Акт от 17.09.2009, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

293

Година

29.12.2006 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

11.14

Година

2006

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Секретар:

Марлена Миткова Йорданова

Пламен Александров

Васка Халачева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров

Въззивно гражданско дело номер

20065100500312 по описа за

2006 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 75 от 21.04.2006 г., постановено по гр.д.№ 306/2005 г., Момчилградският районен съд е осъдил Изпълнителна агенция „Пътища” гр.София да заплати на „Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД гр.Кърджали сумата 1 719.15 лева, ведно със законната лихва от 12.09.2005 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за ползването на недвижим имот – навес, без оградни стени /склад за пясък с бункер/ със застроена площ от 157 кв.м. на един етаж, метална конструкция, построен през 1982 г., находящ се в землището на гр.Джебел, имоти с № 025010 и № 013361 по плана за земеразделяне на гр.Джебел и землището на с.Телчарка, общ.Джебел, имот с № 004012 по плана за земеразделяне на с.Телчарка, за периода от 01.12.2004 г. до 30.04.2005 г., като е отхвърлил иска по чл.59 от ЗЗД за разликата над сумата 1 719.15 лева до пълния му предявен размер от 2 355 лева. С решението си съдът е отхвърлил предявения от „Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД гр.Кърджали против Изпълнителна агенция „Пътища” гр.София, иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на гореописания недвижим имот.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Изпълнителна агенция „Пътища” гр.София, който чрез своя процесуален представител го обжалва в срок в частта, с която е осъден да заплати на „Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД гр.Кърджали сумата 1 719.15 лева, ведно със законната лихва от 12.09.2005 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за ползването на недвижим имот – навес, без оградни стени /склад за пясък с бункер/ със застроена площ от 157 кв.м. на един етаж, метална конструкция, построен през 1982 г., находящ се в землището на гр.Джебел, както и в частта за присъдените разноски. Счита, че решението в атакуваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Неправилен и неподкрепен от доказателствата по делото бил извода на съда, че в базите на ищеца бил разполаган пясък, собственост на ответника. Твърди, че ищецът по никакъв начин не е доказал, че Изпълнителна агенция „Пътища” гр.София е собственик на пясъка, че именно собствения пясък, ако е бил налице такъв, е бил разположен в базите на ищеца, че базите са били ползвани от ответника през целия исков период, както и че именно ответникът ги е използвал. Моли съда да отмени решението в атакуваната му част и отхвърли изцяло предявения иск, както и да му се присъдят направените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемият – „Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД гр.Кърджали, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата имоли съда да остави в сила решението на районния съд. Претендира разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:

Пред първата инстанция са били предявени от „Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД гр.Кърджали срещу Изпълнителна агенция „Пътища” гр.София в обективно съединение: иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението върху недвижим имот, представляващ навес, без оградни стени /склад за пясък с бункер/ със застроена площ от 157 кв.м. на един етаж, метална конструкция, построен през 1982 г., находящ се в землището на гр.Джебел и иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване за ползването на гореописания недвижим имот, за периода от 01.12.2004 г. до 30.04.2005 г.

Решението на първоинстанционния съд в частта относно предявения иск по чл.108 от ЗС, както и в частта, с която е отхвърлен иска по чл.59 от ЗЗД за разликата от 1 719.15 лева до 2 355 лева, не е обжалвано и като такова е влязло в сила в тези му части. Предмет на настоящото производство е иска по чл.59 от ЗЗД за обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на процесния недвижим имот, за периода от 01.12.2004 г. до 30.04.2005 г.

Установено е по делото, че процесния недвижим имот, представляващ навес без оградни стени /склад за пясък с бункер/ със застроена площ от 157 кв.м. на един етаж, метална конструкция, построен през 1982 г., находящ се в землището на гр.Джебел, имоти с № 025010 и № 013361 по плана за земеразделяне на гр.Джебел и землището на с.Телчарка, общ.Джебел, имот с № 004012 по плана за земеразделяне на с.Телчарка, е собственост на ищеца /въззиваем в настоящото производство/ „Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД гр.Кърджали. Това обстоятелство не се оспорва от страните и се установява от представения по делото акт за частна държавна собственост от 30.09.2002 г.

От договор за обществена поръчка от 27.05.2003 г., сключен между Изпълнителна агенция „Пътища” – Областно пътно управление – Кърджали, като възложител, и сдружение „ПИЕСАЙ” гр.Стара Загора, като изпълнител, се установява, че договорът е сключен на основание чл.4, т.1 във връзка с чл.7, ал.1 от ЗОП и е с предмет: възлагане от възложителя и приемане от изпълнителя да извърши текущ ремонт и поддържане, в т.ч. и зимно поддържане на 418 км. от републикански пътища и пътните им принадлежности на територията на РПС – Кърджали, Ардино и Момчилград, управлявани от възложителя, като договорът е сключен със срок на действие 36 месеца, считано от подписването му. Съгласно чл.7, ал.6 от договора изпълнителят е длъжен да посочи свои бази и опорни пунктове за депониране на материали, собственост на възложителя, във връзка с изпълнение на договора. Съгласно чл.10, ал.9 от договора, изпълнителят може да осъществи предмета на договора със собствени сили или с подизпълнители, които изпълняват обем на работа в размер и при условията, предвидени в Закона за обществените поръчки, като изпълнителят отговаря за действията на подизпълнителите като за свои собствени.

От договор, сключен на 01.09.2003 г. между „Пътстройинженеринг” АД гр.Кърджали, като възложител, и „Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД гр.Кърджали, като изпълнител, се установява, че възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши текущ ремонт и поддържане, в т.ч. и зимно поддържане на територията на РПС – Кърджали, Ардино и Момчилград, за срок от 36 месеца. Съгласно чл.7, ал.6 от договора изпълнителят е длъжен да посочи на възложителя свои бази, опорни пунктове и други, на които изпълнителят и възложителят съвместно организират дейността по изпълнение на договора.

С писмо изх.№ 250/15.11.2004 г. въззиваемият „Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД гр.Кърджали е отправил до „Пътстройинженеринг” АД гр.Кърджали заявление по чл.87, ал.2 от ЗЗД за разваляне на договора от 01.09.2003 г. поради частично неизпълнение на задължението за плащане на уговорена цена по договора за зимно поддържане на РПМ. В писмото се посочва също така, че „Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД гр.Кърджали няма интерес да продължава да изпълнява задълженията си по договора от 01.09.2003 г., тъй като плащането на извършваните работи следвало да се извършва в петдневен срок от постъпване на суми от ИА „Пътища” гр.София, а „Пътстройинженеринг” АД гр.Кърджали трайно не изпълнявало това свое задължение. От разписката на гърба на цитираното писмо се установява, че същото е получено от „Пътстройинженеринг” АД гр.Кърджали на 15.12.2004 г.

По делото е представено като доказателство и писмо с изх.№ 258/22.11.2004 г. на „Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД гр.Кърджали до Областно пътно управление гр.Кърджали, в което се сочи, че с писмо изх.№ 253/16.11.2004 г. Областно пътно управление гр.Кърджали било уведомено, че при изпълнение на дейностите по зимното поддържане на РПМ през предстоящия зимен сезон 2004/2005 г. не трябва да разчита на кантоните и съоръженията за зимно поддържане на РПМ, които са собственост на „Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД гр.Кърджали. С писмото се предлага Областно пътно управление гр.Кърджали да използва кантоните и съоръженията за зимно поддържане на РПМ, които са собственост на „Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД гр.Кърджали, срещу заплащане на съответен наем за тях. В противен случай се настоява в срок до 30.11.2004 г. Областно пътно управление гр.Кърджали да освободи базите на „Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД гр.Кърджали от депонираните и складирани в тях инертни материали и сол. По делото липсват доказателства цитираното писмо изх.№ 258/22.11.2004 г. да е получено от Областно пътно управление гр.Кърджали.

Видно от договор за обществена поръчка от 20.08.2004 г., сключен между Изпълнителна агенция „Пътища” – Областно пътно управление – Кърджали, като възложител, и „Туфи строй” ООД гр.Кърджали, на основание чл.4, ал.1 във връзка с чл.7, ал.1 от ЗОП, същият е с предмет: възлагане от възложителя и приемане от изпълнителя да достави 8 850 куб.м. пресят пясък за зимно поддържане на РПМ на територията на Област с административен център Кърджали за обекти: ОП /опорен пункт/ „РПС-Кърджали”, ОП „Черноочене”, ОП „Комунига”, ОП „Мост”, ОП „Мъдрец”, ОП „Стремци”, ОП „Паничково”, ОП „Момчилград”, ОП „Джебел”, ОП „Чуково”, ОП „Ардино”, ОП „Кобиляне”, по видове, количества и цени в съответствие с количествено-стойностна сметка /приложение № 1/, която е неразделна част от договора, като предаването и приемането на доставките ще се извършва с двустранни протоколи след доказан обем, измерен от правилни геометрични форми, оформени върху изравнена площадка при депото на местодоставка. Съгласно чл.2 от договора, изпълнителят се задължава да извърши доставката на естествен пясък в срок до 30.11.2004 г., а 50% от доставката в срок до 15.10.2004 г.

По делото е разпитан като свидетел М. Т., работник в „Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД гр.Кърджали, който установява, че както на други места имало отворени пунктове на ПП, такива имало и в района на гр.Джебел и с.Кирково. Установява също, че бункерите се зареждали с пясък към края на месец септември, като извън бункера, до бункера в с.Кирково имало пясък, а в района на гр.Джебел не бил виждал.

Разпитаният по делото като свидетел П. Д., ръководител на РПС- Момчилград към Областно пътно управление гр.Кърджали, установява, че тяхно задължение било да доставят пясък на фирмата, с която имат договор, както и да следят за състоянието на пътищата и опесъчаването. Установява, че единия бункер бил в гр.Джебел, както и че след като е изтекъл договора преместили депото в дворчето, където им била базата. Свидетелят сочи, че през последните два зимни сезона – 2004/2005 г. и 2005/2006 г. им е бил доставян пясък на тяхната база, която била на 500 метра от бункера, както и че доставяли пясъка на „Пътстройинженеринг” АД гр.Кърджали чрез фирма „Туфи строй”.Установява, че имало един опорен пункт, като в момента опорен пункт била неговата база, а бункерите минали към „Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД гр.Кърджали. Твърди също, че през 2004-2005 г. пясъка е бил складиран на 500 метра от първия бункер в техния двор по заповед на прекия му началник.

При така установената фактическа обстановка съдът намира предявения иск, с правно основание чл.59 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване за ползването на процесния недвижим имот, представляващ навес, без оградни стени /склад за пясък с бункер/, находящ се в землището на гр.Джебел, за периода от 01.12.2004 г. до 30.04.2005 г., за неоснователен. От събраните по делото доказателства не се установява въззивникът – Изпълнителна агенция „Пътища” гр. София, да е ползвал без основание процесния недвижим имот за периода от 01.12.2004 г. до 30.04.2005 г. Така от гореизложеното се установи, че за поддържане, в т.ч. и зимно поддържане на 418 км. от републикански пътища и пътните им принадлежности на територията на РПС – Кърджали, Ардино и Момчилград, Изпълнителна агенция „Пътища” гр. София е сключила договор за обществена поръчка от 27.05.2003 г. със сдружение „ПИЕСАЙ” гр.Стара Загора, по силата на който изпълнителят / сдружение „ПИЕСАЙ” гр.Стара Загора/ се е задължил да посочи свои бази и опорни пунктове за депониране на материали, собственост на възложителя, във връзка с изпълнение на договора. Установи се също така, че с договор от 01.09.2003 г. „Пътстройинженеринг” АД гр.Кърджали е възложил на „Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД гр.Кърджали поддържането, в т.ч. и зимно поддържане на територията на РПС – Кърджали, Ардино и Момчилград, като по силата на договора „Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД гр.Кърджали се е задължило да посочи на възложителя /„Пътстройинженеринг” АД гр.Кърджали/ свои бази, опорни пунктове и други, на които изпълнителят и възложителят съвместно организират дейността по изпълнение на договора. В тази връзка не е спорно по делото, че за опорен пункт в района на гр.Джебел е бил определен процесния навес без оградни стени, представляващ склад за пясък с бункер. С други думи, по силата на цитираните два договора ползването на процесния навес е следвало да се извършва от сдружение „ПИЕСАЙ” гр.Стара Загора – съгласно договора от 27.05.2003 г., и от „Пътстройинженеринг” АД гр.Кърджали и „Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД гр.Кърджали съвместно – съгласно договора от 01.09.2003 г.