Решение № 6997 от 16.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6997 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110162888 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано е по искова молба на АПС БЕТА България ЕООД с ... и адрес: гр. София, .., общ. Столична, обл. София (столица), срещу Л. В. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, .., общ.

Столична, обл. София (столица), за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумите 365,48 лева (триста шестдесет и пет лева и 48 стотинки), представляваща главница по Договор за кредит № .. от 24.06.2019 г., сключен със "Сити кеш" ООД, вземанията по който са прехвърлени в полза на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 14,56 лева (четиринадесет лева и 56 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 24.06.2019 г. до 25.05.2020 г., сумата 70,72 лева (седемдесет лева и 72 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 25.05.2020 г. до 21.12.2023 г.

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по заповед № 2112 от 18.01.2024 г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. № 1610/2024 г. Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатени суми по Договор за кредит № .. от 24.06.2019 г., сключен със "Сити кеш" ООД, вземанията по който са 1 прехвърлени в полза на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.04.2022 г.

В исковата молба са налице твърдения, че на 24.06.2019 година длъжника Л. В. С., ЕГН: **********, е сключила Договор за потребителски кредит № .. със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получила сумата от 900 лева, срещу което се съгласила да върне 3 броя вноски в по 30,04 лв., както и 8 броя вноски по 130,04 лв., в срок до 25.05.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.85 %.

Ищецът твърди, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № .. на 24.06.2019 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според 2 повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, с полагането на подписа по договора, кредитополучателят удостоверява, че надлежно е положил заемната сума.

Ищецът твърди, че ответника Л. В. С., ЕГН: ********** не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 01.04.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, .., със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, ... Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия, извадка от което е приложена към настоящата искова молба. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента – на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането.

С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши 3 предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. В условията на евентуалност ищецът намира, че ответникът е уведомен за цесията с връчване на исковата молба, в какъвто смисъл е и установената съдебна практика (Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., І т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., ВКС).

Ответникът Л. В. С., чрез особения представител адв. К., е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че представените Общи условия са непълни, тъй като липсва посочената от ищеца норма на чл. 31, ал.

3. На следващо място твърди, че от данните по делото остава неясно от коя дата ищецът счита договора за предсрочно изискуем. Неясно е и какви суми и кога са били погасявани от ответника. Оспорва ответникът да е уведомен надлежно за цесията, като счита че като особен представител не може да получава такова уведомление. Позовава се на съдебна практика. Оспорва по същество договора за заем и договора за цесия.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.

235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1610/2024 г., 90 с-в, по описа на Софийски районен съд, н а 10.02.2023 г. по електронна поща ищецът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е депозирал против Л. В. С., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сума в размер на 365,48 лева (триста шестдесет и пет лева и 48 стотинки), представляваща главница по Договор за кредит № .. от 24.06.2019 г., сключен със "Сити кеш" ООД, вземанията по който са прехвърлени в полза на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 14,56 лева (четиринадесет лева и 56 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 24.06.2019 г. до 25.05.2020 г., сумата 70,72 лева (седемдесет лева и 72 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 25.05.2020 г. до 21.12.2023 г., както и сумата 290,31лева (двеста и 4 деветдесет лева и 31 стотинки), представляваща неплатени дължими такси за събиране на вземане, 23,96лева (двадесет и три лева и 96 стотинки), представляваща неустойка по чл.6.2. от договор за потребителски кредит, по Договор за кредит № .. от 24.06.2019 г., сключен със "Сити кеш" ООД, вземанията по който са прехвърлени в полза на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.04.2022 г.

За претендираната сума по ч.гр.д. № 1610/2024 г. е издадена заповед от 2112 от 18.01.2024 г. на СРС, 90 състав, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по гр. д. № 7585/2023 г. срещу длъжника за сумите 365,48 лева (триста шестдесет и пет лева и 48 стотинки), представляваща главница по Договор за кредит № .. от 24.06.2019 г., сключен със "Сити кеш" ООД, вземанията по който са прехвърлени в полза на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 14,56 лева (четиринадесет лева и 56 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 24.06.2019 г. до 25.05.2020 г., сумата 70,72 лева (седемдесет лева и 72 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 25.05.2020 г. до 21.12.2023 г., който в срока по чл. 414 от ГПК не е открит на известните адреси, поради което съдът му е дал указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за депозиране на иск за установяване на вземането му, което обосновава интереса от предявяване на настоящия иск за горепосочената сума, представляваща и исковата претенция по настоящото дело.

В частта за останалите претендирани в заповедното производство вземания, а именно сумата 290,31лева (двеста и деветдесет лева и 31 стотинки), представляваща неплатени дължими такси за събиране на вземане, 23,96лева (двадесет и три лева и 96 стотинки), представляваща неустойка по чл.6.2. от договор за потребителски кредит, съдът с влязло в сила разпореждане № 9300/18.01.2024 г. е отхвърлил заявлението поради установени нищожни клаузи в договора за потребителски кредит, а именно такса за събиране на вземане и неустойка за непредоставяне на обезпечение в тридневен срок. Тези вземания не са предмет на настоящото исково производство.

От приложените писмени доказателства е видно, че на 24.06.2019 година длъжника Л. В. С., ЕГН: **********, е сключила Договор за потребителски 5 кредит № .. със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получила сумата от 900 лева, срещу което се съгласила да върне 3 броя вноски в по 30,04 лв., както и 8 броя вноски по 130,04 лв., в срок до 25.05.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.85 %.

Договорът е сключен при Общи условия, приложени на л. 18 – 21 от делото.

Видно от уговорката в чл. 4, ал. 1 от договора същия служи за разписка за извършеното плащане в брой на уговорената сума на кредита в размер на 900 лв.

Приет като писмено доказателство е и договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.04.2022 г. и Приложение № 1 към него, с което е прехвърлено и вземането на ответницата Л. В. С., за което според твърденията, изложени в исковата молба, ответницата е била надлежно уведомена, но по делото липсват данни писмото в тази насока на л. 41 от делото да й е връчено.