Решение № 31 от 01.02.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Стара Загора, 01.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20225500500737 по описа за 2022 година Производството е образувано по въззивна жалба от Р. Р. Б., чрез адв.М.

Ш. от АК – Стара Загора, против Решение № 491/ 14.10.2022г., постановено по гр.д. № 1430/2022г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което се осъжда Р. Р. Б. да заплати на Р. Д. Б. сумата от 7299.89 лв., представляваща стойността на това, което ищеца след фактическата си раздяла с ответницата е платил в повече от припадащата му се част от паричното задължение към „Юробанк България“АД по договор за потребителски кредит № FL833744 от 19.12.2016г., сключен от негово име като кредитополучател по време на брака му с ответницата, ведно със законната лихва върху тази главница считано от датата на подаване на исковата молба - 22.06.2022 до окончателното изплащане на задължението; присъдени са разноски.

Въззивницата обжалва първоинстанционното решение. Намира същото за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Излага подробни съображения. Счита, че мотивите, изложени в решението на първоинстанционния съд били изцяло неоснователни, не отговаряли на фактическите обстоятелства, установени по делото. Твърди, че неправилно съдът приел твърдението на въззиваемия, че фактическата раздяла между съпрузите настъпила на 01.01.2018 г. Съдът неправилно приел, че изтегления кредит бил използван за задоволяване на нужди на семейството. Сочи, че от показанията на свидетелката Р.Ч., се установило, че парите от кредита били използвани за лечение на въззиваемия, продължило няколко месеца в частна болница в гр.Г.. От събраните по делото писмени 1 доказателства и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установило, че част от паричните суми, внесени в банката за погасяване на този кредит били през периода 2017-2018 г., т.е. погасяването станало по време на брака и тези суми следвало да се приспаднат от общите суми, изплатени от въззиваемия Р. Б.. На следващо място счита, че изложените принципни разсъждения на съда в мотивите, позовавайки се на чл.32 ал.2 от СК, че и двамата съпрузи отговаряли солидарно за поетите от тях задължения по време на брака им, не се отнасяли до конкретния случай. Сумите по кредита, погасени от трети лица, също следвало да се приспаднат от общата сума – 2698 лв. Така оставала сума, погасена от Р. Б. – 6392.78 лв., от която ответникът следвало да дължи половината – 3146.39 лв. Твърди, че съдът допуснал процесуално нарушение, като приел по делото представените от въззиваемия нови писмени доказателства във второто съдебно заседание, без да била налице основателна причина за непредставянето им с исковата молба или в първото съдебно заседание. Следвало съдът да откаже приемането им или дори приемайки ги, да не ги цени като годно доказателство. Това щяло да означава, че ищецът платил общо 6132.70 лв. , от която сума бившата съпруга дължала половината или 3066.35 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение или частично да отмени решението за сумата над 3066.35 лв., както и присъдените на въззиваемия съдебни разноски.

Претендира разноски.

Въззиваемият Р. Д. Б., чрез адв.М. Д. от АК – Стара Загора, изразява становище, че жалба е неоснователна и недоказана. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано в обжалваната му част. Намира за неоснователни твърденията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд постановил неправилно и необосновано решение в нарушение на процесуалните правила. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло въззивната жалба и да потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 32 ал. 2 от СК, във вр. чл.127, ал.2 ЗЗД.

Ищецът Р. Д. Б. твърди, че той и ответницата сключили граждански брак на 28.06.1998г., който с решение № 438 от 09.07.2018 г. по гражданско дело № 1417/2018г. по описа на Районен съд гр.Казанлък бил прекратен. С ответницата били съсобственици на недвижим имот, придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ - Апартамент № 2

71, находящ се в гр.К., ***. С ответницата живеели във фактическа раздала от 01.01.2018г. От тогава до настоящия момент ответницата живеела в съсобствения им имот- Апартамент № 71, находящ се в гр.К., ***, а той живеел в негово лично жилище с адрес гр.К., ***. За задоволяване на текущите нужди на семейството и дома им, за изплащане на кредит на ответницата в „Райфайзенбанк", за плащане на зъболекарски услуги за него, ответницата и дъщеря им, за плащане на семейни почивки на море, за ремонт на детската стая в семейното им жилище с адрес гр.К., *** на семейството били необходими много средства и затова на 16.12.2016г. изтеглил потребителски кредит в размер на 10 741.60 лв. от „Юробанк България"АД София, клон гр.Казанлък по силата на договор за потребителски кредит № FL833744 от 19.12.2016г. Банковият кредит бил усвоен изцяло, като цялата сума по кредита била наредена от банката по негова банкова сметка в същата банка на 19.12.2016г. От 19.01.2017г. съгласно погасителния план към договора за кредит, ежемесечно, редовно и в срок погасявал задължението си към банката при условията на горепосочения договор за банков кредит.

Продължил да изплаща кредита и след фактическата раздяла и развода с ответницата. На 06.01.2021г. депозирал в банката искане вх.№ 616 за предсрочно погасяване на кредита и с преводно нареждане от същата дата направил превод на сумата от 2320лв. с която предсрочно изцяло погасил банковия кредит, предоставен по договор за потребителски кредит № FL833744 от 19.12.2016г. За периода от 01.01.2018г. /датата на фактическата раздяла ответницата/ до 06.01.2021г. /датата на пълното погасяване на кредита/ за погасяване на горепосочения банков кредит лично платил сумата от 14 923.84 лв. Договорът за кредит за текущо потребление, сключен между „Юробанк България"АД и него били сключен по време на брака и било без значение, че като страна-кредитополучател по него фигурирал само единият съпруг- ищеца. Съгласно цитираната норма това задължение ставало солидарно, а не лично облигационно задължение само на съпруга - заемател, щом предназначението му било за задоволяване нужди на семейството.

Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 СК, съпрузите отговаряли солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Когато едно парично задължение било поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниквала по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използвала за задоволяване нужди на семейството. Когато един от солидарните длъжници /бивш съпруг/ удовлетворил кредитор след прекратяване на брака, той придобивал регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза било обстоятелството, че съгласно установената практика придобитото със заем имущество от единия съпруг по време на брака било общо на двамата съпрузи, независимо кой от тях издължил заетите суми. Без значение бил фактът, че като страна - кредитополучател по процесния кредит фигурирал само единият съпруг. Съгласно цитираната норма това задължение ставало ех 3

1 е g е солидарно, а не лично облигационно задължение само на съпругазаемател, щом предназначението му било за задоволяване нужди на семейството. Общата норма на чл. 127 ал. 2 от 33Д предвиждала възникване правото на иск срещу останалите за всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 7 461.92лв. представляваща стойността на това, което след фактическата раздяла на страните /01.01.2018г./ е платил в повече от припадащата му се част от паричното задължение към„Юробанк България"АД по договор за потребителски кредит № F L 8 3 3 7 4 4 от 19.12.2016г., сключен от негово име като кредитополучател по време на брака му с ответницата, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението.

Ответницата Р. Р. Б. оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва фактите в исковата молба. Неоснователно и невярно било твърдението на ищеца, че на 16.12.2016 г. изтеглил потребителски кредит в размер на 10741,60 лв., която сума била необходима за задоволяване нуждите на семейството. Такава сума в тяхното семейство не била постъпвала и не била използвана за погасяване на неин кредит в „Райфайзен банк", нито за зъболекарски услуги за тях двамата и за дъщеря им, нито за семейни почивки на море, за ремонт на детската стая на семейното ни жилище. Не отговаряло на истината и че фактическата им раздяла била от 01.01.2018 г. Разделили се на 08.04.2018 г., като и преди това имали проблеми. През месец май 2018 г. бил абитуриентския бал на дъщеря им и в началото на месец юни същата година подали молба и споразумение до Районен съд - гр.Казанлък за развод по взаимно съгласие. В семейното жилище останал да живее ищецът, а тя заживяла при нейните родители. Сочи, че по време на брака им, тя имала изтеглен банков кредит, който в годините погасявала чрез изтегляне на нов кредит, който погасила на 20.12.2016 г. По това време ищецът заболял от сериозно заболяване, което наложило продължителното му лечение в частна болница в гр. Г.. Знае, че ищецът е изтеглил потребителски кредит, за да осигури средства за лечението си, което струвало около 10 000 лв. Твърди, че изтегленият от него кредит бил използван само и единствено за задоволяване на негови нужди, респективно за лечението му. Сочи, че през 2017 г. и до фактическата им раздяла през м.април 2018 г. част от този кредит бил погасяван с общи семейни средства. Счита, че неоснователно ищецът се позовавал на разпоредбите на чл.32 ал.2 от СК. Счита също така, че неоснователно ищецът се позовавал и на разпоредбите на чл.127 ал.2 от ЗЗД, тъй като тя не била солидарен длъжник по смисъла на този текст.

Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен.

Претендира за разноски.

За да постанови решението си Казанлъшкия районен съд е приел, за 4 установено, че ищецът и ответницата са бивши съпрузи, във фактическа раздяла от 01.01.2018г. Бракът им е прекратен с Решение № 438 от 09.07.2018г. по г.д.№ 141782018г. на КРС. Приел е за безспорно обстоятелството, че на 19.12.2016г. ищецът е сключил с „Юробанк България“АД договор за банков кредит № FL833744 в размер на 10741.60 лв., който е погасен на 06.01.2022г. Страните са съсобственици на Апартамент № 71, находящ се в гр.К., ***.

От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебносчетоводна експертиза съдът е приел, че ищецът за периода от предоставянето на кредита до датата на пълното му погасяване /06.01.2022г./ е направил вноски за погасяването на банковия кредит в общ размер на 14599.78 лв.

От свидетелските показания на водените от ищеца свидетели, съдът е установил, че със сумите от кредита на ищеца са задоволявани нуждите на семейството на страните: правен е ремонт в семейното жилище -Апартамент № 71, находящ се в гр.К., ***, заплащани са брекети на дъщерята на страните, заплащани са зъболекарски услуги на ищеца и ответницата, със средства от кредита на ищеца е погасен кредит на ответницата в „Райфайзенбанк България“АД.

От показанията на водената от ответника св.Ч. съдът е приел за доказано, че няколко дни след като ищецът е получил кредита си от „Юробанк България“АД със средства от този кредит е погасен кредита на ответницата в „Райфайзенбанк България“АД.