Определение № 883 от 09.08.2023, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 883 гр. ХАСКОВО, 09.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. Г. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20235600500129 по описа за 2023 година

Производството е по чл.248 от ГПК и е образувано по молба на адвокат Ц. М. – пълномощник на въззивника М. М. Г., с искане за изменение на решение № 149 от 05.06.2023 год., постановено по в.гр.д. № 129 / 2023 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, в частта за разноските, присъдени в полза на насрещната страна и представляващи възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд, с доводи за прекомерност на възнаграждението и искане да бъде намалено от 1 500 лева на 459.10 лева.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпило становище от адвокат Д. А. – пълномощник на въззиваемата М. В. Г., с доводи за недопустимост и неоснователност на молбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по в.гр.д. № 129 / 2023 год. по описа на Окръжен съд – Хасково е образувано по въззивна жалба, подадена от М. М. Г. против Решение № 260011 от 31.10.2022 год., постановено по гр.д. № 498 / 2020 год. по описа на Районен съд – Харманли, приключило с влязло в сила решение, с което обжалваният акт на първоинстанционния съд е потвърден и въззивникът Г. осъден да заплати на насрещната страна сумата от 1 500 лева – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.

Молбата е допустима – постъпила в съда на

24.07.2023 год., от надлежна страна и в едномесечния срок за обжалване на 1 решението, чието изменение се иска, считано от връчването му – 21.06.2023 год., при спазване на изискването, предвидено в чл.62, ал.2 от ГПК, съгласно която срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата, в случая на 20.07.2023 год.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Заявеното на основание чл.78, ал.5 от ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поддържано в молбата – предмет на разглеждане в настоящото производство, съдът преценя като неоснователно, по следните съображения:

С решението, чието изменение се иска в частта на разноските, съдът е определил размера на присъденото адвокатско възнаграждение в предвидения минимум - от 1 500 лева – за процесуално представителство, защита и съдействие по положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, прилагайки по аналогия нормата на чл.7, ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, съгласно която минималният размер на адвокатското възнаграждение „за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл.75, 76 и 108 от ЗС“, е в размер на 1 500 лева. Приложението на посочената правна норма се обосновава с правилото, визирано в § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, съгласно която за непредвидените в Наредбата случаи, възнаграждението – в настоящия казус по предявен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК се определя по аналогия с това за иска по чл.108 от ЗС.

В случая не са налице предпоставките за определяне размера на адвокатското възнаграждение по правилото на чл.9, ал.1 от Наредбата, в каквато насока са изложените в молбата доводи, доколкото в същата са посочени размерите на адвокатските възнаграждения, без осъществено процесуално представителство – хипотеза, в която разглежданият случай не попада.

В подкрепа на изложените по-горе доводи за неоснователност на молбата следва да се посочи и това, че в претендираните и присъдени в полза на въззиваемата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева, са включени освен тези за изготвяне на отговор на въззивна жалба с осъществено процесуално представителство, и възнаграждение за изготвяне и на отговор на частна жалба, разгледана в открито съдебно заседание, минималният размер за които действия е определен на 600 лева, съгласно чл.7, ал.1, т.7, вр. чл.11 от Наредбата.

С оглед на изложеното, съдът намира, че молбата следва да се остави без уважение, поради неоснователност на заявеното с нея възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение присъдено в полза на насрещната страна, доколкото размерът на същото е под предвидения в Наредбата, минимум.

Мотивиран така, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 6365 от 24.07.2023 год., подадена от адвокат Ц. М. – пълномощник на въззивника М. М. Г. за изменение на Решение № 149 от 05.06.2023 год., постановено по в.гр.д. № 129 / 2023 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, в частта за разноските, присъдени в полза на въззиваемата – М. В. Г. и представляващи възнаграждение за адвокат в размер на 1 500 лева за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.

Определението подлежи на обжалване пред

Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3