Решение № 1579 от 20.07.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1579 гр. Бургас, 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20222120101841 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Д. М. Д., ЕГН **********, и Д. К. Д., ЕГН **********, против М.Д. Д.- Р., ЕГН **********. Твърди се, че с н.а. № **, т.............., н.д. № *** г. на нотариус при БРС, ищците са дарили на двете си дъщери, една от които е и ответницата, по ½ ид.ч. от апартамент от 359 куб.м., находящ се в гр. Б., понастоящем съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, като са си запазили пожизнено, безвъзмездно и самостоятелно ползването на имота. Сочи се, че през 2000 г. ответницата се настанила да живее в апартамента. В края на месец септември 2021 г. ищците установили, че патрона на вратата на жилището е сменен, докато същите са пребивавали при другата си дъщеря в гр. С..

Отправена била нотариална покана до ответницата да осигури достъп на родителите си до апартамента, както и да им заплаща обезщетение за лишаване от правото да ползват имота в размер на 700 лв. месечно. Предвид на това, че отговор не получили, се моли да бъде прието за установено правото на ползване на ищците върху имота, като бъде осъдена ответницата да им предаде владението, както и да заплати на всеки един обезщетение за лишаването им от правото да ползват имота в размер на по 350 лв. месечно за периода от 01.10.2021 г. до 10.02.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите за периода от 31.10.2021 г. до 10.02.2022 г. в размер на по 43.63 лв. Претендира се и заплащане на обезщетение в сочените размери за периода от влизане в сила на съдебното решение до предаване на владението. В съдебно заседание бе направено изменение на претенциите по чл.59 ЗЗД, като бяха намалени исковете до сумата от по 1

310 лв. месечно за всеки от ищците.

В срока по чл.131 от ГПК, постъпи писмен отговор от ответницата, с който се оспорват наведените твърдения в исковата молба. Сочи се, че никога не бил възпрепятстван достъпа на ищците до имота, като с оглед тежкото им здравословно състояние същите не са имали намерение да го ползват.

Съдът като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените претенции носят правното си основание в чл. 108 от ЗС, чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Не се спори по делото, а това се установява и от приложения нотариален акт, сочен по- горе, че ищците през 1997 г. са дарили на двете си дъщери, една от които е и ответницата, по ½ ид.ч. от апартамент от 359 куб.м., находящ се в гр. Б., понастоящем съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, като са си запазили пожизнено, безвъзмездно и самостоятелно ползването на имота. Безспорен между страните е и факта, че ответницата живее и понастоящем в имота.

По делото е представена нотариална покана, отправена от ищците до тяхната дъщеря- М.Д.- Р., с която я приканват в 14-дневен срок от получаването й /22.11.2021 г/ да преустанови действията си, с които същата ги възпрепятства да осъществяват правото си на ползване на имота, както и да им заплати сумата от общо 700 лв. месечно обезщетение за лишаването им от правото да ползват имота за периода след 01.10.2021 г.

В съдебно заседание бяха ангажирани гласни доказателства. В показанията си св. Б.- другата дъщеря на ищците и сестра на ответницата, заяви, че понастоящем родителите й живеят при нея. Това се наложило, след като през месец септември 2021 г. същите били изгонени от апартамента от ответницата, която й се обадила с искане да ги прибере при себе си в гр. С.. Свидетелката помолила своя приятелка- св. Н., която по това време била на почивка в гр. Б., да ги доведе до гр. С., което било и сторено. Б. заяви, че по повод нуждата от медицински документ на Д.Д., установила, че не може да влезе в апартамента с предоставения от родителите й ключ, тъй като патрона на бравата бил сменен. Това наложило изпращането на нотариалната покана. Сочи, че при разговор с ответницата, последната й заявила, че ищците нямали никакви вещи и документи вече в жилището. Свидетелката заяви, че до 2019 г. родителите им живеели в жилището в гр. Бургас 6 месеца в годината, като с оглед професията на ответницаталекар, същата полагала грижи за родителите си. Последният разговор между сестрите се осъществил месец октомври 2019 г., когато М. Д.- Р. заявила, че искала ищците да забравят за нея, след което контактите им били преустановени.

Св. Н. разказва за това, че през месец август 2019 г. била на почивка на ..............

2

Преди отпътуването й св. Б. й се обадила с молба да транспортира родителите й до гр.

С., поради невъзможност да дойде лично за това, а сестра й вече не искала да живее с тях. Даде показания относно това къде се помещава леглото на ищеца в жилището.

Заяви, че по време на придвижването им до гр. С. през 2019 г. ищците били адекватни, но не им се говорело.

Св. И.- близка приятелка на ответницата, заяви, че откакто я познава същата живее с родителите си в апартамента. Разказва, че при последното виждане с ищците през 2019 г. същите не могли да я познаят, въпреки че преди това са се виждали многократно през годините. Родителите на М. Д.- Р. никога не били имали против тя да живее с тях в жилището, тъй като същата се е грижела за тяхното здраве предвид професията, която упражнявала- лекар. Разказва за здравословните проблеми на ищците, като заяви, че при последната им среща те не били познали свидетелката.

Свидетелката К. сочи, че познава страните от дълги години, като отношенията между родители и дъщеря били много добри, както и понастоящем. Заяви, че ответницата се грижела за ищците, а последните били много доволни, че същата живеела с тях, тъй като не били добре със здравето. При последната среща на свидетелката с ищците същите не били добре с концентрацията и с разпознаването на лица. Сочи, че Д.- Р. много се разстроила от получаването на нотариалната покана, но въпреки това е продължила да търси контакт с родителите си, включително и по телефона. Понастоящем стаята на същите в апартамента била все още обзаведена с техните вещи.

С оглед на така изложеното съдът намира следното:

Вещното право на ползване, съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС, включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и да се получават добивите от същата, без тя да се променя съществено. Включват се всички форми на правно ползване- постоянно или временно, пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др.

Прието е, че ползвателят може да упражнява правото на ползване чрез другиго, като му предостави ползването на имота на основание заем за послужване или наем, като няма пречка това друго лице да бъде собственикът на имота, въпреки че последният е прехвърлил правомощието си да ползва имота изцяло във властта на носителя на ограниченото вещно право на ползване. В настоящият случай няма спор по делото, че ищците са носители на правото на ползване на апартамента пожизнено, както и че ответницата- съсобственик на имота, живее също в него и понастоящем. Поведението на ищците не обективира дезинтересиране или отказ от ограниченото им вещно право, което се потвърждава и от факта, че същите го бранят чрез предявявяване на настоящата ревандикационна претенция. Не се е осъществило някое от основанията по чл. 59 ЗС за погасяване правото на ползване. Няма спор, че ответницата се е нанесла да 3 живее в имота със съгласието и одобрението на титулярите на вещното право на ползване, но по делото не се събраха доказателства, че е налице някаква конкретна договореност между страните в тази насока. В тази връзка ищците разполагат с възможността да поискат от ответницата да прекрати по всяко време ползването на имота, което същите са й сторили, най- малкото с факта на иницииране на настоящото производство. Очевидно е налице осъзнато нежелание от тяхна страна ответницата да продължи да ползва имота. Ако се приеме, че между страните е налице някакво облигационно отношение относно ползването на имота, то исковата молба съдържа подразбиращо се изявление за прекратяването му, тъй като със същата се иска освобождаване на имота от ответницата и предаване фактическата власт на ищците, а с получаване на препис от исковата молба от ответницата това волеизявление е стигнало до последната и облигационната връзка е прекратена. Желанието на ищците да живеят заедно с дъщеря си в апартамента нито доказва постигнато съгласие за определен срок на действие на някаква договореност, нито поражда възможност продължителността на срока на действие да бъде определена. Независимо от вида на договора /ако има такъв/, към приключване на съдебното дирене облигационното правоотношение е било прекратено и ответницата не е имала противопоставимо на ищците облигационно основание, на което да продължи да държи вещта. В този смисъл Определение № 60241 от 3.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1142/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова.

От страна на ответницата бе направено възражение, че Д.Д. и Д.Д. не са съзнавали съдържанието на отправената нотариална покана предвид тяхното здравословно състояние. Дори и да се приеме този факт за действителен, то не се твърди от ответницата, че същите на се осъзнали инициирането и предмета на настоящото производство. В този смисъл само с факта на подаване на исковата молба, за което по делото няма спор, че изхожда от тях, следва да се приеме, че същите са изразили нежеланието си това съвместно ползване на имота да бъде преустановено от страна на ответницата. Следва да се посочи, че възражението на ответницата за нищожност и унищожаемост на волеизявленията на ищците, залегнали в нотариалната покана, съдът намира, че не следва да бъдат разглеждани и обсъждани, предвид на това, че не са наведени в отговора по чл.131 от ГПК, а едва в съдебно заседание.

Действително в отговора са залегнали твърдения за съмнение относно разбираемостта на свойството и значение на постъпките им, но същите са изложени с оглед изявленията, че ищците не са имали намерение да ползват имота, но не и досежно изложените в нотариалната покана обстоятелства. Дори, обаче, да не се явяват преклудирани тези възражения и да бъде игнорирана като годно доказателство представената нотариална покана, което съдът не споделя, то факта на подаване на исковата молба е достатъчен да се приеме, че ищците не желаят ответницата да продължи да ползва имота. След като ответницата не установява правно основание за 4 ползването на имота, противопоставимо на ищците, същата следва да бъде осъдена да им предаде фактическата власт върху имота.

По претенцията с правно основание чл.59 ЗЗД:

Както бе посочено по- горе по делото няма спор, че ищците не ползват имота от месец септември 2019 г. Това се потвърждава от показанията на св. Н., която е превозила същите до гр. С., където и понастоящем живеят Д. и Д. Д.. От показанията на св. Б. се установява, че достъпа на ищците до апартамента е ограничен поради смяна на патрона на бравата. Действително свидетелката е близка родственица с ищците- нейни родители, което предполага заинтересованост на показанията й, но изложеното от нея се потвърждава от съдържанието на приложената по делото нотариална покана, която съдът намира за годно доказателство, обективиращо действителната воля на ищците. В тази връзка съдът намира за доказано обстоятелството, че Д. и Д. Д. са били лишени от ответницата от възможността да ползват имота съобразно отреденото им ограничено вещно право. Установи се по делото, че л ипсва годно основание, въз основа на което Д.- Р. се намира в имота. Предвид на това същата дължи обезщетение за времето, през което е лишила ищците от правото да си ползват имота. Видно от приложената по делото нотариална покана ответницата е била уведомена, че следва да заплаща на ищците обезщетение за ползването на имота в размер на по 350 лв. на всеки един месечно. В съдебно заседание претенциите бяха намалени на по 310 лв. месечно, което е в унисон със заключението на вещото лице по извършената експертиза, неоспорено от страните, поради което исковете следва да бъдат уважени в пълния им размер, общо за сумата от по 1343 лв. за всеки от ищците, за периода от 01.10.2021 г. до 10.02.2022 г.