000 лева (три хиляди лева), съобразно уважената част от исковете на И. Ш. О. и А. И. Х..

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския Апелативен съд.

Препис от решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на съдебните решения.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 3